Ключът на живота: Общ Окултен Клас, Година VIII, 1928-1929 г.
Цена:
29.00лв.
-
Код:1175
-
Тегло:0.750 кг
Година VIII, 1928-1929 г.
Какво е акустика на съзнанието? Какво представляват любовта и омразата в живота? Какво се иска днес от човек? И отново тълкуване на числата.
Съществената мисъл на една от лекциите в тази осма годишнина: "Всяка сутрин отивайте при Бога, при Божия Дух и при душата си с Любов. Признайте дълбоко в себе си, че не сте работили за развиване на своите дарби, и започнете да работите с велико постоянство и послушание. Не се обезсърчавайте - работете и прилагайте Любовта."
Какво е акустика на съзнанието? Какво представляват любовта и омразата в живота? Какво се иска днес от човек? И отново тълкуване на числата.
Съществената мисъл на една от лекциите в тази осма годишнина: "Всяка сутрин отивайте при Бога, при Божия Дух и при душата си с Любов. Признайте дълбоко в себе си, че не сте работили за развиване на своите дарби, и започнете да работите с велико постоянство и послушание. Не се обезсърчавайте - работете и прилагайте Любовта."
Ключът на живота
(Общ Окултен Клас, 22.08.1928 Сряда, София)
Ще прочета 20-та глава от Откровението. Няма да ви дам никакви тълкувания по нея. Нека всеки я разбира тъй, както може. Обаче, има един основен закон, който гласи: всяко същество използва храната, която му се дава, според степента на неговото развитие.
Обърнете внимание на четвъртия стих: "И видяха престоли; и насядаха на тях, и даде се тям съдба и видяха душите на закланите за свидетелството Исусово, и за Словото Божие, и които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си, и живяха и царуваха с Христа тисящата години". Днес всички хора искат да царуват на Земята. Както виждате, има контраст между техните разбирания за мястото на царуването и това царуване, за което се говори в стиха. Де трябва да бъде това царуване: долу на Земята, горе на Небето или във въздуха?
Често хората от каквото и да е общество мязат на малките деца, които очакват какво ще донесе вечерта баща им за ядене. Любителите на забавления и удоволствия, като посетят някой театър, също тъй очакват какво ще изнесат актьорите на сцената. Земеделецът, като посее нивата си, очаква какъв плод ще даде тази нива. Лозарят, като насади лозето си, очаква какво грозде ще роди неговото лозе. Всички хора все очакват нещо. Когато се даде очакваното, хората се радват. Когато представлението излезе хубаво, всички казват: "Добре се изнесоха ролите, добре се игра!" Когато нивата даде добър плод, казват: "Добре роди тази нива!" Когато лозето даде хубав плод, казват: "Добро е гроздето!" Когато бащата донесе нещо в къщи, децата се радват и казват: "Добър е нашият баща!" Обаче, това представлява едната страна на Живота, настоящето разбиране на хората.
Другата страна на Живота е, че някога бащата нищо не донася в къщи, нивата нищо не ражда, лозето не дава плод, играта на сцената не излиза тъй, както се очаква и т.н. Тогава в хората настава пълно разочарование от Живота. Първото положение, когато отвсякъде се дава, напълно съответства на изискванията им; и тогава всички хора са доволни. Даже и крадецът се радва, след като успее да открадне това, което иска. Не може ли да открадне това, което иска, и той тъгува. И праведния се радва, когато добие това, което иска; а тъгува, като не може да добие това, което иска. Питам по какво се различава радостта и скръбта на праведния от радостта и скръбта на крадеца? И единият иска, и другият иска. Вие трябва да правите разлика дали радостта ви е като тази на праведния или като тази на крадеца, на грешника. Това са две различни положения, върху които трябва да мислите. Може някой да каже "аз се радвам". Ще се запитате дали вашата радост е като радостта на праведния или като тази на грешника. Ако скърбите, пак ще се запитате същото нещо: вашата скръб като тази на праведния ли е, или като тази на грешника?
Казвам: вие не трябва да живеете с илюзии. Не трябва да имате илюзиите на онези българи-шопи, които ходили някога да превзимат Цариград със своите големи овчарски сопи. Цариградчани ги хванали, събрали сопите им, натуряли ги на куп, а тях разпръснали и върнали назад. Питам може ли град като Цариград да се превзема със сопи? - Не може. Ако вашите вярвания, ако вашите убеждения, ако вашите молитви и ако вашите сълзи мязат на тия овчарски сопи, по-силните от вас ще ги вземат, ще ги натрупат на куп и вие нищо няма да свършите. Когато човек отива да превзема нещо, той трябва да бъде силно въоръжен! С какво? Ако светските хора, за да постигнат своята цел, се въоръжават с най-добри и силни оръжия, питам тогава какви трябва да бъдат оръжията на един праведен, на един духовен човек?
Ще ви приведа едно сравнение, да видите на какво трябва да уповавате в живота си. Заекът застава пред вас с два кобура и ви казва: "Докато аз съм с вас, косъм няма да падне от главата ви, на мен уповавайте, в мене вяра имайте!" След заека идва мечката - също с два кобура, застава пред вас и ви казва: "Докато аз съм с вас, никой не може да ви докосне, на мене уповавайте!" Питам на кого трябва да уповавате - на заека или на мечката? Вие ще кажете, че трябва да уповавате на мечката. Наистина, ако уповавате на заека, като чуе първия гърмеж, дошла-не дошла още опасността, той ще избяга. Заекът ще бъде пръв, а вие - последни. Уповавате ли на мечката, като се намери пред опасността, като види по-голяма мечка пред себе си, тя няма да избяга. Тогава вие ще бъдете първи, а тя - последна. Питам какво се постига в първия и във втория случай, ако уповавате било на заека или на мечката? Мислите ли, че един заек или една мечка могат да ви защитят в Живота, вие сте в заблуждение.
Заекът и мечката, това са символи, които изразяват известни външни прояви на човешкия живот. Вие може да преведете тези символи. Да уповава човек на заека, значи да уповава на удоволствията в Живота. И в такъв случай, както заекът бяга и от най-малката опасност, така и човекът на удоволствията отпада и от най-малките страдания и изпитания. Най-лесното положение е, когато човек иска да се удоволства, всичко да му е по угода в Живота. Но краката на удоволствието са дълги както на заека, и то бяга като него. Мечката пък изразява грубия живот, който аз наричам черноземен труд. Обаче, нито животът на удоволствията, нито животът на черноземния труд са в състояние да спасят света. Който се удоволства, стомахът си разваля; който прекалено работи, ръцете си разваля. Какъв смисъл има в това човек да развали стомаха или ръцете си? Това е външната страна на въпроса. Мислете върху вътрешната страна, върху дълбокия смисъл на този въпрос. Днес всички хора се нуждаят от истинско схващане, от истинско разбиране на Живота, който Бог им е дал. Към какво трябва да се стреми човек? Яденето и пиенето не са цели в Живота; науката не е цел в Живота; домът не е цел в Живота; синовете и дъщерите не са цел в Живота; богатството не е цел в Живота. Тогава какъв е вътрешният смисъл на Живота? Ако при сегашните условия искате да разрешите една от великите задачи на своя живот, преди всичко трябва да знаете какъв е смисълът на целокупния Живот. Някои казват: "може ли без ядене и пиене?" - Не разисквайте по този въпрос. Яденето и пиенето са само условия за поддържане на Живота, а условията са вън от нас, за тях няма какво да говорим. Всяко нещо, което е извън нас, не ни ползва. Разсъждавайте върху тази мисъл, докато ви стане ясна.
Представете си един човек, който има хиляда кила жито в хамбара си и ги държи заключени, не ги употребява, не ги смила за хляб, а сам пости, гладува, като казва: "За черни дни трябва житото, нека седи в хамбара, няма да ям". Друг човек има само едно кило жито в хамбара си, но го изважда оттам, смила го на воденицата, направя си от него хляб, опича го, хапва си и казва: "Ще ям, каквото Господ ми е дал". Питам у кого е силата - в онзи, който има едно кило жито и го употребява, или в онзи, който има хиляда кила жито и ги затваря в хамбара си, и не яде? - В този, който има едно кило жито и яде.
Някой казва "Аз искам да стана за в бъдеще учен човек, светия". - Това са празни работи. Това е човекът, който има хиляда кила жито в хамбара си и пости. Силата на човека седи в това, което той придобива всеки даден момент, както и в това, което се крие в неговото съзнание. Бог се проявява в съзнанието на всеки едного. Вън от човека, вън от неговото съзнание, Бог не съществува. Даже и да съществува Бог вън от съзнанието ни, ние не Го познаваме, не знаем какъв ще е този Бог. Ние знаем за Бога дотолкова, доколкото той се проявява в нашето съзнание.
Често вие казвате "Бог може всичко да направи". Вярно е, че Бог всичко може, но това зависи от възможностите, които са вложени във вас. Представете си, че вие се намирате пред един кладенец и държите в ръката си кофа, вързана с едно тънко въже, с което можете да извадите едва десет килограма вода. Аз съм силен човек, мога да извадя със своето въже не десет, а сто килограма вода и ви наблюдавам какво правите. Вие пущате вашата кофа с тънкото въже, изваждате само десет килограма вода. Въжето е съзнателно, живо и остава недоволно от това малко количество вода и казва: "Не мога ли и аз да извадя сто килограма вода?" Казвам: "Опитайте!" Вие взимате друга кофа, която може да събере сто килограма вода, закачвате я на вашето тънко въже и я пущате в кладенеца. Теглите кофата нагоре, но въжето се скъсва и кофата остава в кладенеца. Вие се чудите защо става така и казвате: "Господ не можа ли да изкара с това въже сто килограма вода?" - С това въже Господ не може да извади сто килограма вода; с него може да извади само десет килограма. Ако мислите, че с това тънко въже можете да извадите сто килограма вода, това показва, че във вашето съзнание има едно погрешно логическо заключение. Като казвате, че Бог е всемогъщ, това подразбира Бога в Неговата целокупност, а не Бог в своите части. Във всяка отделна част, във всеки човек Бог е дотолкова силен, доколкото човек може да Го приеме, да Го разбере и прояви.
Следователно, разумният човек, за да извърши една работа, по-тежка от неговите сили и възможности, се нуждае от време. Той трябва да пусне кофата десет пъти в кладенеца, за да извади сто килограма вода. Пък ако иска да свърши тази работа изведнъж, да съкрати времето, трябва да търси друг изходен път. Иначе въжето ще се скъса.
Често хората правят погрешки в живота си, понеже бързат - искат да съкратят времето. Някой пита: "Защо Господ не ми даде богатство? Защо не ме направи богат?" - Въжето ти е тънко. Бог сам за себе си може да извади и милиони, и милиарди килограма вода, но въжето на вашето съзнание е толкова тънко, че ако го пуснете в кладенеца да извадите с него повече от десет килограма вода, то ще се скъса.
Тогава настава вторият процес; вие запитвате не може ли този въпрос да се разреши по друг начин? - Има друг изходен път. Това, което ви говоря, е философия, която има приложение в сегашния живот, в сегашното ви съзнание, с което живеете. Изходният път седи в следното: разумният човек взема десет тънки въжета, омотава ги едно в друго, закачва на това вече дебело въже една голяма кофа, пуща я в кладенеца и изважда сто килограма вода. Резултатите тук ще бъдат еднакви, както, ако тънкото въже само слизаше десет пъти в кладенеца. Но придобивката ще бъде различна. Като извършвате работата си сами, радостта ви ще бъде по-голяма, отколкото, ако се ползвате от чужда помощ. Всички въжета, които вземат участие във ваденето на вода, са съзнателни и затова всяко от тях ще иска своя дял - плод на извършената работа. Вие, като изтеглите водата, ще искате да задържите всичко за себе си, но въжетата ще се скарат помежду си за своя дял от придобивката. Едното въже ще каже: "Ако аз не бях, вие нищо нямаше да свършите". И второто въже ще каже: "Ако аз не бях, вие нищо нямаше да свършите". И останалите въжета ще кажат същото. - Да, всички въжета са участвали, за да се извадят стоте килограма вода, но нито едно от тях не е в състояние само да извади тия килограми вода. Значи, десетте въжета заедно, както и едното въже отделно, ще получат една и съща печалба, само че в първия случай печалбата ще се дели на десет - на всяко въже ще се падне по десет килограма вода.
Сега вие казвате: "Хайде да се съберем няколко души заедно, да свършим някаква работа: да извадим заедно вода, или да работим на нивата". - От придобивките всеки ще получи толкова, колкото, ако той е работил сам за същото време. Питам: в същност, има ли някаква придобивка във взаимната работа? - Има. Истинската печалба седи в насърчението, което ще си давате взаимно. Всички ще бъдете радостни и весели, ще работите усърдно и ще се върнете с песни. Това ще бъде малкият плюс в печалбата. Ако си сам на работа, ще прекараш един мълчалив ден. Ето защо, когато добрите хора работят, трябва да работят по няколко души заедно. Когато лошите хора работят, всеки сам трябва да работи, за да му е мирна главата. Някой казва "аз искам сам да работя". Аз подразбирам, че хората около този човек са лоши, пък и той сам е лош. Когато всички хора искат сами за себе си да работят, значи между тях има нещо лошо - сговор няма. Това показва, че разбиранията на тия хора не са правилни.
Често между хората се явява критика, казват, че еди-кои си не живеят добре, не живеят по Бога. Питам коя е мярката, по която познавате кое нещо в света е добро и кое - зло; коя работа се върши по Бога и коя - не? Казвам: никой не може да извърши една работа по Бога. Защо? - Човек сам не върши своята работа. Когато работиш нещо, кажи: "Господи, свърши моята работа тъй, както Ти разбираш!" Защо? - Всяка работа, която Бог върши, е много добра. След това кажи: "Господи, сега пък аз в Тебе ще свърша своята работа. И като свърша своята работа в Тебе, Ти, Господи, ще се произнесеш за нея". Когато аз върша своя работа, сам не се произнасям за нея, оставям Бог да се произнесе как е извършена. Щом дойде въпрос до Божиите работи, аз имам само едно мнение, а не две мнения; и се произнасям за тях, като казвам: "Божиите работи са всякога добри". Могат да се съберат всички философи, всички учени хора в света да ме разубеждават в това, но няма да успеят. Аз зная положително, че всички Божии работи са добри. Както и да разглеждате Неговите работи, от коя и да е страна, казвам: "Божиите работи са съвършени". Разумното в човека, Божественото начало в него може да се произнася за Божиите работи, а за човешките работи Бог се произнася. Ако искате да знаете какво аз мога да направя, питайте Господа, а не мене, нито пък другите хора. Следователно, не се спирайте върху това какво хората мислят за вас; важно е да се спрете върху въпроса какво Бог мисли за вас. Закон е: ако сами себе си съдите, т.е. ако Бог във вас се произнася за вашите работи, вие сте блажени.
Днес много хора имат известна философия, известни убеждения и за да угодят на света, казват: "Ние ще излезем пред света да му покажем какви сме". Питам: от толкова години насам какво ново е казал света за добрите хора? Не, само Бог има право да се произнася за човешките постъпки, а разумният човек има право да се произнася за Божиите работи. Защо? - Защото в Божиите работи човек не е заинтересуван лично, а в човешките е намесена личността. Когато се казва, че ще бъдем съдени, това подразбира, че за нашите постъпки, за нашия живот, за всичко това, което вършим за Бога, единствено Той е капацитет да се произнася. Както аз не се безпокоя какво ще кажа за Божиите работи, така също не се безпокоя за това какво Бог ще каже за моите работи. За Божиите работи аз имам само едно мнение. Оттам заключавам, че и Бог ще се произнесе за мене така, както аз се произнасям за Него. Дойде ли съмнение у вас, вие казвате: "Господ може да се произнесе другояче заради нас". Да, ако Бог се произнесе другояче за вас, значи и вие сте се произнесли така за Него, имали сте две мнения за Бога. Законът е същият.
Казвам: най-първо ще възстановите вашите първични понятия за онова, което Бог върши във вашата душа. Величието на душата, величието на гения, на способния, на даровития, на праведния човек седи в това, да съзнае, че всичко, което става вътре в него, във всеки даден момент, се дължи на Бога, Който работи. Христос казва: "Отец ми работи". Де? - В мене: в душата ми, в съзнанието ми, в сърцето ми, в ума ми - на различни места работи Той. Вследствие на тази работа, у всички хора има копнеж да направят нещо хубаво. Мнозина питат "какво трябва да направим сега?" - Има един велик закон, според който вие не можете да направите най-малкото добро дело, ако не любите Бога. Първото важно нещо за вас е да любите Бога. Любите ли Го, Той ще ви се изяви и тогава вашата любов ще стане едно с Неговата.
Сега ще ви дам следното правило: работете с положителните закони на Мъдростта и с положителните методи на Любовта! Досега вие сте имали отрицателни резултати в работата си, защото сте работили с отрицателните закони на Мъдростта и с отрицателните методи на Любовта. В Божията Любов няма закони. Тя е закон сама за себе си. Няма закон, който може да ограничи Любовта. Живеете ли по някакви закони на Любовта, вие ще изпаднете в ред погрешки, в заблуждения. В Любовта има методи и то най-хубави. Значи, в живота на Мъдростта има закони, а в живота на Любовта - методи.
Сега ще започнат нескончаемите въпроси: какви са тия закони на Мъдростта и тия методи на Любовта. Те са написани в нашата душа: потърсете ги там и ще ги намерите. Питате ли така, аз допущам, че вие имате едно кило жито в хамбара си и сте започнали да го ядете, но искате да спечелите хиляда кила. Стремите ли се към хилядатата кила, вие сте от постниците. Някои казват, че постили много. Питам какво печели Господ от това, че вие постите? - Той губи. И когато много ядете, Господ пак губи. Ядете ли умерено, вие вършите Божията работа. Ако се храните и благодарите за храната, и Господ е доволен от вас. Преяждате ли, и вие се мъчите, и Господ във вас се мъчи. Казвате: "Засъхна ми гърлото!" Бог ви казва: "Дал съм ви много вода, пийте от най-чистата вода, за да не засъхва гърлото ви!"
Ще ви дам един закон с два метода на приложение: единият е отрицателен метод, а другият - положителен. Представете си, че имате пред себе си човек, по рождение пияница. Вие искате да го вкарате в правия път и му казвате: "Не пий вино!" Той ви казва: "Не мога да не пия вино. Аз съм наследил тази слабост от майка си и от баща си. Не е лесно да се откажа изведнъж!" И продължава този човек да пие. Вие постъпвате в този случай с отрицателния метод. След това вие прилагате положителния метод към този човек, като му казвате: "Пий от най-чистата нектарна вода, която съществува в света!" В този метод седи спасението на пияницата. Не му казвайте да не пие вино, но му кажете да пие от най-чистата нектарна вода. Пие ли от нея, той никога няма да помисли за виното. Често казвате: "Ние не трябва да мразим!" Това е негативният метод на света. То е все едно да казвате на пияницата да не пие. Какво може да се придобие с този метод? - Нищо, т.е. той дава отрицателни резултати. Приложете положителния метод в живота си. Не казвайте, че не трябва да мразите, но вложете в душата си най-хубавата Любов, която най-възвишените и благородни души са приложили на Земята.
Казвате "трябва да вярваме!" Не, приложи вярата! Приложете онази възвишена и благородна вяра, с която са живели светии, праведници и добри хора, с която гори и планини се местят. Приложете тази силна вяра, идете с нея при някоя планина и кажете "Тръгни!" Кажете ли на Витоша да се помести, тръгнете към нея! Отначало ще ви се вижда, като че тя никак не се е помръднала, но стигнете ли до нея, ще видите, че тя малко се е преместила. Вие правили ли сте такъв опит да проверите силата на вашата вяра и на вашата мисъл? Всъщност, най- голямата планина, това е човекът, който трябва да се мести. Щом аз се преместя и Витоша ще се премести. Ако Витоша не се премести, значи аз съм мъртъв човек. Живият, разумният човек всякога се мести. В този случай Витоша - това съм аз!
Ако ме разбирате буквално, ще имате един резултат; ако разбирате същността на нещата, ще имате съвсем друг резултат. Ако вярата и мисълта ви са силни, ще проверите този закон и ще видите, че Витоша се е поместила. Не се ли помести, това е по единствената причина, че вашата вяра е слаба. Щом Витоша не се е поместила, въжето, което спущате в кладенеца, е слабо. Това не говори, че Бог е слаб, но вашето въже е слабо. Затова ще намерите онова здраво въже, което, като пуснете в кладенеца, да се не къса, и Витоша да се помести. Имате ли тази вяра, не само Витоша ще местите, но ще накарате Слънцето да изгрява от запад, а не от изток, както досега. Ако Слънцето изгрява от запад, порядъкът в света няма да се наруши. Напротив, светът ще бъде по-добър, по-хармоничен. Каква философия има в това, че Слънцето днес изгрява от изток, а залязва на запад? Ако изтокът е образ на всичко добро в света, а западът - на всичко лошо в света, тогава какво е допринесло Слънцето досега, като е изгрявало от доброто и залязвало към злото? Тогава не ще ли бъде добре Слънцето да изгрява от запад и да залязва на изток? Така то ще води света от лошото към доброто. Де е човекът, който може да накара Слънцето да изгрява от запад?
Като ви говоря така, ако ме разбирате буквално, ще кажете: "За физическия свят ли се отнася това?" - Физическите прояви са отражение на проявите, които съществуват в Духовния свят. Когато Христос казва, че силната вяра може планини да помества, в това се крие същността на вярата. И Витоша съществува в Духовния свят. Ако мястото на Витоша или на кой и да е предмет се промени в Духовния свят, ще се промени мястото и на тяхната сянка. Щом се премести един предмет, премества се и неговата сянка. Обаче, искаме ли да преместим сянката на предмета, това е мъчна работа. Сянката се мести по друг закон. Само Слънцето е в състояние да премества сянката на предметите. Обаче, ако аз разбирам закона, мога да дигна ръката си и да преместя сянката дето искам. Дигнете ли Витоша, можете да преместите сянката й дето искате.
И тъй, от вас се иска приложение. От вас се изисква вътрешна, дълбока мисъл. Имате ли тази мисъл, в един ден, в една минута ще можете да завършите с вашето развитие. Казвате: "Като завършим със своето развитие, какво ще стане с нас?" - Ще се върнете отново на Земята и ще работите за другите. Ако имате на разположение четиридесет дни, за да ожънете всичките си ниви, вие ще направите това нещо само за един ден, а останалите тридесет и девет дни ще употребите да помагате на вашите ближни. Единият ден ще работите за Ивана, вторият - за Драгана, третият - за Стояна и т.н. Ще отидете при Ивана и ще му кажете: "Иване, ти още не си ли пожънал?" - "Не съм". - "Хайде, аз ще ти помогна". За един ден свършвате работата му и отивате при Драгана. - "Драгане, не си ли свършил още работата си?" - "Не съм". - "Хайде, да я свършим заедно". Запретвате се двамата и в един ден свършвате всичко. На третия ден отивате при Стояна, помагате и нему. В тия тридесет и девет дни свършвате работата на всички. Те стават съвършени и по същия начин отиват да помагат на другите. Работа се иска от всинца ви и на този, и на онзи свят! Някои мислят, че като отидат на онзи свят, ще ги посрещнат там с венци и с песни, ще седнат при ангелите и с китара ще свирят. Не, и там ви предстои работа!
Мнозина казват, че са завършили своето развитие, че Бог Саваот им говорил направо и т.н. Завършили своето развитие, а десет кила вода от кладенеца не могат да извадят! Бог Саваот им говорил, а никой не иска хляб да им даде. Как е възможно това? Не си правете никакви илюзии! Това е заблуждение! Това е положението на пияния човек, който се напива и казва "знаете ли кой съм аз". Бум! - счупва прозореца. За да се освободи човек от тия състояния, трябва да се добере до Истината, която ще го направи свободен. Вие не знаете още какво нещо е Свободата! Писанието казва: "Не бивайте роби на человеци!" Не бивайте роби на известни вярвания, които заблуждават. Прославете Господа и бъдете свободни! Който иска Свобода, трябва да освобождава хората.
Често хората се спират върху отрицателните прояви на Живота. Наистина Животът има отрицателни страни, които са резултат на кармата, на закона за причини и последствия на нещата. Кармата подразбира съдбата, но хората трябва да се освободят от тази съдба. Господ казва: "Ще залича греховете ви, ще залича вашия минал живот, вашите престъпления - помен няма да остане от всичко това! И след туй ще внеса новото у вас". Първото нещо: за да реализирате Живота в неговата положителна страна, нужна ви е Свобода. Казвате: "Какво трябва да се прави със света?" Ще знаете, че вън от вас светът не съществува. Бог, който живее в мене, Той е създател на света и затова не трябва да търся света вън от мене. Бог, Който е създал света, само Той знае истинските начини и методи за изправянето му. Следователно, няма защо да се безпокоя за света и за неговото спасение. Спасението на хората, както и на целия свят, не е мое дело. Само силният може да изправи и спаси света.
Хората задават въпроса "какви ще бъдат последствията на нашия живот?" - Ако сте живели с отрицателните методи на Живота, ще имате и отрицателни последствия. Ако цял живот сте се мъчили и нищо не сте разбрали от тия мъчения, такива ще бъдат и резултатите на вашия живот. Някой човек постил десет дена, казва: "Измъчих се от този пост, нищо не разбрах". - Да, ако сте постили и само сте се измъчвали, без да научите нещо, този пост не е на мястото си. Постът не е лошо нещо, той е потребен, но когато се използва разумно и даде добри резултати. Смисълът на Живота не е в поста, но той е необходим като един съзнателен опит. И Христос пости четиридесет дена. Той отиде в пустинята, дето четиридесет дни прекара в пост и молитва. След като свърши този опит, Христос доби голямо прозрение. Като се върна при учениците си, те Го запитаха: "Какво трябва да правим сега?" Христос им отговори: "Не само с хляб може да се живее, но и с всяко Слово, което излиза от Бога". Значи, има и друг начин на хранене. Постът показва, че човек може да се храни и по друг начин - със Словото Божие. В този начин на хранене седи и Новият Живот.
Ще направя един паралел между храненето по стария начин и това по новия начин. Вземете един богат човек, гастроном, който обича богатата трапеза. Сяда на обед и веднага на трапезата се слагат печени кокошки, гъски, патици, разни видове плодове и ред други закуски и питиета. Какво ли не е ял той през живота си! Той казва "така трябва да се живее!" Това е храненето по стария начин. Обаче, един ден стомахът на този човек се разстройва, той започва постепенно да слабее и вика лекар да го прегледа. Лекарят казва: "От днес вече всички гъски, патици, кокошки, агънца, прасета, ябълки, круши се уволняват и ще се храните само с оризова чорбица, и то по две чаени лъжички на два часа. Само по този начин ще се излекувате". Щом види жена си да влиза в стаята, той я запитва: "Жена, колко е часът? Време ли е за супицата?" Точен е той, гледа да не пропусне времето, иска да се спаси. Той знае, че спасението му е в тази оризова чорбица. Като дойдат някои близки да го посетят, питат го: "Как си със здравето?" - "Благодаря, по-добре съм сега. Лекарят ми каза, че ако продължавам да се храня по стария начин - с кокошчици, гъски, патици, ще отида на другия свят". Този е новият начин на хранене. Аз взимам оризовата чорбица като символ на новото хранене. Тя представлява чистата, идейна храна.
Днес човек пости и се ограничава в храненето, само когато е болен. Той казва: "Лекарят ми заповяда да употребявам на всеки два часа по две чаени лъжички оризова чорбица". Това не е разумен пост, нито нов начин на хранене. Този човек се храни така по необходимост. Не ме разбирайте буквално. Само здравият, разумният, идейният човек може да се храни по новия начин. Храните ли се по новия начин, той ще внесе Мир и Сила в душата ви. Какво може да направите в този свят, ако нямате Мир и Сила? Мнозина казват: "Бог да бъде на наша страна!" Казват ли така, те изключват Бога от себе си. Господ не е вън от нас. Някой казва: "Аз имам мъчна задача за разрешение". Писанието казва: "Бог постоянно работи в нас". Щом Бог постоянно работи в нас, нашето съзнание трябва да бъде будно, да наблюдаваме как Бог в нас мисли, чувства и разрешава нашите задачи. Дойде ли ви някоя мъчнотия, не бързайте; започнете да размишлявате и проследете как Бог във вас ще я разреши. Няма да се минат и пет минути, ще видите, че задачата е разрешена. След това ще кажете: "Правилно е разрешена задачата ми. Само едно мнение имам за Бога и сега пак се потвърждава: всички Божии работи са съвършени!" Казвате: "На теория е така, но не и на практика". - Не, и на практика е същото.
Ще ви приведа един действителен пример от живота, да видите, че за онзи, който слуша и изпълнява това, което Бог му говори отвътре, теорията и практиката са едно и също нещо. Двама братя се карат помежду си за наследството, оставено от баща им. Големият брат взема повече, малкият - по-малко. Цели петнадесет години те се карат помежду си, мразят се, не искат да се видят и всеки от тях говори лошо за другия. Един ден Божественото се събужда у по-големия брат и му казва: "Не е добро това, което направи с брата си. Иди, помири се с брата си, дай всичко на него, а ти работи и се подхранвай с това, което изкарваш чрез труда си". Той послушал този глас в себе си и тръгнал към дома на брата си. В това време Божественото заговаря и у по-малкия брат и той си казва: "Дотегна ми вече тази свада! От толкова години съм скаран с брата си! Какво спечелих от това? Я да отида при него, да се помирим и да му кажа, че всичко бащино давам на него. За мене е достатъчно това, което сам припечелвам". Казано - свършено! Запътва се към брата си да се помирят. На пътя се срещат и двамата. Големият казва: "Братко, ида да се помирим. Всичко, което взех от баща си, давам на тебе. Аз ще прекарвам със спечеленото от своя труд". - "Тъй ли? И аз от своя страна реших да направя същото", казва малкият брат. - "Тогава, хайде и двамата да работим заедно!" Събират се двамата братя, помиряват се и започват обща работа. Казвам: ето начинът, по който и вие трябва да разрешавате всички мъчнотии и недоразумения в себе си. Питам трябва ли да делим Божието в нас? Трябва ли да се караме за Него? - Не, да осветим Името на Бога, Който живее в нас! Да поставим Бога високо в нас, в нашето съзнание, там да работи Той.
Мнозина се интересуват да знаят какво нещо е Новото, Божественото учение. Божественото учение седи в следното: да оставим Бога да работи в нашето съзнание и Бог да ни остави да работим в Него. Някой пита в какво седи Новото учение? - Бог да работи в мене и аз да работя в Него. Как ще разберете това? - Само след като го опитате. Вие не можете да определите какво е Новото учение, докато не го опитате. Някой казва: "Аз съм направил опит". - Колко опити, само един ли? В Божественото учение опитът е непреривен, без прекъсване. Божественото се проявява непреривно. И тъй, ще ви изтъкна разликата между Божественото и човешкото. Божественото се проявява и за вечно остава; човешкото се проявява и за ден остава. Това, което у нас е непреривно и вечно, то е Божествено; това, което е кратковременно, то е човешко. Щастие, радост, които скоро изчезват, са човешки; щастие, радост, които никога не изчезват, са Божествени. Доброта, която се проявява и изчезва, е човешка; доброта, която се проявява и не изчезва, е Божествена. Любов, която скоро се явява и изгаря, е човешка. Любов, която при всички условия не изгаря, но постоянно се увеличава и остава, е Божествена. Знание, което не може да разреши мъчнотиите на вашия живот, е човешко; знание, което във всички мъчни моменти на живота ви разрешава всички въпроси, е Божествено. Божественото живее вечно, в него няма прекъсване. То е великото, което работи в душите. Само чрез Божественото може да се постигнат всички ваши идеали и стремежи.
Казвам: онези, които искат да вървят в Божествения път, турете торбичките на гърба си и вървете напред! Не се обръщайте да гледате какво става назад! Със старото не се занимавайте! Бог, който живее в нас, ще създаде Новия свят - Новото небе и Новата земя. Казва се в Писанието: "Земята и Небето побягнаха от Неговото лице". За коя земя и за кое небе се говори? - За старата Земя и за старото Небе, т.е. за старите вярвания и разбирания. Сега се създават Новото небе и Новата земя - новите вярвания и разбирания. Когато старата сцена пада, новата се вдига. Когато старото Слънце залязва, денят не се свършва, Ново слънце изгрява. Днешното Слънце ще залезе, ще умре; утре ще дойде Ново слънце. Всеки ден Господ създава ново слънце. Вярвате ли в това? Всяко вярване, което залязва, не е истинска вяра, то умира и се погребва.
Съвременните хора казват: "Какви времена доживяхме! Едно време, в младини, как се обичахме, как живеехме помежду си, а днес не остана нищо от тази любов". Ще ви приведа един пример за дядо Стоян от село Голяма Могила, който често се хвалил за своето голямо юначество в младините си. Когато бил на деветдесет години, взел тоягата си, дошъл до един голям трап и си казал: "Едно време, когато бях млад, как хубаво прескачах и най-големите трапове! Чакай да опитам ще мога ли и сега да прескоча този трап?" Затичва се и хоп - вътре в трапа! Като се вижда в това положение, той си казва: "Чудно нещо, на млади години не беше така! Като остарее човек, става за посмешище на хората". Като излязъл от трапа, поогледал се наоколо да види дали няма някой да го слуша и си казал: "Каквото беше на младини, това е и на старини". - Така е. Силният човек не може да стане слаб. И слабият човек не може да стане силен. Слабият човек сам по себе си е слаб. Онзи човек е слаб, у когото човешкото е силно; силен човек е този, у когото Божественото е силно.
От това вадим заключението: ако вашата любов е човешка, тя е слаба; ако любовта ви е Божествена, тя е силна и непреривна. Божествената Любов и на младини, и на старини е една и съща. Човешката любов на младини е гореща, на старини - студена. Божествената Любов обратно: в началото е слаба, в края - силна. Само любовта на майката към детето е еднаква през всичките негови възрасти: като започнете от времето, когато детето е било още в утробата й, и свършите до неговата крайна възраст. Имаше един деветдесет годишен свещеник, който се обръщаше към своя шестдесет годишен син с думите "моето момченце" и го потупваше по гърба. Той не виждаше пред себе си възрастен човек с побелели брада и мустаци, но виждаше малко момченце. Същите отношения съществуват и в Божествената Любов. Тя нежно се обръща към своите деца с думите "синко, моето момченце!" Ако хората се заблуждават от външната форма на нещата, Животът няма смисъл.
Всеки, който остарява в Живота на Любовта, върви в човешкия път; всеки, който отслабва в Знанието, върви в човешкия път; всеки, който греши в живота си, върви в човешкия път. Два пътя има в Живота: човешки и Божествен. Някой се извинява, казва: "Ще ме извините, аз съм малко рязък, груб, слабости имам". Няма защо да се извиняваш, но кажи си истината: "Аз вървя в човешкия път". Благородството на човека се изразява в постоянното му коригиране. Благородният човек, като направи някоя погрешка, казва "това е човешко" и го туря настрана. Като направи някое добро, казва "това е Божествено" и него туря настрана. И най-видните философи, и най-учените хора правят погрешки. Няма човек в света, който да не прави погрешки. Един виден писател написал своя забележителен роман, но пожелал да го напечата безпогрешно. И действително, цялата книга била напечатана без погрешки, но в заглавието на романа, в едрите букви се допуснала само една грешка. Какво от това, че имало една погрешка? - Ще я поправиш! В човешкото погрешките са допустими и неизбежни. Ако в човешкото иска<
Обърнете внимание на четвъртия стих: "И видяха престоли; и насядаха на тях, и даде се тям съдба и видяха душите на закланите за свидетелството Исусово, и за Словото Божие, и които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си, и живяха и царуваха с Христа тисящата години". Днес всички хора искат да царуват на Земята. Както виждате, има контраст между техните разбирания за мястото на царуването и това царуване, за което се говори в стиха. Де трябва да бъде това царуване: долу на Земята, горе на Небето или във въздуха?
Често хората от каквото и да е общество мязат на малките деца, които очакват какво ще донесе вечерта баща им за ядене. Любителите на забавления и удоволствия, като посетят някой театър, също тъй очакват какво ще изнесат актьорите на сцената. Земеделецът, като посее нивата си, очаква какъв плод ще даде тази нива. Лозарят, като насади лозето си, очаква какво грозде ще роди неговото лозе. Всички хора все очакват нещо. Когато се даде очакваното, хората се радват. Когато представлението излезе хубаво, всички казват: "Добре се изнесоха ролите, добре се игра!" Когато нивата даде добър плод, казват: "Добре роди тази нива!" Когато лозето даде хубав плод, казват: "Добро е гроздето!" Когато бащата донесе нещо в къщи, децата се радват и казват: "Добър е нашият баща!" Обаче, това представлява едната страна на Живота, настоящето разбиране на хората.
Другата страна на Живота е, че някога бащата нищо не донася в къщи, нивата нищо не ражда, лозето не дава плод, играта на сцената не излиза тъй, както се очаква и т.н. Тогава в хората настава пълно разочарование от Живота. Първото положение, когато отвсякъде се дава, напълно съответства на изискванията им; и тогава всички хора са доволни. Даже и крадецът се радва, след като успее да открадне това, което иска. Не може ли да открадне това, което иска, и той тъгува. И праведния се радва, когато добие това, което иска; а тъгува, като не може да добие това, което иска. Питам по какво се различава радостта и скръбта на праведния от радостта и скръбта на крадеца? И единият иска, и другият иска. Вие трябва да правите разлика дали радостта ви е като тази на праведния или като тази на крадеца, на грешника. Това са две различни положения, върху които трябва да мислите. Може някой да каже "аз се радвам". Ще се запитате дали вашата радост е като радостта на праведния или като тази на грешника. Ако скърбите, пак ще се запитате същото нещо: вашата скръб като тази на праведния ли е, или като тази на грешника?
Казвам: вие не трябва да живеете с илюзии. Не трябва да имате илюзиите на онези българи-шопи, които ходили някога да превзимат Цариград със своите големи овчарски сопи. Цариградчани ги хванали, събрали сопите им, натуряли ги на куп, а тях разпръснали и върнали назад. Питам може ли град като Цариград да се превзема със сопи? - Не може. Ако вашите вярвания, ако вашите убеждения, ако вашите молитви и ако вашите сълзи мязат на тия овчарски сопи, по-силните от вас ще ги вземат, ще ги натрупат на куп и вие нищо няма да свършите. Когато човек отива да превзема нещо, той трябва да бъде силно въоръжен! С какво? Ако светските хора, за да постигнат своята цел, се въоръжават с най-добри и силни оръжия, питам тогава какви трябва да бъдат оръжията на един праведен, на един духовен човек?
Ще ви приведа едно сравнение, да видите на какво трябва да уповавате в живота си. Заекът застава пред вас с два кобура и ви казва: "Докато аз съм с вас, косъм няма да падне от главата ви, на мен уповавайте, в мене вяра имайте!" След заека идва мечката - също с два кобура, застава пред вас и ви казва: "Докато аз съм с вас, никой не може да ви докосне, на мене уповавайте!" Питам на кого трябва да уповавате - на заека или на мечката? Вие ще кажете, че трябва да уповавате на мечката. Наистина, ако уповавате на заека, като чуе първия гърмеж, дошла-не дошла още опасността, той ще избяга. Заекът ще бъде пръв, а вие - последни. Уповавате ли на мечката, като се намери пред опасността, като види по-голяма мечка пред себе си, тя няма да избяга. Тогава вие ще бъдете първи, а тя - последна. Питам какво се постига в първия и във втория случай, ако уповавате било на заека или на мечката? Мислите ли, че един заек или една мечка могат да ви защитят в Живота, вие сте в заблуждение.
Заекът и мечката, това са символи, които изразяват известни външни прояви на човешкия живот. Вие може да преведете тези символи. Да уповава човек на заека, значи да уповава на удоволствията в Живота. И в такъв случай, както заекът бяга и от най-малката опасност, така и човекът на удоволствията отпада и от най-малките страдания и изпитания. Най-лесното положение е, когато човек иска да се удоволства, всичко да му е по угода в Живота. Но краката на удоволствието са дълги както на заека, и то бяга като него. Мечката пък изразява грубия живот, който аз наричам черноземен труд. Обаче, нито животът на удоволствията, нито животът на черноземния труд са в състояние да спасят света. Който се удоволства, стомахът си разваля; който прекалено работи, ръцете си разваля. Какъв смисъл има в това човек да развали стомаха или ръцете си? Това е външната страна на въпроса. Мислете върху вътрешната страна, върху дълбокия смисъл на този въпрос. Днес всички хора се нуждаят от истинско схващане, от истинско разбиране на Живота, който Бог им е дал. Към какво трябва да се стреми човек? Яденето и пиенето не са цели в Живота; науката не е цел в Живота; домът не е цел в Живота; синовете и дъщерите не са цел в Живота; богатството не е цел в Живота. Тогава какъв е вътрешният смисъл на Живота? Ако при сегашните условия искате да разрешите една от великите задачи на своя живот, преди всичко трябва да знаете какъв е смисълът на целокупния Живот. Някои казват: "може ли без ядене и пиене?" - Не разисквайте по този въпрос. Яденето и пиенето са само условия за поддържане на Живота, а условията са вън от нас, за тях няма какво да говорим. Всяко нещо, което е извън нас, не ни ползва. Разсъждавайте върху тази мисъл, докато ви стане ясна.
Представете си един човек, който има хиляда кила жито в хамбара си и ги държи заключени, не ги употребява, не ги смила за хляб, а сам пости, гладува, като казва: "За черни дни трябва житото, нека седи в хамбара, няма да ям". Друг човек има само едно кило жито в хамбара си, но го изважда оттам, смила го на воденицата, направя си от него хляб, опича го, хапва си и казва: "Ще ям, каквото Господ ми е дал". Питам у кого е силата - в онзи, който има едно кило жито и го употребява, или в онзи, който има хиляда кила жито и ги затваря в хамбара си, и не яде? - В този, който има едно кило жито и яде.
Някой казва "Аз искам да стана за в бъдеще учен човек, светия". - Това са празни работи. Това е човекът, който има хиляда кила жито в хамбара си и пости. Силата на човека седи в това, което той придобива всеки даден момент, както и в това, което се крие в неговото съзнание. Бог се проявява в съзнанието на всеки едного. Вън от човека, вън от неговото съзнание, Бог не съществува. Даже и да съществува Бог вън от съзнанието ни, ние не Го познаваме, не знаем какъв ще е този Бог. Ние знаем за Бога дотолкова, доколкото той се проявява в нашето съзнание.
Често вие казвате "Бог може всичко да направи". Вярно е, че Бог всичко може, но това зависи от възможностите, които са вложени във вас. Представете си, че вие се намирате пред един кладенец и държите в ръката си кофа, вързана с едно тънко въже, с което можете да извадите едва десет килограма вода. Аз съм силен човек, мога да извадя със своето въже не десет, а сто килограма вода и ви наблюдавам какво правите. Вие пущате вашата кофа с тънкото въже, изваждате само десет килограма вода. Въжето е съзнателно, живо и остава недоволно от това малко количество вода и казва: "Не мога ли и аз да извадя сто килограма вода?" Казвам: "Опитайте!" Вие взимате друга кофа, която може да събере сто килограма вода, закачвате я на вашето тънко въже и я пущате в кладенеца. Теглите кофата нагоре, но въжето се скъсва и кофата остава в кладенеца. Вие се чудите защо става така и казвате: "Господ не можа ли да изкара с това въже сто килограма вода?" - С това въже Господ не може да извади сто килограма вода; с него може да извади само десет килограма. Ако мислите, че с това тънко въже можете да извадите сто килограма вода, това показва, че във вашето съзнание има едно погрешно логическо заключение. Като казвате, че Бог е всемогъщ, това подразбира Бога в Неговата целокупност, а не Бог в своите части. Във всяка отделна част, във всеки човек Бог е дотолкова силен, доколкото човек може да Го приеме, да Го разбере и прояви.
Следователно, разумният човек, за да извърши една работа, по-тежка от неговите сили и възможности, се нуждае от време. Той трябва да пусне кофата десет пъти в кладенеца, за да извади сто килограма вода. Пък ако иска да свърши тази работа изведнъж, да съкрати времето, трябва да търси друг изходен път. Иначе въжето ще се скъса.
Често хората правят погрешки в живота си, понеже бързат - искат да съкратят времето. Някой пита: "Защо Господ не ми даде богатство? Защо не ме направи богат?" - Въжето ти е тънко. Бог сам за себе си може да извади и милиони, и милиарди килограма вода, но въжето на вашето съзнание е толкова тънко, че ако го пуснете в кладенеца да извадите с него повече от десет килограма вода, то ще се скъса.
Тогава настава вторият процес; вие запитвате не може ли този въпрос да се разреши по друг начин? - Има друг изходен път. Това, което ви говоря, е философия, която има приложение в сегашния живот, в сегашното ви съзнание, с което живеете. Изходният път седи в следното: разумният човек взема десет тънки въжета, омотава ги едно в друго, закачва на това вече дебело въже една голяма кофа, пуща я в кладенеца и изважда сто килограма вода. Резултатите тук ще бъдат еднакви, както, ако тънкото въже само слизаше десет пъти в кладенеца. Но придобивката ще бъде различна. Като извършвате работата си сами, радостта ви ще бъде по-голяма, отколкото, ако се ползвате от чужда помощ. Всички въжета, които вземат участие във ваденето на вода, са съзнателни и затова всяко от тях ще иска своя дял - плод на извършената работа. Вие, като изтеглите водата, ще искате да задържите всичко за себе си, но въжетата ще се скарат помежду си за своя дял от придобивката. Едното въже ще каже: "Ако аз не бях, вие нищо нямаше да свършите". И второто въже ще каже: "Ако аз не бях, вие нищо нямаше да свършите". И останалите въжета ще кажат същото. - Да, всички въжета са участвали, за да се извадят стоте килограма вода, но нито едно от тях не е в състояние само да извади тия килограми вода. Значи, десетте въжета заедно, както и едното въже отделно, ще получат една и съща печалба, само че в първия случай печалбата ще се дели на десет - на всяко въже ще се падне по десет килограма вода.
Сега вие казвате: "Хайде да се съберем няколко души заедно, да свършим някаква работа: да извадим заедно вода, или да работим на нивата". - От придобивките всеки ще получи толкова, колкото, ако той е работил сам за същото време. Питам: в същност, има ли някаква придобивка във взаимната работа? - Има. Истинската печалба седи в насърчението, което ще си давате взаимно. Всички ще бъдете радостни и весели, ще работите усърдно и ще се върнете с песни. Това ще бъде малкият плюс в печалбата. Ако си сам на работа, ще прекараш един мълчалив ден. Ето защо, когато добрите хора работят, трябва да работят по няколко души заедно. Когато лошите хора работят, всеки сам трябва да работи, за да му е мирна главата. Някой казва "аз искам сам да работя". Аз подразбирам, че хората около този човек са лоши, пък и той сам е лош. Когато всички хора искат сами за себе си да работят, значи между тях има нещо лошо - сговор няма. Това показва, че разбиранията на тия хора не са правилни.
Често между хората се явява критика, казват, че еди-кои си не живеят добре, не живеят по Бога. Питам коя е мярката, по която познавате кое нещо в света е добро и кое - зло; коя работа се върши по Бога и коя - не? Казвам: никой не може да извърши една работа по Бога. Защо? - Човек сам не върши своята работа. Когато работиш нещо, кажи: "Господи, свърши моята работа тъй, както Ти разбираш!" Защо? - Всяка работа, която Бог върши, е много добра. След това кажи: "Господи, сега пък аз в Тебе ще свърша своята работа. И като свърша своята работа в Тебе, Ти, Господи, ще се произнесеш за нея". Когато аз върша своя работа, сам не се произнасям за нея, оставям Бог да се произнесе как е извършена. Щом дойде въпрос до Божиите работи, аз имам само едно мнение, а не две мнения; и се произнасям за тях, като казвам: "Божиите работи са всякога добри". Могат да се съберат всички философи, всички учени хора в света да ме разубеждават в това, но няма да успеят. Аз зная положително, че всички Божии работи са добри. Както и да разглеждате Неговите работи, от коя и да е страна, казвам: "Божиите работи са съвършени". Разумното в човека, Божественото начало в него може да се произнася за Божиите работи, а за човешките работи Бог се произнася. Ако искате да знаете какво аз мога да направя, питайте Господа, а не мене, нито пък другите хора. Следователно, не се спирайте върху това какво хората мислят за вас; важно е да се спрете върху въпроса какво Бог мисли за вас. Закон е: ако сами себе си съдите, т.е. ако Бог във вас се произнася за вашите работи, вие сте блажени.
Днес много хора имат известна философия, известни убеждения и за да угодят на света, казват: "Ние ще излезем пред света да му покажем какви сме". Питам: от толкова години насам какво ново е казал света за добрите хора? Не, само Бог има право да се произнася за човешките постъпки, а разумният човек има право да се произнася за Божиите работи. Защо? - Защото в Божиите работи човек не е заинтересуван лично, а в човешките е намесена личността. Когато се казва, че ще бъдем съдени, това подразбира, че за нашите постъпки, за нашия живот, за всичко това, което вършим за Бога, единствено Той е капацитет да се произнася. Както аз не се безпокоя какво ще кажа за Божиите работи, така също не се безпокоя за това какво Бог ще каже за моите работи. За Божиите работи аз имам само едно мнение. Оттам заключавам, че и Бог ще се произнесе за мене така, както аз се произнасям за Него. Дойде ли съмнение у вас, вие казвате: "Господ може да се произнесе другояче заради нас". Да, ако Бог се произнесе другояче за вас, значи и вие сте се произнесли така за Него, имали сте две мнения за Бога. Законът е същият.
Казвам: най-първо ще възстановите вашите първични понятия за онова, което Бог върши във вашата душа. Величието на душата, величието на гения, на способния, на даровития, на праведния човек седи в това, да съзнае, че всичко, което става вътре в него, във всеки даден момент, се дължи на Бога, Който работи. Христос казва: "Отец ми работи". Де? - В мене: в душата ми, в съзнанието ми, в сърцето ми, в ума ми - на различни места работи Той. Вследствие на тази работа, у всички хора има копнеж да направят нещо хубаво. Мнозина питат "какво трябва да направим сега?" - Има един велик закон, според който вие не можете да направите най-малкото добро дело, ако не любите Бога. Първото важно нещо за вас е да любите Бога. Любите ли Го, Той ще ви се изяви и тогава вашата любов ще стане едно с Неговата.
Сега ще ви дам следното правило: работете с положителните закони на Мъдростта и с положителните методи на Любовта! Досега вие сте имали отрицателни резултати в работата си, защото сте работили с отрицателните закони на Мъдростта и с отрицателните методи на Любовта. В Божията Любов няма закони. Тя е закон сама за себе си. Няма закон, който може да ограничи Любовта. Живеете ли по някакви закони на Любовта, вие ще изпаднете в ред погрешки, в заблуждения. В Любовта има методи и то най-хубави. Значи, в живота на Мъдростта има закони, а в живота на Любовта - методи.
Сега ще започнат нескончаемите въпроси: какви са тия закони на Мъдростта и тия методи на Любовта. Те са написани в нашата душа: потърсете ги там и ще ги намерите. Питате ли така, аз допущам, че вие имате едно кило жито в хамбара си и сте започнали да го ядете, но искате да спечелите хиляда кила. Стремите ли се към хилядатата кила, вие сте от постниците. Някои казват, че постили много. Питам какво печели Господ от това, че вие постите? - Той губи. И когато много ядете, Господ пак губи. Ядете ли умерено, вие вършите Божията работа. Ако се храните и благодарите за храната, и Господ е доволен от вас. Преяждате ли, и вие се мъчите, и Господ във вас се мъчи. Казвате: "Засъхна ми гърлото!" Бог ви казва: "Дал съм ви много вода, пийте от най-чистата вода, за да не засъхва гърлото ви!"
Ще ви дам един закон с два метода на приложение: единият е отрицателен метод, а другият - положителен. Представете си, че имате пред себе си човек, по рождение пияница. Вие искате да го вкарате в правия път и му казвате: "Не пий вино!" Той ви казва: "Не мога да не пия вино. Аз съм наследил тази слабост от майка си и от баща си. Не е лесно да се откажа изведнъж!" И продължава този човек да пие. Вие постъпвате в този случай с отрицателния метод. След това вие прилагате положителния метод към този човек, като му казвате: "Пий от най-чистата нектарна вода, която съществува в света!" В този метод седи спасението на пияницата. Не му казвайте да не пие вино, но му кажете да пие от най-чистата нектарна вода. Пие ли от нея, той никога няма да помисли за виното. Често казвате: "Ние не трябва да мразим!" Това е негативният метод на света. То е все едно да казвате на пияницата да не пие. Какво може да се придобие с този метод? - Нищо, т.е. той дава отрицателни резултати. Приложете положителния метод в живота си. Не казвайте, че не трябва да мразите, но вложете в душата си най-хубавата Любов, която най-възвишените и благородни души са приложили на Земята.
Казвате "трябва да вярваме!" Не, приложи вярата! Приложете онази възвишена и благородна вяра, с която са живели светии, праведници и добри хора, с която гори и планини се местят. Приложете тази силна вяра, идете с нея при някоя планина и кажете "Тръгни!" Кажете ли на Витоша да се помести, тръгнете към нея! Отначало ще ви се вижда, като че тя никак не се е помръднала, но стигнете ли до нея, ще видите, че тя малко се е преместила. Вие правили ли сте такъв опит да проверите силата на вашата вяра и на вашата мисъл? Всъщност, най- голямата планина, това е човекът, който трябва да се мести. Щом аз се преместя и Витоша ще се премести. Ако Витоша не се премести, значи аз съм мъртъв човек. Живият, разумният човек всякога се мести. В този случай Витоша - това съм аз!
Ако ме разбирате буквално, ще имате един резултат; ако разбирате същността на нещата, ще имате съвсем друг резултат. Ако вярата и мисълта ви са силни, ще проверите този закон и ще видите, че Витоша се е поместила. Не се ли помести, това е по единствената причина, че вашата вяра е слаба. Щом Витоша не се е поместила, въжето, което спущате в кладенеца, е слабо. Това не говори, че Бог е слаб, но вашето въже е слабо. Затова ще намерите онова здраво въже, което, като пуснете в кладенеца, да се не къса, и Витоша да се помести. Имате ли тази вяра, не само Витоша ще местите, но ще накарате Слънцето да изгрява от запад, а не от изток, както досега. Ако Слънцето изгрява от запад, порядъкът в света няма да се наруши. Напротив, светът ще бъде по-добър, по-хармоничен. Каква философия има в това, че Слънцето днес изгрява от изток, а залязва на запад? Ако изтокът е образ на всичко добро в света, а западът - на всичко лошо в света, тогава какво е допринесло Слънцето досега, като е изгрявало от доброто и залязвало към злото? Тогава не ще ли бъде добре Слънцето да изгрява от запад и да залязва на изток? Така то ще води света от лошото към доброто. Де е човекът, който може да накара Слънцето да изгрява от запад?
Като ви говоря така, ако ме разбирате буквално, ще кажете: "За физическия свят ли се отнася това?" - Физическите прояви са отражение на проявите, които съществуват в Духовния свят. Когато Христос казва, че силната вяра може планини да помества, в това се крие същността на вярата. И Витоша съществува в Духовния свят. Ако мястото на Витоша или на кой и да е предмет се промени в Духовния свят, ще се промени мястото и на тяхната сянка. Щом се премести един предмет, премества се и неговата сянка. Обаче, искаме ли да преместим сянката на предмета, това е мъчна работа. Сянката се мести по друг закон. Само Слънцето е в състояние да премества сянката на предметите. Обаче, ако аз разбирам закона, мога да дигна ръката си и да преместя сянката дето искам. Дигнете ли Витоша, можете да преместите сянката й дето искате.
И тъй, от вас се иска приложение. От вас се изисква вътрешна, дълбока мисъл. Имате ли тази мисъл, в един ден, в една минута ще можете да завършите с вашето развитие. Казвате: "Като завършим със своето развитие, какво ще стане с нас?" - Ще се върнете отново на Земята и ще работите за другите. Ако имате на разположение четиридесет дни, за да ожънете всичките си ниви, вие ще направите това нещо само за един ден, а останалите тридесет и девет дни ще употребите да помагате на вашите ближни. Единият ден ще работите за Ивана, вторият - за Драгана, третият - за Стояна и т.н. Ще отидете при Ивана и ще му кажете: "Иване, ти още не си ли пожънал?" - "Не съм". - "Хайде, аз ще ти помогна". За един ден свършвате работата му и отивате при Драгана. - "Драгане, не си ли свършил още работата си?" - "Не съм". - "Хайде, да я свършим заедно". Запретвате се двамата и в един ден свършвате всичко. На третия ден отивате при Стояна, помагате и нему. В тия тридесет и девет дни свършвате работата на всички. Те стават съвършени и по същия начин отиват да помагат на другите. Работа се иска от всинца ви и на този, и на онзи свят! Някои мислят, че като отидат на онзи свят, ще ги посрещнат там с венци и с песни, ще седнат при ангелите и с китара ще свирят. Не, и там ви предстои работа!
Мнозина казват, че са завършили своето развитие, че Бог Саваот им говорил направо и т.н. Завършили своето развитие, а десет кила вода от кладенеца не могат да извадят! Бог Саваот им говорил, а никой не иска хляб да им даде. Как е възможно това? Не си правете никакви илюзии! Това е заблуждение! Това е положението на пияния човек, който се напива и казва "знаете ли кой съм аз". Бум! - счупва прозореца. За да се освободи човек от тия състояния, трябва да се добере до Истината, която ще го направи свободен. Вие не знаете още какво нещо е Свободата! Писанието казва: "Не бивайте роби на человеци!" Не бивайте роби на известни вярвания, които заблуждават. Прославете Господа и бъдете свободни! Който иска Свобода, трябва да освобождава хората.
Често хората се спират върху отрицателните прояви на Живота. Наистина Животът има отрицателни страни, които са резултат на кармата, на закона за причини и последствия на нещата. Кармата подразбира съдбата, но хората трябва да се освободят от тази съдба. Господ казва: "Ще залича греховете ви, ще залича вашия минал живот, вашите престъпления - помен няма да остане от всичко това! И след туй ще внеса новото у вас". Първото нещо: за да реализирате Живота в неговата положителна страна, нужна ви е Свобода. Казвате: "Какво трябва да се прави със света?" Ще знаете, че вън от вас светът не съществува. Бог, който живее в мене, Той е създател на света и затова не трябва да търся света вън от мене. Бог, Който е създал света, само Той знае истинските начини и методи за изправянето му. Следователно, няма защо да се безпокоя за света и за неговото спасение. Спасението на хората, както и на целия свят, не е мое дело. Само силният може да изправи и спаси света.
Хората задават въпроса "какви ще бъдат последствията на нашия живот?" - Ако сте живели с отрицателните методи на Живота, ще имате и отрицателни последствия. Ако цял живот сте се мъчили и нищо не сте разбрали от тия мъчения, такива ще бъдат и резултатите на вашия живот. Някой човек постил десет дена, казва: "Измъчих се от този пост, нищо не разбрах". - Да, ако сте постили и само сте се измъчвали, без да научите нещо, този пост не е на мястото си. Постът не е лошо нещо, той е потребен, но когато се използва разумно и даде добри резултати. Смисълът на Живота не е в поста, но той е необходим като един съзнателен опит. И Христос пости четиридесет дена. Той отиде в пустинята, дето четиридесет дни прекара в пост и молитва. След като свърши този опит, Христос доби голямо прозрение. Като се върна при учениците си, те Го запитаха: "Какво трябва да правим сега?" Христос им отговори: "Не само с хляб може да се живее, но и с всяко Слово, което излиза от Бога". Значи, има и друг начин на хранене. Постът показва, че човек може да се храни и по друг начин - със Словото Божие. В този начин на хранене седи и Новият Живот.
Ще направя един паралел между храненето по стария начин и това по новия начин. Вземете един богат човек, гастроном, който обича богатата трапеза. Сяда на обед и веднага на трапезата се слагат печени кокошки, гъски, патици, разни видове плодове и ред други закуски и питиета. Какво ли не е ял той през живота си! Той казва "така трябва да се живее!" Това е храненето по стария начин. Обаче, един ден стомахът на този човек се разстройва, той започва постепенно да слабее и вика лекар да го прегледа. Лекарят казва: "От днес вече всички гъски, патици, кокошки, агънца, прасета, ябълки, круши се уволняват и ще се храните само с оризова чорбица, и то по две чаени лъжички на два часа. Само по този начин ще се излекувате". Щом види жена си да влиза в стаята, той я запитва: "Жена, колко е часът? Време ли е за супицата?" Точен е той, гледа да не пропусне времето, иска да се спаси. Той знае, че спасението му е в тази оризова чорбица. Като дойдат някои близки да го посетят, питат го: "Как си със здравето?" - "Благодаря, по-добре съм сега. Лекарят ми каза, че ако продължавам да се храня по стария начин - с кокошчици, гъски, патици, ще отида на другия свят". Този е новият начин на хранене. Аз взимам оризовата чорбица като символ на новото хранене. Тя представлява чистата, идейна храна.
Днес човек пости и се ограничава в храненето, само когато е болен. Той казва: "Лекарят ми заповяда да употребявам на всеки два часа по две чаени лъжички оризова чорбица". Това не е разумен пост, нито нов начин на хранене. Този човек се храни така по необходимост. Не ме разбирайте буквално. Само здравият, разумният, идейният човек може да се храни по новия начин. Храните ли се по новия начин, той ще внесе Мир и Сила в душата ви. Какво може да направите в този свят, ако нямате Мир и Сила? Мнозина казват: "Бог да бъде на наша страна!" Казват ли така, те изключват Бога от себе си. Господ не е вън от нас. Някой казва: "Аз имам мъчна задача за разрешение". Писанието казва: "Бог постоянно работи в нас". Щом Бог постоянно работи в нас, нашето съзнание трябва да бъде будно, да наблюдаваме как Бог в нас мисли, чувства и разрешава нашите задачи. Дойде ли ви някоя мъчнотия, не бързайте; започнете да размишлявате и проследете как Бог във вас ще я разреши. Няма да се минат и пет минути, ще видите, че задачата е разрешена. След това ще кажете: "Правилно е разрешена задачата ми. Само едно мнение имам за Бога и сега пак се потвърждава: всички Божии работи са съвършени!" Казвате: "На теория е така, но не и на практика". - Не, и на практика е същото.
Ще ви приведа един действителен пример от живота, да видите, че за онзи, който слуша и изпълнява това, което Бог му говори отвътре, теорията и практиката са едно и също нещо. Двама братя се карат помежду си за наследството, оставено от баща им. Големият брат взема повече, малкият - по-малко. Цели петнадесет години те се карат помежду си, мразят се, не искат да се видят и всеки от тях говори лошо за другия. Един ден Божественото се събужда у по-големия брат и му казва: "Не е добро това, което направи с брата си. Иди, помири се с брата си, дай всичко на него, а ти работи и се подхранвай с това, което изкарваш чрез труда си". Той послушал този глас в себе си и тръгнал към дома на брата си. В това време Божественото заговаря и у по-малкия брат и той си казва: "Дотегна ми вече тази свада! От толкова години съм скаран с брата си! Какво спечелих от това? Я да отида при него, да се помирим и да му кажа, че всичко бащино давам на него. За мене е достатъчно това, което сам припечелвам". Казано - свършено! Запътва се към брата си да се помирят. На пътя се срещат и двамата. Големият казва: "Братко, ида да се помирим. Всичко, което взех от баща си, давам на тебе. Аз ще прекарвам със спечеленото от своя труд". - "Тъй ли? И аз от своя страна реших да направя същото", казва малкият брат. - "Тогава, хайде и двамата да работим заедно!" Събират се двамата братя, помиряват се и започват обща работа. Казвам: ето начинът, по който и вие трябва да разрешавате всички мъчнотии и недоразумения в себе си. Питам трябва ли да делим Божието в нас? Трябва ли да се караме за Него? - Не, да осветим Името на Бога, Който живее в нас! Да поставим Бога високо в нас, в нашето съзнание, там да работи Той.
Мнозина се интересуват да знаят какво нещо е Новото, Божественото учение. Божественото учение седи в следното: да оставим Бога да работи в нашето съзнание и Бог да ни остави да работим в Него. Някой пита в какво седи Новото учение? - Бог да работи в мене и аз да работя в Него. Как ще разберете това? - Само след като го опитате. Вие не можете да определите какво е Новото учение, докато не го опитате. Някой казва: "Аз съм направил опит". - Колко опити, само един ли? В Божественото учение опитът е непреривен, без прекъсване. Божественото се проявява непреривно. И тъй, ще ви изтъкна разликата между Божественото и човешкото. Божественото се проявява и за вечно остава; човешкото се проявява и за ден остава. Това, което у нас е непреривно и вечно, то е Божествено; това, което е кратковременно, то е човешко. Щастие, радост, които скоро изчезват, са човешки; щастие, радост, които никога не изчезват, са Божествени. Доброта, която се проявява и изчезва, е човешка; доброта, която се проявява и не изчезва, е Божествена. Любов, която скоро се явява и изгаря, е човешка. Любов, която при всички условия не изгаря, но постоянно се увеличава и остава, е Божествена. Знание, което не може да разреши мъчнотиите на вашия живот, е човешко; знание, което във всички мъчни моменти на живота ви разрешава всички въпроси, е Божествено. Божественото живее вечно, в него няма прекъсване. То е великото, което работи в душите. Само чрез Божественото може да се постигнат всички ваши идеали и стремежи.
Казвам: онези, които искат да вървят в Божествения път, турете торбичките на гърба си и вървете напред! Не се обръщайте да гледате какво става назад! Със старото не се занимавайте! Бог, който живее в нас, ще създаде Новия свят - Новото небе и Новата земя. Казва се в Писанието: "Земята и Небето побягнаха от Неговото лице". За коя земя и за кое небе се говори? - За старата Земя и за старото Небе, т.е. за старите вярвания и разбирания. Сега се създават Новото небе и Новата земя - новите вярвания и разбирания. Когато старата сцена пада, новата се вдига. Когато старото Слънце залязва, денят не се свършва, Ново слънце изгрява. Днешното Слънце ще залезе, ще умре; утре ще дойде Ново слънце. Всеки ден Господ създава ново слънце. Вярвате ли в това? Всяко вярване, което залязва, не е истинска вяра, то умира и се погребва.
Съвременните хора казват: "Какви времена доживяхме! Едно време, в младини, как се обичахме, как живеехме помежду си, а днес не остана нищо от тази любов". Ще ви приведа един пример за дядо Стоян от село Голяма Могила, който често се хвалил за своето голямо юначество в младините си. Когато бил на деветдесет години, взел тоягата си, дошъл до един голям трап и си казал: "Едно време, когато бях млад, как хубаво прескачах и най-големите трапове! Чакай да опитам ще мога ли и сега да прескоча този трап?" Затичва се и хоп - вътре в трапа! Като се вижда в това положение, той си казва: "Чудно нещо, на млади години не беше така! Като остарее човек, става за посмешище на хората". Като излязъл от трапа, поогледал се наоколо да види дали няма някой да го слуша и си казал: "Каквото беше на младини, това е и на старини". - Така е. Силният човек не може да стане слаб. И слабият човек не може да стане силен. Слабият човек сам по себе си е слаб. Онзи човек е слаб, у когото човешкото е силно; силен човек е този, у когото Божественото е силно.
От това вадим заключението: ако вашата любов е човешка, тя е слаба; ако любовта ви е Божествена, тя е силна и непреривна. Божествената Любов и на младини, и на старини е една и съща. Човешката любов на младини е гореща, на старини - студена. Божествената Любов обратно: в началото е слаба, в края - силна. Само любовта на майката към детето е еднаква през всичките негови възрасти: като започнете от времето, когато детето е било още в утробата й, и свършите до неговата крайна възраст. Имаше един деветдесет годишен свещеник, който се обръщаше към своя шестдесет годишен син с думите "моето момченце" и го потупваше по гърба. Той не виждаше пред себе си възрастен човек с побелели брада и мустаци, но виждаше малко момченце. Същите отношения съществуват и в Божествената Любов. Тя нежно се обръща към своите деца с думите "синко, моето момченце!" Ако хората се заблуждават от външната форма на нещата, Животът няма смисъл.
Всеки, който остарява в Живота на Любовта, върви в човешкия път; всеки, който отслабва в Знанието, върви в човешкия път; всеки, който греши в живота си, върви в човешкия път. Два пътя има в Живота: човешки и Божествен. Някой се извинява, казва: "Ще ме извините, аз съм малко рязък, груб, слабости имам". Няма защо да се извиняваш, но кажи си истината: "Аз вървя в човешкия път". Благородството на човека се изразява в постоянното му коригиране. Благородният човек, като направи някоя погрешка, казва "това е човешко" и го туря настрана. Като направи някое добро, казва "това е Божествено" и него туря настрана. И най-видните философи, и най-учените хора правят погрешки. Няма човек в света, който да не прави погрешки. Един виден писател написал своя забележителен роман, но пожелал да го напечата безпогрешно. И действително, цялата книга била напечатана без погрешки, но в заглавието на романа, в едрите букви се допуснала само една грешка. Какво от това, че имало една погрешка? - Ще я поправиш! В човешкото погрешките са допустими и неизбежни. Ако в човешкото иска<
- Автор:Петър Дънов (Беинса Дуно)
- Издателство:Бяло Братство
- ISBN:978-954-744-174-3
- Година:2012
- Страници:725
- Състояние:отлично
