Количка

0 артикула

Космос

Цена:35.00лв.
  • Код:
    1536
  • Тегло:
    0.500 кг
Брой:
Добави в желани
Космос, Петър Дънов
Космос, Петър Дънов
„Ти, който съзнаваш, и ти си излязъл от Бога, и ти си част от Него. Невъзможно е да отричате Бога. Ти Бога можеш да отречеш, но себе си можеш ли да отречеш? Та, ти си една малка частица от това цяло. Следователно, ти можеш да отречеш Бога в Неговата целокупност, но ти, малкият човек, не можеш да отречеш Бога в себе си. Ти си прикован към Бога.”
 
За първи път в тази книга се представят тематични извадки, които се отнасят за живота в космоса, за неговото единство. Разкриват се не само същностите на различните небесни тела, принципите, законите и силите, които ги оживяват, но и връзките на човека с тях. Така е събран значителен материал от Словото на Учителя по астрология, хиромантия, френология, номерология и т.н. 
 
В книгата е включена и една от програмните окултни беседи „Петте хляба и двете риби”.
 
СЪДЪРЖАНИЕ:
 
КОСМОС – създаване/  5; устройство/  16
 
КОСМИЧЕСКИЯТ ЧОВЕК – място в космоса/ 24; живият космос/ 27; създаване/ 31; земният човек/ 42; развитие/ 52; култури/ 68; новото в света/ 79; дух и душа/ 91
 
ЕНЕРГИИ – етер, татвас, прана и акаша/ 108; налягане и напрежение/ 114; дух и материя/ 124; форми/ 135; топлина/ 140; светлина/ 146; светлина и тъмнина/ 156; виделина/ 161; цветните лъчи на светлината/ 167; лечение чрез цветове/  185; движение, пространство, време/ 194
 
СЛЪНЦЕ – същност/ 204; Божественото Слънце/ 210; животът на Слънцето/ 215; университетът на Слънцето/ 223; влияния/ 227; лечение чрез слънчева енергия/ 240; сутрин, обед, вечер/ 256; скъпоценни камъни/ 264; злато/ 269
 
ЗЕМЯ – създаване/ 283; същност/ 288; отношения между Слънцето и Земята/ 306; движение/ 312; полюси/ 322; наклонът на земната ос/ 328; ден и нощ/ 330; елементи/ 332; вода, земя, въздух, огън/ 341; стихии/ 343; планина и равнина/ 351; климат/ 355; човекът и природата/ 362
 
ЛУНА – същност/ 368;  животът на Луната/ 373; влияния/ 377
 
АСТРОЛОГИЯ – същност/ 385; небесните знаци/ 392; рождение/ 401; зодиак/ 407; планети/ 411; Сатурн, Марс и българите/ 432
 
ЧОВЕКЪТ – поляризация – електричество и магнетизъм/ 437; подобия и влияния/ 456; устройство – мозък, центрове, коса и кожа, вежди, уста, очи, нос и уши, лице, ръце, пръсти и нокти, сърце, бели дробове, клетки/ 473
 
ТРАНСФОРМАЦИИ – космическите фактори и човека/ 543; течения/ 559
 
ПЕТТЕ ХЛЯБА И ДВЕТЕ РИБИ – 567
 
Първият принцип любовта е създала Космоса, материалния свят, всички видими светове с нашите тела и сили, които са необходими за съграждането им. Целият Космос е едно живо същество, в което ние живеем и се движим. Този Космос може да бъде безграничен и граничен, велик и малък.
 
Бих желал да зная вашия възглед накъде е онзи свят: нагоре или надолу? Нито нагоре, нито надолу. И този, и онзи свят е в нас. Онзи свят, това сме ние. Вън от нас никакъв свят не съществува. Аз не говоря сега за хората, които умират, но едно съзнание, което не умира, което живее милион години. Има съзнание, което след това цялата епоха изменя.
Създаването на вселената представлява едно същество с грамадно съзнание, което има тази голяма опитност. Всичко в материалния свят е израз на една разумност, която седи зад материята.

Кос­ми­ческа­та си­ла на Лю­бовта, т.е. Божестве­на­та си­ла движи всич­ко жи­во във вселе­на­та. Всички жи­ви съ­щества ­ от най-нисши­те до най-висши­те се движат от Божи­я­та Лю­бов. Така се движи це­ли­ят космос. Уче­ни­те разглеждат въпро­са за движе­ни­ето на Слънце­то и плане­ти­те, създа­ват различни те­ории, но то­зи въпрос за ме­не е ясен ­ аз зная кой движи космо­са. Оти­ва­те в ед­на фабри­ка и гледа­те как се движат ма­ши­ни­те. Несъзна­телно ли е тяхно­то движе­ние? Кой ги е поста­вил в движе­ние? Инже­не­рът. Той ре­гу­ли­ра движе­ни­ето им, той има пред­вид по­ря­дъ­ка в ця­ла­та фабри­ка. Маши­ни­те се движат по не­го­ва за­по­вед. По съ­щия за­кон и Слънце­то си има един техник, който го е пуснал в движе­ние и оп­ре­де­ля не­го­вия път. И Земя­та, и Луна­та ка­то плане­ти имат свой оп­ре­де­лен път на движе­ние. Уче­ни­те търсят причи­на­та на то­ва движе­ние във фи­зи­чески­те си­ли, правят из­следва­ния, създа­ват различ­ни те­ории. Пра­ви са тия учени, но те не по­до­зи­рат, че зад вся­ка фи­зи­ческа си­ла се крие ед­на ду­ховна, ра­зумна си­ла, ко­я­то направля­ва всич­ки не­ща.

За да се създа­де Земя­та, е трябва­ло ми­съл, за да се създа­де възду­хът, е трябва­ло ми­съл, за да из­пра­ща Слънце­то свет­ли­на и топли­на, е трябва­ло ми­съл. Хора­та от­ри­чат то­ва и смя­тат, че ние сме един­стве­ни­те съ­щества, ко­ито мислят.

Зная, че има Лю­бов в света. Че има Лю­бов в света се вижда от то­ва, че всич­ки те­ла го­рят. Дето има го­ре­не, там има и Лю­бов ­ ни­що по­ве­че. Лю­бовта е първи­ят Божествен огън, който е създал света. Съз­да­ва­не­то на света е за­почна­ло от мо­мента, ко­га­то е за­почнал да го­ри. Щом се е за­па­лил светът, от то­зи мо­мент е за­почнал не­го­ви­ят стро­еж. Ние вижда­ме, че ня­кои от го­ря­щи­те те­ла са ве­че за­гасна­ли, значи Лю­бовта е преми­на­ла. Слънце­то има го­ря­ща Лю­бов в се­бе си. Горя­ща­та Лю­бов на на­ша­та Земя е прес­та­на­ла от­вън, но продължа­ва още да го­ри от­вътре. Тази е причи­на­та, че в центъ­ра на Земя­та има огън. И сърце­то на чо­ве­ка е за­па­ле­но.

В жи­­во­­та на чо­ве­­ка има мно­го за­­да­чи, ко­­и­то днес са не­­раз­­ре­­ши­­ми. Нап­­­ри­­мер ед­­­на от не­­раз­­ре­­ши­­ми­­те за­­да­чи е въп­­ро­­сът, кой е съз­­дал све­та и за­­що го е съз­­дал. Та­зи е да­­лечна за­­да­ча. По-близ­­­ка за­­да­ча за чо­ве­­ка е как да из­ползва съз­­да­­де­­ния свят. Пър­­­ва­­та за­­да­ча е те­­жък ка­­мък, кой­то и до­­се­­га не е диг­­нат. Той стои на пъ­­тя на чо­ве­чес­т­­во­­то, но не се е на­­ме­­рил чо­век, кой­то мо­­же да го диг­­не. Мно­­го фи­­ло­­со­­фи са го раз­­ре­­ша­­ва­­ли, но ка­­мъ­­кът и до днес стои не­­по­­кът­­нат. И още много фи­­ло­­со­­фи ще го раз­­ре­­ша­­ват, но ед­­­ва ли ще им се да­­де щас­­ти­­е­то да го диг­­нат. Кол­­­ко­­то е въз­­мож­­но да пре­тег­­ли­­те Зе­мя­­та на вез­­ни, тол­­ко­­ва го­­ля­­ма е ве­­ро­­ят­­ност­­­та да се ре­­ши въп­­ро­­сът, кой е съз­­дал све­та. Кол­­­ко те­­жи Зе­мя­­та, кол­­ко енер­­­гия е оп­­­ре­­де­­ле­­на за нея, то­­ва са дан­­ни, из­чис­­ле­­ни с аб­­­со­­лют­­на точност, но не от хо­­ра­­та, а от ония, ко­­и­то са я съз­­да­­ли. В при­ро­­да­­та вся­­ко не­­що е стро­­го оп­­­ре­­де­­ле­­но.

Каз­вам, че има це­ли плане­ти, напра­ве­ни от злато. Каз­ва­те: “Науч­но до­ка­жи”. Не мо­жем да го до­ка­жем, но и ти не мо­жеш да до­ка­жеш, че не е от злато. Логи­чески то не мо­же да се оп­ро­вергае. Кол­ко съм си­лен аз? Във вселе­на­та има толко­ва злато, че мо­гат да се напра­вят хи­ля­ди зе­ми ка­то на­ша­та. Във вселе­на­та има толко­ва въгле­род, че мо­гат да напра­вят хи­ля­ди зе­ми ка­то на­ша­та, са­мо че Гос­под ня­ма нужда от тях. Той мо­же да напра­ви ка­къвто свят ис­каш.

Це­ли­­ят кос­­мос е съз­­да­­ден от Сло­­во­­то.

При­­­ро­­­да­­­та е тя­­­ло на Бо­­га, про­­яв­­ле­­­ние на Бо­­га.

Съв­­­ре­­мен­­ни­­те хо­­ра го­­во­­рят все за сми­съ­­ла на жи­­во­­та, има ли за­­що да се жи­­вее, или ня­­ма. В края на кра­и­ща­­та все­ки каз­­ва: “Сми­­съ­­лът на жи­­во­­та е да поз­­на­­еш се­­бе си”. С дру­ги ду­­ми ка­­за­­но: сми­съ­­лът на жи­­во­­та е да поз­­на­­еш Бо­га в се­­бе си. Зна­чи Бог е съ­­щи­­на­­та, към ко­­я­­то все­ки се стре­­ми. Съ­щи­­на­­та пък е ця­­ло­­то би­­тие: рас­­те­­ни­­я­­та, жи­­вот­­ни­­те, хо­­ра­­та, Слън­­це­­то, Лу­на­­та, звез­­­ди­­те, въз­­ду­­хът, во­­да­­та, почва­­та и т.н. Всичко в све­та е изяв­­ле­­ние на Бо­га в раз­­ни фор­­ми.

При­­ро­­да­­та е сбор от ра­­зум­­ни съ­­щес­т­­ва, ко­­и­то про­я­­вя­­ват сво­я­­та де­­я­­тел­­ност.
 
При­­ро­­да­­та е ед­­­но уч­реж­­де­­ние от без­б­­рой съ­­щес­т­­ва, съб­­ра­­ни на ед­­­но мяс­­то по си­­ла­­та на из­­­вес­т­­ни за­­ко­­ни. Под ду­­ма­­та “при­ро­­да” раз­­би­­рам съ­­щес­т­­ва, ко­­и­то са дош­­ли до по­­ло­­же­­ние да раз­­би­­рат те­­зи за­­ко­­ни и са взе­ли под сво­е­то ръ­­ко­­вод­с­т­­во дру­ги, ко­­и­то не зна­ят то­­ва. Съ­щес­т­­ва­­та, ко­­и­то учат ос­­­та­­на­­ли­­те как тряб­­ва да жи­­ве­­ят, на­­ри­ча­ме “при­ро­­да”.

Ця­­­ло­­­то прос­­­т­­ран­­с­­т­­во е на­­­се­­­ле­­­но със съ­­­щес­­т­­ва ­ във всич­­­ки све­­то­­­ве има жи­­­ви съ­­­щес­­т­­ва.

Този за­кон е: Слънце­то в света е са­мо Бог. Всички окулт­­ни учите­­ли имат ед­но Божестве­но Слънце, около ко­ето всич­­­ки се вър­­тят. Всички­те слън­ца се въртят около Божестве­но­то Слънце. Всич­­ки зе­ми, плане­ти, ко­ме­ти са ем­бле­ма на ра­зум­­ни съ­щества. Вся­ко ед­но съ­щество има своя ня­каква про­ек­ция. Ня­кои съ­щества имат проек­ции в расте­ни­я­та, ня­­кои ра­зумни съ­щества имат проек­ция в ми­не­ра­ли­те, ня­кои имат проек­ция в ри­би­те, ня­кои имат проек­ция в птици­те, ня­кои ра­зумни съ­щества имат проек­ция в бръм­ба­ри­те, пе­пе­­ру­­ди­те, ня­кои имат проек­ция в млеко­пи­та­ещи­те. И най-пос­­ле, има възви­ше­ни съ­щества, ко­ито имат проек­ция в чо­ве­ка. Хо­ра­та, ние сме проек­ция.

Въз­ви­ше­ни­те ду­хо­ве сля­зо­ха от не­ви­ди­мия свят, за да се ос­во­бо­дят от бо­гатства­та, ко­ито имаха. Те сля­зо­ха от ви­со­ки­те върхо­ве, за да създа­дат до­ли­ни­те, Земя­та, слън­че­ва­та систе­ма, както и жи­ли­ща­та на хо­ра­та. Като създа­до­ха всич­ко то­ва, те се ос­во­бо­ди­ха от бо­гатства­та, с ко­ито разпо­ла­га­ха и се върна­ха на­зад в своите обите­ли. Тези твор­ци на ми­на­ло­то и днес слизат на Земя­та. Как­во ще напра­вят със се­гашна­та зе­мя? Те ще я превърнат в рай. От се­гашна­та зе­мя ни­що ня­ма да ос­та­не. Нова­та зе­мя ще бъ­де рай, а хо­ра­та, ко­ито ще жи­ве­ят на нея, ще бъ­дат с ли­ца, свете­щи ка­то слън­це. Аз ви казвам ед­на ис­ти­на, ко­я­то ще до­не­се благо за всич­ки жи­ви съ­щества. Тя ще до­не­се свет­ли­на и знание, тя ще до­не­се прос­тор, тя ще до­не­се нов жи­вот, нов подтик за всич­ки хо­ра по ли­це­то на Земя­та.

Аз съм до­­­шъл в све­­та да ви­­­дя то­­­ва, ко­­­е­­то при­­ро­­­да­­­та е нап­­ра­­­ви­­­ла, да вля­­­за в ней­­на­­­та ла­­­бо­­­ра­­­то­­­рия, да я срещ­­­на, да раз­­го­­­ва­­­рям с нея и тя да ми раз­­каз­­ва. Или ка­­­за­­­но на ре­­­ли­­­ги­­­о­зен език: да ви­­­дя как­­во Бог е нап­­ра­­­вил, да ви­­­дя за­­­ко­­­ни­­­те, по ко­­­и­­то Той е ра­­­бо­­­тил. Той е мис­­лил не го­­­ди­­­на, не две. Зна­­­е­­те ли как­­во каз­­ват ин­­­ду­­­си­­­те? Гос­­­под е мис­­лил еди­­ни­­­ца с 15 ну­­­ли пре­­ди да нап­­ра­­­ви све­­та. Той е мис­­лил как да нап­­ра­­­ви се­­­гаш­­на­­­та все­­ле­­­на. Пос­­­ле, ко­­­га­­­то лик­­ви­­­ди­­­ра със све­­та, пак тол­­ко­­­ва ще мис­­ли. Ще има­­те то­­­га­­­ва дру­­го чис­­ло с 15 ну­­­ли.
Как ще раз­­бе­­­ре­­­те вие иде­­я­­та за Бо­­га? Бог е тол­­ко­­­ва си­­­лен, че ка­­­то нап­­ра­­­вил ед­­­но из­­­диш­­ва­­­не, е съз­­дал це­­­лия свят. И се­­­га, ка­­­то по­­­е­­ме въз­­дух, ще бъ­­­де ед­­­но чис­­ло с 16 циф­­ри. Зна­­чи Той вед­­нъж из­­­диш­­ва и по­­­е­­ма въз­­дух. Кое дру­­го съ­­­щест­­­во мо­­­же да нап­­ра­­­ви то­­­ва вдиш­­­ва­­­не? Ако един адепт мо­­­же да за­­­дър­­жи въз­­ду­­­ха 20 ми­­­ну­­­ти, се счи­­та, че чу­­­де­­­са мо­­­же да нап­­ра­­­ви.

Оне­­­зи бо­­­гос­­ло­­­ви, ко­­­и­­то каз­­ват, че Гос­­­под съз­­да­­­де све­­та за шест дни, ис­­­кат да по­­­ка­­­жат, че све­­тът е съз­­да­­­ден мно­­го бър­­зо. Не е та­­­ка, те не раз­­би­­­рат за­­­ко­­­на. За да съз­­да­­­де Гос­­­под се­­­гаш­­ния свят, бя­­­ха Му нуж­­ни ми­­­ли­­­о­­ни го­­­ди­­­ни. Един обик­­­но­­­вен ден е ед­­­но за­­­вър­­та­­­не на Зе­­мя­­­та око­­ло ней­­на­­­та ос. Каз­­­ват, че в пър­­вия ден Бог съз­­дал Не­­бе­­­то и Зе­­мя­­­та. На как­­во ос­­­но­­­ва­­­ние, кой бе­­­ше пър­­ви­­­ят ден, ко­­­га­­­то Зе­­мя­­­та я ня­­­ма­­­ше? А се каз­­ва: “В на­­ча­­­ло Бог съз­­да­­­де Не­­бе­­­то и Зе­­мя­­­та. И Зе­­мя­­­та бе­­­ше не­­­ус­­­т­­ро­­­е­­на.” За шест дни Гос­­­под съз­­да­­­де све­­та. Кой­­­то не вяр­­ва в то­­­ва, е ере­­тик. А пък под един Бо­­жес­­т­­вен ден се под­­раз­­би­­­ра ден на свет­­­ли­­­на­­­та, “шест” е пе­­­ри­­­од на свет­­­ли­­­на­­­та. При­­­ро­­­да­­­та има ед­­­но тя­­­ло, с ко­­­е­­то Бог се за­­­вър­­т­­ва. За кол­­ко вре­­ме? За кол­­ко го­­­ди­­­ни ис­­­ка­­­те да ви ка­­­жа, че се за­­­вър­­т­­ва? То е Бо­­жес­­т­­ве­­­ни­­­ят ден, ми­­­ли­­­о­­ни го­­­ди­­­ни ми­­­на­­­ват, за да ми­­­не един та­­­къв ден. Това е ра­­­зум­­ни­­­ят ден на би­­­ти­­­е­­то.

Вся­­­ко­­­га, ко­­­га­­­то се за­­­ро­­­ди ед­­­на идея в Бо­­га, то­­­ва е из­­­г­­ре­­­вът на Слън­­це­­­то. Ко­­га­­­то се осъ­­щес­­т­­ви, то­­­ва е за­­­ле­­­зът на Слън­­це­­­то. То­­ва е за ме­­­не един Бо­­жес­­т­­вен ден. В он­­­зи мо­­­мент, ко­­­га­­­то се е за­­­ро­­­ди­­­ла та­­­зи идея Бог да съз­­да­­­де све­­та, то е из­­­г­­ре­­­вът на Бо­­жес­­т­­ве­­­но­­­то Слън­­це. Ко­­га­­­то всич­­­ки идеи се ре­­­а­­ли­­­зи­­­рат, ид­­­ва за­­­ле­­­зът на Слън­­це­­­то. И ви­­­дя Бог от из­­­г­­ре­­­ва до за­­­ле­­­за, от за­­­поч­­ва­­­не­­­то до свър­­­ш­­ва­­­не­­­то, че всич­­­ко е доб­­ре нап­­ра­­­ве­­­но. То е ден пър­­ви. И във вас, ко­­­га­­­то се за­­­ро­­­ди ед­­­на идея, до­­­ка­­­то я ре­­­а­­ли­­­зи­­­ра­­­те, е ден пър­­ви. Та­­зи е ва­­­ша­­­та мяр­­ка. Щом се за­­­ро­­­ди ед­­­на идея, то е за­­че­­­ва­­­не­­­то на жи­­­во­­­та. И то­­­га­­­ва във вся­­­ка ед­­­на ва­­­ша пос­­тъп­­ка, в ра­­­зум­­но­­­то Бог ще се про­­я­­­вя­­­ва.

Хора­та посто­янно пи­тат, има ли край вселе­на­та, или ня­ма. Уче­ни­те имат свое разби­ра­не за края на вселе­на­та. Като се дойде до края на вселе­на­та, какво има зад то­зи край? Кра­ят подразби­ра но­во на­ча­ло. Като се свър­ши твър­да­та ма­те­рия, зад нея иде течна­та; ка­то се свър­ши течна­та, зад нея иде възду­хо­об­разна­та; ка­то се свър­ши възду­хо­об­разна­та, зад нея иде свет­ли­на­та и т.н. Мате­ри­я­та има много състо­я­ния и вся­ко състо­я­ние за­ема го­ля­мо прос­транство. Аз не вземам ду­ма­та “прос­транство” в обик­но­вен смисъл. Дума­та “прос­транство” подразби­ра то­ва, ко­ето се прос­ти­ра.
 
Аз го­во­ря за ед­но прос­транство, ко­ето не се прос­ти­ра, ко­ето не се удебе­ля­ва, ко­ето не се удъл­жа­ва, ко­ето не се разши­ря­ва. Пространство­то ни­то се удебе­ля­ва, ни­то се удъл­жа­ва, ни­то се разши­ря­ва, ни­то расте, ни­то се на­ма­ля­ва. Аз го­во­ря за ед­но прос­транство, ко­ето ня­ма ни­какви грани­ци. Как ще разбе­ре­те се­га то­ва не­що? Види­мо­то, ко­ето е нам по­нятно, става по­нятно по причи­на на не­ви­ди­мо­то, на не­по­нятно­то. За да се ро­ди ед­но де­те от майка си, трябва ли да я познава? Дете­то ли трябва да позна­ва майка си по-напред, или майка­та трябва да позна­ва де­те­то си? Гли­на­та ли трябва да позна­ва грън­ча­ря по-напред, или грън­ча­рят трябва да позна­ва глина­та? Раз­би­ра се, че грън­ча­рят трябва да позна­ва глина­та.

Как­во разби­ра­те ко­га­то се ка­же, че вселе­на­та е безкрайна? Две оп­ре­де­ле­ния да­ват. Под “безкрайна” разби­рат вся­ко не­що, ко­ето има на­ча­ло, а ня­ма край. А под “край­на” разби­рат не­що, ко­ето има на­ча­ло и има край. Под “край” какво разби­ра­те? След ка­то си ра­бо­тил не­що, ра­бо­тил си 4e5 ча­са, ос­та­виш ра­бо­та­та, по­чи­ваш си, то е край на ра­бо­та­та. Това е смя­на. Пос­ле пак за­почнеш от­на­ча­ло, пак смя­на. Смя­на на енер­ги­ите има в приро­да­та. Уче­ни­те хо­ра ис­кат да разре­шат въпро­са за безкрайно­то. Без­крайност­та е по­чивка. Тях ги е страх от свър­шва­не­то на света. Свършва­не­то на света е по­чивка, после пак ще се за­почне от­на­ча­ло. Све­тът вечно съ­ществу­ва, има смени. Започваш ед­на ра­бо­та, след туй трябва да си по­чи­неш.

Ти ис­­­каш да раз­­ре­­шиш въп­­ро­­са има ли все­ле­­на­­та край. Не­ща­­та, ко­­и­то са без край, не мо­­гат да имат край. То­ва, ко­­е­то има край, не мо­­же да бъ­­де без­к­­рай­но. Ма­те­­ма­­ти­­ци­­те се за­­ни­­ма­­ват с то­­зи въп­­рос и аз ги слу­шам, и кол­­ко­­то и да се пред­­с­­та­­вят за уче­ни, виж­­дам, че раз­­би­­рат тол­­ко­­ва, кол­­ко­­то раз­­би­­рам и аз. Ма­те­­ма­­ти­­кът пред­­­по­­ла­­га, пос­­ле до­­каз­­ва пред­­­по­­ло­­же­­ни­­е­то и пра­ви ло­­ги­­чес­­ко зак­­лю­­че­­ние, че все­ле­­на­­та има край. То­га­­ва, ако ми­­не са­мо с ло­­ги­­чес­­ко зак­­лю­­че­­ние, и аз каз­­вам: след 365 дни ще имаш 365 ми­­ли­­о­на ле­­ва. Мо­га и да го до­­ка­­жа. Но дой­де 365-ят ден, а ти ня­­маш тол­­ко­­ва ми­­ли­­о­ни. Сле­­до­­ва­­тел­­но, кол­­ко­­то е вяр­­но, че след 365 дни ще имаш 365 ми­­ли­­о­на ле­­ва, тол­­ко­­ва е вяр­­но, че все­ле­­на­­та има ня­­как­­ви мъг­­ля­­вос­­ти, че Все­­ле­­на­­та има край. Това е го­­ля­­ма пре­зу­­ми­­ца. Той тряб­­ва да ка­­же: “Не зная да­­ли все­ле­­на­­та има край, не зная да­­ли ня­­ма край. Две не­­ща не зная: аз не ра­­зис­к­­вам край­­ни­­те и безкрай­ни­­те не­­ща.”

Съз­­­на­­­ни­­­е­­то мо­­­же да се за­­­ни­­­ма­­­ва с ця­­­ла­­­та все­­ле­­­на, мо­­­же да си я пред­­­с­­та­­­вя без­­п­­ре­­­дел­­на, мо­­­же да си я пред­­­с­­та­­­ви и в най-дреб­­­ни­­­те час­­ти­­­ци. Ко­­га­­­то чо­­­век е ма­­­лък, не мо­­­же да мис­­ли. Тряб­­ва да ста­­не го­­­лям, за да мис­­ли.

При днеш­но­то разви­тие на чо­ве­ка не­възможно е той да знае всич­ко. Човешки­ят мо­зък е та­ка ус­тро­ен, че не мо­же да по­не­се те­жести­те на знани­ето, ко­ето съ­ществу­ва в света. При то­ва, чо­век не е проя­вил още всич­ки свои ум­стве­ни способности. Със се­гашния си мо­зък чо­век не мо­же да об­хва­не вселе­на­та.

В морския ох­люв е по­ка­зан пъ­тят, по който е създа­ден светът. Раз­ре­ше­ни­ето на не­ща­та не е в кръга или в елип­са­та, но в спира­ла­та. В от­во­ре­ни­те кръго­ве, спирално на­ви­ти, ве­че има разре­ше­ние ­ на­ча­ло­то е А, а краят е В (ши­ро­ки­ят край, от­во­рът). Щом влезем в ме­та­ге­ометри­я­та, в ас­трална­та ге­ометрия, там фи­гу­ри­те са по­ве­че. Всички форми са все от­сечки от горни­те те­ла.

Като вземеш ед­но яйце, ко­ето ко­кошка­та снася, ще на­учиш как е създа­ден светът: то съ­държа за­гадка­та на ця­ла­та вселе­на. Всички ис­ти­ни се крият в то­ва яйце. Цели­ят свят не е ни­що друго, ос­вен ед­но увели­че­но ко­ко­ше яйце.

Окултисти­те поддържат идея­та, че първо­на­чално светът е бил затво­рен в че­рупка­та на яйце, ко­ето впос­ледствие се пукна­ло и светът се създал. Сега се за­да­ват въпро­си­те: “Кой снесе то­ва яйце?”, “Кой го разчу­пи?”, “Как е мо­гъл це­ли­ят свят да се скрие в то­ва малко яйце?” Как­то и да се от­го­во­ри на тия въпро­си, ис­ти­на­та пак ще ос­та­не скри­та. Тези въпро­си се ре­ша­ват по дух, а не по буква. Под ду­ма­та “яйце” се разби­рат съ­върше­ни­те ус­ло­вия, при ко­ито жи­во­тът мо­же да се проя­ви и разви­ва.

Изчисля­ват се­га, че ця­­ла­­та все­ле­­на при­ли­­ча­­ла на яйце, на ко­­ето въ­треш­­­на­­та вмес­­­ти­­мост е рав­­на на сто­ти­­ци ми­­ли­­она свет­­­лин­­ни го­ди­ни. Една Божия го­­ди­­на е рав­­на на еди­ни­­ца с пет­­на­­де­­сет ну­­ли на­­ши го­ди­ни. И ед­­­на Божестве­на нощ е рав­­на на толко­ва. На 365 ми­­ли­­она го­­ди­­ни Бог сли­за веднъж, за да уре­ди ра­бо­ти­те. Под ду­­ма­­та “сли­за­­не” се раз­­би­­ра на­­соч­­ва­­не на съзна­ни­ето.

Как­во оз­на­ча­ва то­зи кръг? Това оз­на­ча­ва ед­на ве­ли­ка идея, с ко­я­то е за­почна­ло би­ти­ето. Този кръг по­казва по ка­къв на­чин е за­почнал светът. Све­тът най-напред е за­почнал от един кръг без център, който от­после се е оп­ре­де­лил от са­мо се­бе си, или та­зи първо­на­чална При­чи­на се е по­я­ви­ла в та­зи по­со­ка, напра­ви­ла е ед­но кръго­об­разно движе­ние и се е спря­ла. След то­ва от по­върхност­та на то­ва свое първо движе­ние, първо­на­чално­то по­ло­же­ние се е из­гу­би­ло и се е об­ра­зу­ва­ло ед­но бездейс­твие или тъмни­на; както ин­ду­си­те казват: об­ра­зу­вал се е пе­ри­одът на Кали Юга.
 
След време в центъ­ра на то­зи кръг се е яви­ла ед­на малка точка, та­ка­ва ка­то та­зи, какво­то вие прави­те ка­то поста­вя­те перге­ла в центъ­ра на кръга и опис­ва­те около нея ок­ръжност. Така че та­зи си­ла, след ка­то е оп­ре­де­ли­ла своите грани­ци, до ко­ито ще ра­бо­ти, влиза в центъ­ра, разра­ботва там своя кръг, за да об­ра­зу­ва вселе­на­та. Това на­ри­чам забре­ме­ня­ва­не на космо­са с ед­на ве­ли­ка идея. Тази малка точка е важна­та.

Не­ка дой­дем до пър­­во­­на­чал­­но­­то със­­то­­я­­ние на све­та, на ма­­те­­ри­­я­­та. Ня­­ма съм­­не­­ние, че при то­­ва пър­­во­­­на­чал­­но със­­то­­я­­ние ма­­те­­ри­­я­­та е би­­ла съ­­вър­­ше­­но проз­­­рачна, а в та­­ка­­ва проз­­­рачна сре­да ни­­що не мо­­же да се обо­со­­би. Сле­­до­­ва­­тел­­но Бог е тряб­­ва­­ло да ви­­до­­из­­­ме­­ни пър­­во­­на­чал­­ни­­те виб­­ра­­ции на ма­­те­­ри­­я­­та и да я сгъс­­­ти. За то­­ва как е съз­­да­­ден све­тът, съ­­щес­т­­ву­­ват раз­­лични въз­г­­ле­­ди. Ето как­­во аз мис­­ля по то­­зи въп­­рос: ця­­ла­­та Бо­жес­т­­ве­­на енер­­­гия се дви­жи по ед­­­на пра­ва ли­­ния. Сле­­до­­ва­­тел­­но от то­­ва дви­же­­ние не мо­­же да се по­­лу­чи един и същ ре­­зул­­тат, но по­­не­­же Бог про­ме­­ня по­­со­­ка­­та с пречуп­­ва­­не ли­­ни­­и­те на дви­же­­ни­­е­то под един оп­­­ре­­де­­лен ъгъл, те за­­почват да се кръс­­­тос­­ват, въз­­ник­­ва ед­­­но спи­ра­­ло­­вид­­но дви­же­­ние на ма­­те­­ри­­я­­та, ка­­то по то­­зи на­чин се об­­­ра­­зу­­ват от­­­на­ча­ло ве­­ли­­ки­­те све­то­­ве, а след то­­ва по-мал­­ки­­те слън­­­ца, ко­­и­то пос­­те­­пен­­но са из­­­гу­­би­­ли сво­я­­та свет­­­ли­­на и са ста­на­­ли ка­­то на­ша­­та Зе­мя, на ко­­я­­то мо­­гат да жи­­ве­­ят хо­­ра. Раз­­­би­­ра се, за то­­зи про­цес са би­­ли нуж­­ни ми­­ли­­ар­­­ди го­­ди­­ни, за да се под­­гот­­ви ево­лю­­ци­­я­­та на ед­­­на бъ­­де­­ща все­ле­­на.

Каз­ват, че преди 30 го­ди­ни във френ­ска­та акаде­мия на на­уки­те имало 99 те­ории за създа­ва­не­то на света. Коя от тия те­ории е вярна? Сега тия те­ории са се увели­­чи­ли. Тога­ва последна­та, 99-ата, бе­ше ме­ро­давна. Сега и тя се е из­ме­ни­ла. Све­тът е съвсем друго­я­че постро­ен.

Све­тът не е създа­ден та­ка, както учени­те мислят. На 12 ми­ли­ар­да ми­ли от на­ша­та слън­че­ва систе­ма, всич­ко­то то­ва прос­транство би­ло пълно с ма­те­рия. Всичка­та та­зи ма­те­рия, ка­то се е събра­ла, об­ра­зу­ва­ла Слънце­то, об­ра­зу­ва­ла всич­ки­те плане­ти. Още плане­ти има, ко­ито учени­те хо­ра ще от­кри­ят. Дали ще ги от­кри­ят или не, та­зи сгъс­те­на ма­те­рия е ма­те­ри­ал­ни­ят свят. Има още други свето­ве, ко­ито са не­ви­ди­ми.

Спо­ред ня­кои ас­тро­но­ми, първо­на­чално ма­те­ри­я­та е би­ла в спя­що състо­я­ние. Като се съ­бу­ди­ла, тя за­почна­ла да се върти и об­ра­зу­ва­ла жи­ви кръго­ве и сфери. Днес изуча­ват тия кръго­ве и сфери, без да споме­на­ват не­що за ра­зумна­та При­чи­на, ко­я­то ги е об­ра­зу­ва­ла. Дви­же­ни­ето, ко­ето става във вселе­на­та, се дължи на оня ра­зу­мен Дух, който ре­гу­ли­ра и уп­равля­ва всич­ки си­ли. Само то­ва движе­ние е ре­ал­но, са­мо то прави света ре­ален. Спо­ред фи­ло­со­фи­те съ­ществу­ват две ре­ал­ни не­ща в света: субстанция ­ ви­ди­ма­та форма на те­ла­та, и есен­ция ­ не­ви­ди­мо­то, не­уло­ви­мо­то, ко­ето се крие в тия форми. Хора­та изуча­ват глав­но форма­та на не­ща­та, не са дошли още до есен­ци­я­та.

Каз­ва­те: “Да се свър­ши война­та”. Как­ва война ще се свър­ши? От хи­ля­ди го­ди­ни во­ю­ват хо­ра­та. В ми­на­ло­то е имало по-го­ле­ми войни. Пре­ди та­зи война се би­ха на не­бе­­то и разру­ши­ха ця­ло­то не­бе. Гос­под от то­зи бой на ан­ге­ли­­те създа­де ця­ла­та вселе­на. Всички­те слън­ца, ко­ито се­га съ­­ществу­ват, бя­ха грамадни, но бо­го­ве­те се би­ха с тях. Гос­под гледа как се би­еха, как хвър­ля­ха слън­ца­та и най-после ми­ря­са­ха. Анге­ли­те и бо­го­ве­те ми­ря­са­ха. И се­га от всич­ки на­­ши па­кости, ка­то се би­ем, от то­ва, ко­ето напра­вим, Гос­под ще създа­де един нов свят.

Има ед­на те­ория, според ко­я­то ця­ла­та вселе­на е създа­де­на от ед­на война. Ця­ла­та вселе­на е би­ла ед­но не­що, звез­ди не е имало, всич­ки слън­ца, звез­ди би­ли ед­но. Като се скара­ли жи­те­ли­те й то­га­ва, за­почна­ли да я де­лят. Били толко­ва силни, че я разде­ли­ли на парче­та. Започна­ли да се за­мерват с тях. Така разру­ши­ли ця­ло­то не­бе. Като погледнал Гос­под, ед­ни ос­та­вил го­ре, други ­ до­лу. Наша­та Земя е напра­ве­на от та­ки­ва парче­та, Слънце­то, Месе­чи­на­та, всич­ки са напра­ве­ни от та­ки­ва парче­та, ос­та­на­ли от война­та. Това е ед­на те­ория, не ис­кам да вярва­те в то­ва, но всич­ко е възможно.

Голя­ма ка­тастро­фа е стана­ла в света. След ка­тастро­фа­та, ко­я­то е стана­ла в на­ша­та слън­че­ва систе­ма, има ед­на плане­та разру­ше­на. Гре­хо­па­да­не­то, ко­ето влезе в хо­ра­та, се дължи на то­ва, че преди ня­колко ми­ли­она го­ди­ни ­ ня­ма да ви ка­жа колко ­ преди ня­колко ми­ли­она го­ди­ни, тъй, в да­лечно­то ми­на­ло, на­ше­то Слънце ми­на­ло през ед­но черно слън­це, ко­ето ос­та­ви­ло всич­ки ло­ши последствия. Без малко щя­ла да се из­ли­чи ця­ла­та чо­вешка ра­са.
 
И то­га­ва, за да ни спаси от ло­шо­то по­ло­же­ние, в ко­ето сме се на­ми­ра­ли. Гос­под създал на­ша­та Земя. Каз­ва: “В на­ча­ло Бог създа­де не­бе­то и зе­мя­та и зе­мя­та бе­ше не­ус­тро­ена”. Тога­ва създа­де Слънце­то и Луна­та, за да улес­ни се­гашния наш жи­вот. Сегашни­ят наш жи­вот е до­шъл до по­ло­же­ни­ето да се ос­во­бо­дим от то­ва черно слън­це, ко­ето да­ва съвсем друга на­со­ка.
  • Автор:
    Петър Дънов
  • Издателство:
    Астрала
  • ISBN:
    978-954-562-121-5
  • Година:
    2010
  • Състояние:
    нова
  • Страници:
    576
  • Корици:
    меки
  • Състояние:
    отлично