Всички огньове в този огън: Разкази

„Всички огньове в този огън“, включваща осем отделни истории, е книгата, в която поетиката на Кортасар се проявява с ослепителна яснота. Читателят, който не е запознат с творчеството му до момента, може да разчете тези истории като експеримент, но поклонниците на Кортасар, запознати с предишните му сборници, ще ги възприемат като зряла, пълноценна изява на стила му, отдавна интегрирал експеримента като своя природа и същност.

Чародейството, интелектуалните игри, свободното жонглиране с перспективата, разпадът на линейното време, плавното взаимно проникване на реалното и фантазното, на действителното и възможното, са структурните опори на неговата литературна вселена.

Хумористичните проблясъци, нежното съчувствие към стремленията и страданията на героите, изящната лекота, с която философско-умозрителното е изведено от делничното, допълват картината на възприятията. От алегорията за човешките взаимоотношения „Южната магистрала“ до майсторската композиция „Другото небе“ Кортасар проправя нови пътища в повествованието.

В това издание на книгата е включена ексклузивна илюстрация на Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов.

Книгата е част от поредицата Модерна класика на издателство Колибри.

„Всички огньове в този огън“ от Хулио Кортасар е сборник от осем разказа, в които действителността постепенно губи познатите си очертания и отстъпва място на един свят, където реалното и фантастичното се преплитат почти незабележимо. Публикувана за първи път през 1966 година, книгата принадлежи към зрелия период на писателя и събира някои от най-характерните проявления на неговата поетика – играта с времето и перспективата, раздвоената реалност, необичайните съвпадения и усещането, че зад всекидневието постоянно присъства друга, неуловима действителност.

Разказите в сборника са „Южната магистрала“, „Здравето на болните“, „Среща“, „Сеньорита Кора“, „Островът по пладне“, „Инструкции за Джон Хауъл“, „Всички огньове в този огън“ и „Другото небе“. Макар всеки текст да представлява самостоятелна история, между тях съществува силна вътрешна връзка – интересът към нестабилността на човешката реалност, към случайността, самотата и невъзможността хората да се разберат докрай. Кортасар превръща обикновената ситуация в загадка, без непременно да предлага еднозначно обяснение за случващото се.

В „Южната магистрала“ едно огромно задръстване край Париж постепенно престава да бъде обикновено транспортно неудобство и се превръща в своеобразно временно общество. Шофьорите и пътниците започват да си помагат, да разпределят храна, да създават взаимоотношения и да изграждат неочаквана човешка общност между автомобилите. Когато движението отново се възстановява, този малък свят започва да се разпада и разказът се превръща в алегория на човешките отношения, на близостта, която възниква при необичайни обстоятелства, и на лекотата, с която тя може да бъде изгубена.

В „Здравето на болните“ Кортасар изгражда история около семейството, лъжата и привързаността. Близките на една болна възрастна жена се опитват да я предпазят от болезнена истина, като постепенно изграждат цяла система от премълчавания и измислици. С течение на времето тази защитна лъжа се превръща в самостоятелна семейна реалност, която всички са принудени да поддържат. Зад привидно простия сюжет се появяват въпроси за милосърдието и истината, за това дали понякога любовта оправдава измамата и доколко човекът, когото смятаме, че заблуждаваме, всъщност не разбира повече, отколкото предполагаме.

„Среща“ отвежда читателя в съвсем различна действителност – света на революцията и въоръжената борба. Разказът е свързан с преживявания, напомнящи началото на Кубинската революция, а повествователят носи ясно разпознаваеми черти на Ернесто Че Гевара. Сред изтощение, страх, преследване и физическо страдание се появява идеята за вярата в обща кауза, за приятелството между хора, които рискуват живота си, и за особеното усещане за историческа съдбовност, което може да превърне личното преживяване в част от нещо много по-голямо.

В „Сеньорита Кора“ авторът прониква в чувствителния свят на юношеството, срама и уязвимостта. Момче попада в болница и отношенията му с младата медицинска сестра Кора постепенно се изпълват с противоречиви чувства – притеснение, раздразнение, любопитство и привличане. Особено важен е начинът, по който Кортасар непрекъснато сменя гледните точки на героите, понякога без ясни преходи, така че читателят се оказва непосредствено във вътрешния им свят. Така една болнична история се превръща в разказ за порастването и невъзможността да кажем точно какво чувстваме.

„Островът по пладне“ започва с привидно обикновено наблюдение – стюардът Марини вижда от самолета малък гръцки остров и постепенно се обсебва от мечтата да го посети. Островът започва да олицетворява другия възможен живот – прост, свободен и истински, противоположен на механичното ежедневие на героя. Както често се случва при Кортасар, постепенно става трудно да се определи къде завършва мечтата и започва действителността, а фантазията за бягство се превръща в размисъл за живота, който човек живее, и живота, който постоянно си представя.

В „Инструкции за Джон Хауъл“ границата между театъра и действителността започва да се разпада. Един зрител е въвлечен против волята си в представление и получава ролята на персонажа Джон Хауъл. Постепенно той разбира, че действията на сцената може би не са просто част от пиеса и че зад репликите и ролите се крие реална заплаха. Разказът изгражда усещане за абсурд, безизходица и манипулация, а театралната сцена се превръща в метафора на свят, в който човек не винаги знае дали действа по собствена воля или изпълнява чужд сценарий.

Заглавният разказ „Всички огньове в този огън“ е сред най-впечатляващите композиционни експерименти на Кортасар. В него се развиват две истории в различни времена – едната в древноримска арена, където любов, ревност и смърт се сблъскват около гладиаторска битка, а другата в съвременен Париж, където любовен триъгълник и телефонен разговор водят към собствена трагедия. Двете сюжетни линии постепенно започват да се отразяват една в друга, докато страстта и разрушението се оказват неподвластни на времето.

Именно в заглавния разказ най-ясно се проявява една от основните идеи на сборника – че човешките чувства се повтарят през вековете, независимо от историческата среда. Любовта, ревността, желанието за притежание и страхът от загуба изглеждат различно в древния цирк и в модерния апартамент, но носят еднаква разрушителна енергия. Огънят се превръща в символ едновременно на страстта и унищожението, свързвайки пространствата и времената в една обща човешка съдба.

Последният разказ, „Другото небе“, е една от най-сложните и характерни творби на автора. Героят се движи между Буенос Айрес през 40-те години на XX век и Париж от края на XIX век, като преминаването между двата свята се случва почти естествено чрез покритите градски пасажи. В единия живот го очакват навикът, семейството и сигурността, а в другия – Galerie Vivienne, тайнствената Жозиан и опасността. Двете пространства постепенно се превръщат в образи на рутината и желанието за бягство, а читателят никога не получава напълно рационално обяснение за двойното съществуване на героя.

Една от най-характерните особености на „Всички огньове в този огън“ е разпадът на линейното време. Минало и настояще могат да съществуват едновременно, едно пространство може незабележимо да се превърне в друго, а два далечни сюжета внезапно да се окажат отражения един на друг. Хулио Кортасар не използва фантастичното като открито чудо, а го оставя да прониква тихо в ежедневието, докато читателят почти не забелязва момента, в който познатата реалност вече е променена.

Съществена роля играе и смяната на повествователната перспектива. Кортасар преминава между различни съзнания, времена и пространства, понякога без традиционните обяснителни преходи. Тази техника изисква активно участие от читателя, който трябва сам да свързва отделните фрагменти и да решава какво е действително, въобразено или възможно. Именно затова разказите могат да бъдат прочетени по различни начини и често оставят след себе си усещане за загадка и двусмисленост.

Наред с литературния експеримент в книгата има много човешка топлота и съчувствие. Героите на Кортасар са самотни, влюбени, уплашени, болни, обсебени от мечти или неспособни да се освободят от собственото си ежедневие. Писателят наблюдава малките жестове и човешките слабости с ирония, но рядко с жестокост. Дори когато събитията придобиват фантастичен или абсурден характер, в центъра остава човекът и неговият стремеж към близост, смисъл и друг възможен живот.

Хулио Кортасар (1914–1984) е един от големите представители на латиноамериканския литературен бум и автор, който оказва огромно влияние върху развитието на съвременния разказ. Роден в Брюксел в аржентинско семейство, той прекарва голяма част от живота си в Париж, където работи и като преводач. Наред със сборниците си с разкази, Кортасар е известен най-вече с експерименталния роман „Игра на дама“, а свободното му отношение към структурата, времето и читателя го превръща в една от ключовите фигури на литературата на XX век.

„Всички огньове в този огън“ е подходяща както за познавачите на Хулио Кортасар, така и за читатели, които тепърва навлизат в неговия необикновен литературен свят. Осемте разказа съчетават фантастика, психологическа проза и философски идеи, но никога не се превръщат в абстрактни интелектуални упражнения. Те говорят за любовта, самотата, страха, избора и желанието да избягаме от предвидимото, като постоянно напомнят, че зад най-обикновения ден може да се отвори врата към съвсем друга реалност.