Божествени поеми

Цена: 10.00лв.

Код:

4075
Тегло:

0.100 кг

Това е поезия на посветен, а не на поет или мечтател, това е поезия на самата любов, на самата божественост. Любовта лекува света, защото само намесата на една божественост може да спасява...

Кабир се е слял с тази любов, с тази божественост и неговата поезия е именно затова жива и слънчева, защото любовта е самото Слънце, самият живот.

Страданията са слуги на любовта - те работят за едно ново просветление - просветление или проглеждане чрез любовта на чистата и ясна светлина.

Помнете: Царството Божие се приближава към ученика чрез просветление и нищо не разбива така бързо съзнанието както медитацията... т.е. отдаването на божествени мисли и идеи и размишления...

Отклонението от любовта се заплаща с лишаване от живот и за да разберете това трябва да знаете мярката, че Бялото братство сега няма нужда от ръководители, а от ученици...

Всеки Учител от каквото и ниво и да е, запомнете това добре, че всеки Учител е само един ученик на Абсолюта, и че величието на този Абсолют е поразяващо, представете си само милиарди същества във Вселената с проблеми и само едно същество се грижи за тях... Обхватът на неговият дух е поразяващ и изумителен. Той знае на хиляди километри нуждите на един скрит и забулен мравуняк и ги задоволява - какво виждане, каква същност, какво обхващане - аз се изумявам, всички Учители замлъкват пред това величие на Неговата универсалност. Свещените поеми на Кабир са израз на чисто виждане, те са божествени закони, а тези закони са истините, които вадят човека от робството. Ако любовта не проникне в нас - животът не може да дойде. Истинският живот се представя от своето велико начало - любовта... А кой стои зад тази любов? Кой е твореца на любовта, на мъдростта, истината, доброто, справедливостта - това е универсалното същество наречено Ен-соф или древното сияещо същество. Но не е лесно да го познаеш. Дори и най-великите посветени в секретите на Кабалата, които са родени от мистерията на духа в най-висшият смисъл не го познават цялостно макар, че те разполагат с истинските методи или ключове, но те знаят, че в своята най-съкровена същност той е универсален, т.е. непознаваем. Любовта е действителен и реален живот в Бога и затова тя също е неизразима... само неизразимото може да бъде носител на тоталният живот във Вселената и извън нея, там където е Неговата необятност.

Казвам: древното сияещо същество е светлина и огън и никой смъртен не може да се приближи и приобщи към това универсално безсмъртие.

В свещените отношения към любовта е заключена тайната на безсмъртието и неговата универсалност. Думите безсмъртие и универсалност не могат да се разберат за сега от земните жители, защото те са с неизчислима светлина. Тези думи според Кабалата са магически сили на природата и те са винаги лъчезарни, но земният беден жител не е още озарен и лъчезарен.

Да познаеш думата безсмъртие значи да познаеш тайната на нейният символ, а познаването на този символ, дава неограничена власт в битието и небитието, но преди да познаеш тази тайна, трябва да станеш безкраен, а това е качество на любовта. Това е друг дълбок символ. Безкрайност, това е първичният образ на богоподобието. Безкрайна любов, това е неговата същност, неговата природа, която е изразена тайнствено чрез сефиротите в Кабалата, безкрайната любов определя цялата сила на Духа, а неразбраната любов превръща хората в развалина, защото живеят в пустинята и сега идват лекари да ги лекуват - лекари, които трябва да бъдат лекувани...

Помнете: Не лекарите, а любовта, Духът ликвидира болестите и понякога е достатъчно да не оцениш един тих съвет на любовта и да влезеш в пустинята. Който чете поемите на Кабир от любопитство - той никога няма да разбере същественото, но душата, която е минала през големи страдания и дошла до тази книга без своите предразсъдъци и критичен ум, тя ще разбере същественото, защото страданието оформя в човека една дълбочина и именно тук в тази дълбочина душата е възприемчива за същественото - такава душа ще вкуси присъствието на духа в тези свещени поеми.

За да възприемаш правилно трябва да обичаш. Когато обичаш, тогава ти слушаш с душата, с вярата, с доверието. Щом има доверие умът го няма, умът е преграда, недоверие, затова никога не говори на ума си, не хаби енергията си. Говори на душата, защото умът слуша повърхностно, умът е майстор на повърхностните неща.

Поемите на Кабир не са за ума. Те са за душата. Умът е ограничен, а душата е нещо цялостно, тя може да възприеме същественото.

Кабир е велик посветен и Учител. Той идва от Единството. Той е посланик на любовта, той е лъч на тази любов... и затова носи една необикновена поезия. Необикновената поезия е ухаеща. Тя е като любовта, тя е вибрираща живот. Това е поезия, която твори вдъхновение и увереност. А увереността е самата духовна зашита. Чрез увереността човек изразява себе си в едно по-висше поле. Нека тази увереност, която имат посветените, да проникне в целия свят и да проникне във всяко живо същество отвътре.

Пак казвам, това е поезия, която твори. А творческата работа е възможна само за тези, които функционират в едно висше - Божествено поле. Поезията е проводник на висша духовна сила. Един истински посветен се къпе в словото, защото словото е източник на всички сили. Словото е извор и Кабир е пил от този Божествен извор. Словото е бликнало от Извора на Божествената Мъдрост.

Всеки човек е идея на Словото, всеки човек е една буква от Великата Радост, от Великата Хармония. Словото е станало форма, станало е плът, станало е идея.

Тези, които нямат живот - нямат и слово. Те са мъртви букви, които трябва да възкръснат, трябва да оживеят. Медитацията е пътят, по който Словото оживява в нас.

Истинска медитация има само при връзка с Бога - извън това е фантазирането, защото извън Бога, ти, не можеш да мислиш правилно, но успешно можеш да фантазираш.

Помнете: Словото трябва да оживее във вас, но от вашата собствена жизненост. И тогава, както и при Кабир Вашето слово ще бъде не само поезия, а мисия. Красиво е когато словото изпълнява мисия, тогава то е служител на Божията Истина. Израстването в Словото зависи от дълбочината и силата на мотивите. Ако нямаш чистота, никой няма да те пусне да растеш - няма кой да те пусне. Ако си чист - Словото се ражда в теб и ти оживяваш, така ставаш поет, философ, гений, учен... и в по-високите полета ставаш светец, адепт, Учител. Ако словото ти е нечисто, тогава влизаш във водовъртежа на Астрала и така губиш своята самостоятелна същност и накрая попадаш в ръцете на централната астрална сила, която те поглъща...

Елеазар Хараш - варна - 1993 г.