НОВО!
Бюлетин 103
Бюлетин 102
Бюлетин 101
Бюлетин 100
Бюлетин 099
Бюлетин 098
Днешният човек има спешна нужда да си спомни личното и колективното си минало, за да ползва уроците му. И още по-спешно се нуждае от поумняване. Човекът е най-глупавото същество на планетата ни от гледна точка на създаването на собственото си здраве и щастие. Книгата ми е много емоционална. Тя съдържа много писма до предците, до неверниците, до Земята, до Бог, до учените, до политиците, учителите, лекарите, родителите, хейтърите, осъзнатите... и още много други писма и стихове с терапевтични послания. В нея отново призовавам към отваряне на очите за истините и повишаване на осъзнатостта,... но един човек трудно може да бъде чут. Ако сме много вестителите-посланици, е по-вероятно да стигнем до повече хора и по-светло бъдеще.
Мадлен Алгафари
В тази книга Мадлен Алгафари събира писма, поезия и лични размисли, за да изследва как глупостта, забравата и емоционалната амнезия влияят върху човешките отношения. Авторката използва своя характерен психотерапевтичен поглед, за да превърне текста в едновременно художествено и терапевтично пространство, където думите лекуват, а искреността разкрива скритите пластове на човешката душевност. В центъра стои идеята, че паметта, чувствата и осъзнатостта са най-силните противодействия на духовната инертност.
Книгата представя писма, които са едновременно лични изповеди и социални коментари, насочени към съвременната култура на повърхностност. Алгафари пише с ирония, остроумие и емоционална дълбочина, като показва как глупостта се проявява в ежедневните ни избори, а анмнезията – в неспособността да помним уроците на собствените си преживявания. Текстът е наситен с метафори, символи и психологически наблюдения, които превръщат всяко писмо в малък терапевтичен сеанс.
Поетичната част на книгата е изградена от кратки, силни, емоционално наситени стихове, които изследват любовта, страха, самотата, паметта и личното израстване. Алгафари използва поезията като инструмент за самолечение, като показва как думите могат да върнат изгубената връзка със себе си. В стиховете се преплитат болка, светлина, ирония и мъдрост, а темата за анмнезията се превръща в символ на духовното заспиване, което авторката призовава да преодолеем.
Книгата поставя акцент върху осъзнатостта, психологическата зрялост и емоционалната памет като противодействия на хаоса и безсмислието. Алгафари говори за личната отговорност, за нуждата да се помни, да се чувства, да се мисли, да се обича и да се живее будно. Текстът е едновременно провокация, утеха и пътеводител, който насърчава читателя да се изправи срещу собствените си забравени истини.
„Писма и поезия против глупост и анамнезия“ е книга за хора, които търсят дълбочина, искреност и психологическа мъдрост. Тя е едновременно литературно преживяване и емоционална терапия, която ни напомня, че паметта на сърцето е най-силното оръжие срещу духовната празнота. Алгафари предлага текст, който лекува, провокира и пробужда – книга, която се чете бавно, с внимание и с готовност за вътрешна промяна.
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР
ПИСМА
Писмо до баба Мара
Писмо до баба Добрена
Писмо до дедо Косто
Писмо до баба Цеца
Писмо до дедо Стайко
Писмо до неизвестните ми предци
Писмо до родителите ми
Писмо до сестра ми
Писмо до Нидал
Писмо до децата ми
Писмо до Ина
Писмо до проф. Вадло Бернаскони
Писмо до 25-годишното ми себе си
Писмо до старицата Мадлен
Писмо до Земята
Писмо до Живота
Писмо до Смъртта
Писмо до Бог
Писмо до пациентите ми
Писмо до учениците ми
Писмо до търсещите осъзнатост (или вярващите в неслучайността)
Писмо до бъдещите поколения
Писмо до всички българи
Писмо до търсещите постигане в живота днес
Писмо до изкуствения интелект (ИИ)
Писмо до недоверчивите или бранораните за любовта
Писмо до тези, които не се страхуват да се променят
Писмо до колегите ми смислотърсачи
Писмо до хората, които страдат (или до всички хора)
Писмо до хейтърите
Писмо до неумеещите да се смиряват
Писмо до всички политици по света
Писмо до лекарите
Писмо до учителите
Писмо до родителите
Писмо до изгорените на клада учени и пионерите в науката днес
Писмо до тези, които никога не биха прочели тази книга
Вътре е по-голямо от вън (или още едно финално писмо до търсещите осъзнатост – хората на бъдещето, променящите хора!)
ПОЕЗИЯ
Ръцете на старицата
Дойдох на себе си
Душо моя
Какво знаеш ти за мен
На гърдите ти искам да легна
Старостта е свобода
Ти си търсач
Мой ли е моят живот?
Днес се самоубих
На 200 се чувствам, скъпа приятелко
Вбесяват ме тези две думи „Не мога“
Той свиреше на цигулка с нож
Чуй птицата, която пее
Обичам те, дори когато те мразя
Убиецо, иди на гроба на баба
Капките бавно се стичаха
Как изглежда Адът, братко
Разтвориш ли ръцете за прегръдка
Толкова дълго чака да проплачем
Наред/на ред
Колко много необичани деца
Носталгия
Подреждам шкафове
Пътят назад е по-кратък
На моста на влюбените
Да, животът е низ от разни факти
Ще трябва да се разделя със теб
Златната среда
В природата прави линии няма
Най-сигурното нещо – Земята се върти
Какво щеше да прави Бог без човека
Задушница
Ще измета всички любови
Далеч съм от себе си
Ти си Аз, а Те сме Ние
Нищо ново под слънцето
Плакала съм
Бог е поет
Душата има ли хербарии
Откъсваме се от родната майка
Неделен свят
На любов и смърт
Искаш да си мъж
Непозволената любов
Изпратих толкова приятели
Порастване
Все още съм на оная тераса
Ще те питам, щом станеш и ти на 60
Душата на поета
От 60-те съм
Във фантазията съм нàй АЗ
Сънуван текст за песен на любимата певица
Към хейтърчетата
Тръгваш си от живота, без да си го живял
Моята мантра-магия
Толкова отдавна исках да плача
В къщи ≠ вкъщи
Ако търсиш път, път винаги има!
Кой каза, че не трябва да боли?
Реката на живота
Бог се себепреживява
Аз вярвам, че Земята не е наша
ПОСЛЕСЛОВ
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР
ПИСМА
Писмо до баба Мара
Писмо до баба Добрена
Писмо до дедо Косто
Писмо до баба Цеца
Писмо до дедо Стайко
Писмо до неизвестните ми предци
Писмо до родителите ми
Писмо до сестра ми
Писмо до Нидал
Писмо до децата ми
Писмо до Ина
Писмо до проф. Вадло Бернаскони
Писмо до 25-годишното ми себе си
Писмо до старицата Мадлен
Писмо до Земята
Писмо до Живота
Писмо до Смъртта
Писмо до Бог
Писмо до пациентите ми
Писмо до учениците ми
Писмо до търсещите осъзнатост (или вярващите в неслучайността)
Писмо до бъдещите поколения
Писмо до всички българи
Писмо до търсещите постигане в живота днес
Писмо до изкуствения интелект (ИИ)
Писмо до недоверчивите или бранораните за любовта
Писмо до тези, които не се страхуват да се променят
Писмо до колегите ми смислотърсачи
Писмо до хората, които страдат (или до всички хора)
Писмо до хейтърите
Писмо до неумеещите да се смиряват
Писмо до всички политици по света
Писмо до лекарите
Писмо до учителите
Писмо до родителите
Писмо до изгорените на клада учени и пионерите в науката днес
Писмо до тези, които никога не биха прочели тази книга
Вътре е по-голямо от вън (или още едно финално писмо до търсещите осъзнатост – хората на бъдещето, променящите хора!)
ПОЕЗИЯ
Ръцете на старицата
Дойдох на себе си
Душо моя
Какво знаеш ти за мен
На гърдите ти искам да легна
Старостта е свобода
Ти си търсач
Мой ли е моят живот?
Днес се самоубих
На 200 се чувствам, скъпа приятелко
Вбесяват ме тези две думи „Не мога“
Той свиреше на цигулка с нож
Чуй птицата, която пее
Обичам те, дори когато те мразя
Убиецо, иди на гроба на баба
Капките бавно се стичаха
Как изглежда Адът, братко
Разтвориш ли ръцете за прегръдка
Толкова дълго чака да проплачем
Наред/на ред
Колко много необичани деца
Носталгия
Подреждам шкафове
Пътят назад е по-кратък
На моста на влюбените
Да, животът е низ от разни факти
Ще трябва да се разделя със теб
Златната среда
В природата прави линии няма
Най-сигурното нещо – Земята се върти
Какво щеше да прави Бог без човека
Задушница
Ще измета всички любови
Далеч съм от себе си
Ти си Аз, а Те сме Ние
Нищо ново под слънцето
Плакала съм
Бог е поет
Душата има ли хербарии
Откъсваме се от родната майка
Неделен свят
На любов и смърт
Искаш да си мъж
Непозволената любов
Изпратих толкова приятели
Порастване
Все още съм на оная тераса
Ще те питам, щом станеш и ти на 60
Душата на поета
От 60-те съм
Във фантазията съм нàй АЗ
Сънуван текст за песен на любимата певица
Към хейтърчетата
Тръгваш си от живота, без да си го живял
Моята мантра-магия
Толкова отдавна исках да плача
В къщи ≠ вкъщи
Ако търсиш път, път винаги има!
Кой каза, че не трябва да боли?
Реката на живота
Бог се себепреживява
Аз вярвам, че Земята не е наша
ПОСЛЕСЛОВ
-
Автор:Мадлен Алгафари
-
Издателство:Алгафари
-
ISBN:9786197318548
-
Година:2026
-
Страници:352
-
Корици:меки
-
Състояние:отлично