Око

Един мъж е разказан през съдбите, спомените и чувствата на три жени.

За Мириам Хаалим е син, за Сева - съпруг, за Миха - баща. Всяка от тях живее в своето време - овдовялата Мириам се прибира с двете си деца от Истанбул в България и преживява периода на Втората световна война, социализма и Възродителния процес; Сева израства, работи и преминава през своите житейски предизвикателства в годините на комунистическия режим; Миха е дете по време на тоталитаризма, а младостта ѝ преминава в годините на прехода. Три жени, три различни епохи и една обич, смесена с постоянно чувство за вина. То е движещата сила на личните им житейски равносметки, направени по различен повод, по различен начин и в различно време, дори отвъд границите на живота тук и сега. През целия художествен разказ, като тънка червена нишка, минава документалната история за спасяването на едно око.

"В тази умело преплетена семейна сага разказът диша с учестения пулс на няколко жени. Жени с мощни характери, които пренебрегват табута, прекрачват граници, прескачат от премълчавани семейни тайни и малки предателства в неподправена обич. Разказът не се измъква от настоящето, макар че говори за минали съдби и слепва като монтажист парчета живот и изсънувани сънища на живелите преди. Мария Касимова-Моасе ни поднася едно обяснение в любов на дъщеря, загубила рано своя баща, изречено с гласовете на няколко майки. И ни подсеща, че личното ни време не е това, което се състезава със стрелките на часовника, а онова, което подрежда пластовете памет с очи, които виждат повече от видимото."
Еми Барух

"Това е роман препускане през времето - през случайности и съдбовни срещи, през раздели, болка, премълчани истини и решения; през семейства и самота, през споделена и несподелена любов, през живота и отвъд него. Роман за родители и деца, за избора и неговата цена, за вината и прошката - и за онова, което можем да видим истински само когато сме застрашени да изгубим най-ценното си. С чувствен и кинематографичен език Мария Касимова-Моасе изтъкава плътно сукно от паметта на цял един род, разгърнат между София, Бургас и Истанбул."
Захари Карабашлиев

„Око“ от Мария Касимова-Моасе е мащабен семеен и исторически роман, който преплита съдбите на три поколения жени с почти цял век българска история. В центъра на книгата стоят паметта, семейството и любовта, но заедно с тях – вината, премълчаните истини и решенията, чиито последици понякога се пренасят от родители към деца. Това е история за начина, по който личният живот се оказва неразделно свързан с големите исторически събития, независимо дали човек желае да участва в тях.

Романът разказва един мъж чрез съдбите на три жени, за които той има различно значение – за Мириам Хаалим е син, за Сева е съпруг, а за Миха е баща. Всяка от тези жени го познава по различен начин и носи своя собствена истина за него. Именно чрез техните спомени, чувства и премълчавания постепенно се изгражда образът на отсъстващия мъж и се разкриват семейните тайни, които свързват поколенията.

Историята на Мириам започва след загубата на съпруга ѝ, когато тя се завръща с двете си деца от Истанбул в България. Животът ѝ преминава през Втората световна война, установяването на социалистическия режим и по-късните политически сътресения. Нейната лична съдба се развива на фона на един непрекъснато променящ се свят, в който семейството и оцеляването често изискват болезнени решения, компромиси и мълчание.

Сева принадлежи на следващото поколение и животът ѝ е белязан от годините на комунистическия режим. Тя расте, работи, обича и прави своите избори в общество, в което личното пространство често е ограничено от правилата на епохата. Чрез нея романът изследва брака, любовта и самотата, както и трудното съжителство между това, което човек наистина чувства, и това, което се очаква от него.

Миха е дете на тоталитаризма, но младостта ѝ преминава през годините на прехода, когато старите ориентири се разрушават, а новите все още не са ясно изградени. Нейната история поставя особено силно въпросите за родителите и децата, за наследените спомени и за потребността човек да разбере миналото, за да може да разбере себе си. Тя носи в себе си следите на предишните поколения, дори когато не знае всичко за техните избори.

Трите женски съдби преминават през три различни исторически епохи, но са обединени от една любов, неизменно примесена с чувство за вина. Вината се превръща в една от движещите сили на романа – тя присъства в отношенията между родители и деца, между съпрузи и любими, между човека и собственото му минало. Книгата задава въпроса дали прошката е възможна, когато истината е била скривана дълго, и дали човек може да се освободи от наследената болка.

Действието се разгръща между София, Бургас и Истанбул, а през личните истории преминават важни периоди от българското минало – Втората световна война, социализмът, Възродителният процес и преходът след 1989 година. Историческите събития не са просто фон, а проникват директно в домовете, отношенията и съдбите на героите. Така личната и националната памет непрекъснато се преплитат.

Особено важна тема в „Око“ е паметта – какво помним, какво забравяме и защо понякога съхраняваме именно онези спомени, които ни причиняват най-голяма болка. Мария Касимова-Моасе разглежда паметта не като точен архив на миналото, а като живо и променливо пространство, в което истината и споменът невинаги съвпадат. Премълчаното също се оказва част от семейното наследство и понякога влияе на следващите поколения не по-малко от изреченото.

През целия роман преминава като тънка свързваща нишка документалната история за спасяването на едно око. Тя създава рамката, чрез която се отварят останалите истории, и придава допълнително значение на самото заглавие. Окото постепенно се превръща и в символ на виждането и проглеждането – на способността да погледнем отвъд очевидното, да видим другия човек такъв, какъвто е, и да разберем истини, които дълго сме отказвали да приемем.

В романа силно присъства темата за женската устойчивост. Мириам, Сева и Миха са различни като характер и принадлежат на различни поколения, но всяка от тях трябва да премине през загуби, избори и изпитания. Те нарушават табута, носят семейни тайни, грешат, обичат и се опитват да продължат напред. Именно чрез тях семейната история се превръща в разказ не само за това, което е било преживяно, но и за това, което жените предават една на друга.

Не по-малко важна е темата за родителите и децата. Книгата показва колко трудно понякога е да познаваме истински най-близките си хора и колко много остава скрито зад ролите на майка, баща, съпруга или дъщеря. Чрез постепенното разплитане на родовата памет героите стигат до болезнени въпроси за цената на избора, за предателството, за прошката и за любовта, която може да съществува дори там, където има натрупано огорчение.

Заглавието „Око“ носи няколко значения едновременно – то е свързано с конкретната история за спасяването на зрението, но се превръща и в метафора на начина, по който виждаме миналото, близките си и самите себе си. Понякога човек разбира стойността на онова, което има, едва когато е изправен пред опасността да го изгуби. Така виждането и загубата, паметта и осъзнаването се превръщат в ключ към по-дълбокото значение на романа.

Стилът на Мария Касимова-Моасе съчетава чувственост и кинематографичност, като повествованието свободно преминава между различни времена, гледни точки и човешки съдби. Миналото не е разказано като последователна хроника, а се появява чрез спомени, семейни истории и емоции, които постепенно се сглобяват в обща картина. Тази многопластова структура създава усещането за жива родова памет, в която всяка история допълва и променя останалите.

„Око“ е едновременно семейна сага, исторически роман и история за любовта. Това е книга за споделената и несподелената обич, за самотата, за решенията, които променят цели семейства, и за тайните, които не изчезват само защото за тях не се говори. В основата ѝ стоят вината и прошката, както и надеждата, че разбирането на миналото може да помогне на човека да се освободи от част от неговата тежест.

Издаден през 2026 година от „Сиела“, романът е с обем от 696 страници и е сред най-мащабните произведения на Мария Касимова-Моасе. „Око“ е подходящо четиво за почитателите на семейни и исторически саги, на многопластови женски образи и на истории, в които големите обществени промени се разкриват през интимния свят на обикновения човек. Това е роман за паметта, любовта и прошката – и за онези неща, които понякога започваме да виждаме истински едва когато сме на път да ги изгубим.