Добре дошли в нашия магазин
Добре дошли в нашия магазин
Абонирайте се за Бюлетина на Книжарница "Виделина"!

Ще ви информираме за най-новите книги и събития в областта на приложната психология, здравословния живот, самоусъвършенстването, нетрадиционната медицина, историята, философията!

Можете да се отпишете от Бюлетина, когато пожелаете!

Благодарим ви!
Валута
EUR
  • USD
  • EUR
  • BGN
Меню
Профил
Език
Начало История и Съвременност Из старата българска книжнина II: Книжовни и исторически паметници от Второто българско царство

Из старата българска книжнина II: Книжовни и исторически паметници от Второто българско царство

Цена: €17.00 33.25лв.
  • Код:
    16862
  • Тегло:
    0.400 кг
Добави в желани
Трето фототипно издание. Второ поправено и допълнено издание, издателство Хемус, София, 1943.

Из старата българска книжнина II. Книжовни и исторически паметнициот Второто българско царство“ - трето фототипно издание.
 

Драги читателю,На 1. Май 1907 г.в София се ражда в изключително бедно семейство Иван Симеонов Дуйчев. Със своето невероятно ученолюбиеи интелигентност Иван завършва работейки и учейки Софийския университет, защитава докторска дисертациявъв Ватикана, и със своите над 600 научни публикациии знанието на множество стари и нови езици се издига до висините на световно известен учен. На него дължим събирането на изключително ценните писмени паметницина нашата история и култура, публикувани в два тома. В настоящия том той публикува през 1943 г.следните писмени паметници възникнали между 1185 – 1396 г.:
 

I. Писмо на цар Калояндо папа Инокентий III от 1202 г. 1–3 стр.
II. Писмо на търновския архиепископ Василийдо папа Инокентий III от 1202 г. 4–5
III. Писмо на княз Белотадо папа Инокентий от 1202 г. 5–6
IV. Писмо на цар Калоян и архиепископ Василий до папа Инокентий от края на май и средата на август 1203 г. 6–9
V. Златопечатник на цар Калоянс тържествена клетва за преминаване под върховенството на римската църква 9–11
VI. Писмо на архиепископ Василий до папа Инокентий от края на 1203 г. 12–14
VII. Писмо на велбъждския митрополит Анастасий, преславския митрополит Сава, скопския епископ Марин, призренския епископ Авраам, нишкия епископ Кирика, видинския еп. Климент до папа Инокентий от края на 1203 г. 15–16
VIII. Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III от 1203 г. 16–20
IX. Клетва на архиепископ Василийза подчинение под върховенството на римската църква 20–22
X. Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III от ноември 1204 г. 22–24
XI. Писмо на архиепископ Василия до папа Инокентий III от ноември 1204 г. 25–26
XII. Надпис на дука Врана27
XIII. Печат на цар Калоян27
XIV. Църковен събор против богомилитепри цар Борил през февруари 1211 г. (Извадка из Синодика на цар Борила) 27–29
XV. Сигилий на деспот Алексий Славаот 1220 г. 30–35
XVI. Приписки по Болонския псалтир36
XVII. Из Битолския триод36–38
XVIII. Станимашки надписна цар Иван Асен II (възстановен) 38
XIX. Търновски надписна цар Иван Асен II 38–39
XX. Кричимски надписна цар Иван Асен II 40
XXI. Ватопедска грамотана Иван Асен II 40–42
XXII. Дубровнишка грамотана Иван Асен II 42–43
XXIII. Възобновяване на българската патриаршия(из Синодика) 43–46
XXIV. Договор на цар Михаил Асенс дубровничаните от юни 1253 г. 40–54
XXV. Боянски надписот времето на цар Константин Асен 54–55
XXVI. Виргинска грамотана цар Константин Асен 55–63
XXVII. Приписка от времето на цар Константин Асен и деспот Яков Светослав 64
XXVIII. Приписка върху Търновското евангелиеот 1272/3 г. 65
XXIX. Приписка върху Свърлишкото евангелиеот времето на цар Ивайло – 1278/9 г. 65–66
XXX. Преписка върху Хлудовия паремейник66–67
XXXI. Приписка от времето на Георги Тертер IIот 1322 г. 67
XXXII. Приписка на Средецкото евангелиеот 1328/9 г. 68
XXXIII. Приписка от Ловчанския сборникпреди 1331 г. 68–69
XXXIV. Възхвала към цар Иван Александър(1337 г.) 69–72
XXXV. Зографската грамотана Иван Александър от 1342 г. 72–76
XXXVI. Из Манасиевата хроника77–96
XXXVII. Преписки и добавки към Манасиевата хроника 97–102
XXXVIII. Троянската притча103–127
XXXIX. Надгробен надписот Боянската църква 127
XL. Преписка от 1346 г. върху Висарионовия патерик127–129
XLI. Приписка на поп Филип върху препис на Манасиевата хроника 129–130
XLII. Мрачка грамотана цар Иван Александър от 1347 г. 130–134
XLIII. Приписка на инока Лаврентий от 1347/8 г. 134–135
XLIV. Приписка на поп Теотокий Псилица от 1347/8 г. 135–136
XLV. Дарствена грамотана цар Иван Александър за венецианците 136–137
XLVI. Писмо на цар Иван Александър до венецианския дож Андрея Дандоло137–139
XLVII. Из Лесновския перенесис(1352/3 г.) 139
XLVIII. Грамота от времето на цар Иван Александър за манастира Св. Богородица Елеусапри Месемврия 140–143
XLIX. Дарствена грамота на цар Иван Александър (?) за манастира Св. Николапри Месемврия 142–147
L. Грамота на цар Иван Александър (?) за манастира Елеусапри Месемврия 146–149
LI. Ямболски надписот времето на цар Иван Александър 149
LII. Послесловие към Лондонското Евангелиена цар Иван Александър (1355/6 г.) 150–152
LIII. Из Зографския апостолот 1358/9 г. 152–153
LIV. Приписка от Бдинския сборник(1359/60 г.) 154
LV. Приписка от Лествицатаот 1363/4 г. 154–155
LVI. Из Синодика на българската църква155–169

LVII. Приписка от Евангелие за цар Иван Страцимир169–170
LVIII. Писмо на Търновския патриарх Теодосийдо монасите от Зограф 171
LIX. Приписка от Видин1365–70 г. 172
LX. Приписка от времето на цар Иван Александър 172–174
LXI. Приписка върху минейот времето на цар Иван Александър 174
LXII. Приписка на инока Исаяот 1371 г. 174–176
LXIII. Приписка от 1368 г. 176
LXIV. Надпис на икона от Месемврияот времето на цар Иван Александър 177
LXV. Рилска грамотана цар Иван Шишман от 1378 г. 177–182
LXVI. Витошка грамотана цар Иван Шишман 183–185
LXVII. Договор на добруджанския княз Иванкос генуезците от 1387 г. 185–197
LXVIII. Брашовска грамотана цар Иван Страцимир 197–198
LXIX. Поменицина български царе и царици 198–201
LXX. Из житието на св. Иван Рилскиот патриарх Евтимий 201–211
LXXI. Из житието на св. Теодосий Търновски(откъси) 212–228
LXXII. Из житието на св. Ромила Видински229–238

LXXIII. Из похвалното слово на Григорий Цамблакза патриарх Евтимий 239–250
LXXIV. Из похвалното слово на митрополит Иоасафза св. Филотей 250–259
LXXV. Житие на Климентот Димитрий Хоматиан 260–265
LXXVI. Безименна българска летопис265–275
LXXVII. Надпис на Мартин в Преслав(XII–XIII в.) 276
LXXVIII. Надпис на старобългарско блюдоот XII–XIII в. 276
LXXIX. Приписка върху триодот XIII в. 276
LXXX. Надпис от Берендеот времето на цар Иван Асен II 276
LXXXI. Приписка от времето на цар Калиман Асен– 1242/3 г. 277
LXXXII. Надпис от Костурот времето на цар Михаил II Асен (1246–1257) 277
LXXXIII. Батошовски надписот времето на цар Михаил II Асен 278
LXXXIV. Приписка от времето на цар Константин Асенот 1276/7 г. 279–289
LXXXV. Приписка в Радомировия псалтир280
LXXXVI. Надпис на протосеваст Хрельоот 1334/5 г. 280
LXXXVII. Приписка на тълковно евангелиеот времето на Иван Александър – 1337 г. 281
LXXXVIII. Приписка върху прологот 1337/8 г. 282–283
LXXXIX. Надгробен надпис на протосеваст Хрельоот 1342 г. 283–284
XC. Надпис от времето на цар Иван Александър285
XCI. Приписка на Четвероевангелиеот 1360/1 г. 285
XCII. Надпис на Беловската църквакрай Струма 285–286
XCIII. Приписка от времето на цар Иван Шишман286
XCIV. Приписка от Рилски сборник(XIV в.) 286–287
XCV. Приписка на преписвачот XIV в. 287
XCVI. Надгробен надпис на видинската болярка Станислава(XIV в.) 288
XCVII. Надпис от с. Калугерица(Шуменско) (XIV в.) 288
XCVIII. Боженишки надпис289
XCIX. Приписка за княз Александър, син на цар Иван Шишман 289–290
C. Надгробен надпис от Беловската църква(XIV в.) 290
CI. Надпис от крепостта Козяк(XIV в.) 291

 

Книгата съдържа и

Бележки293–422
Съкращения423–424
Показалец на по-важните имена425–430

 

Изключителните повратности на неговия животще намериш в неговата биография.
 

Надявам се тази книга да стане ценно допълнение към твоята историческа библиотека.
 

8.7.2026
Д-р Николай Иванов Колев
Херцогенаурах

 

„Из старата българска книжнина II: Книжовни и исторически паметници от Второто българско царство“ е фундаментално научно издание, съставено от Иван Дуйчев, което представя подбрани средновековни български текстове, създадени през периода на Второто българско царство. Книгата въвежда читателя в богатството на българската книжовна традиция, като разкрива нейното значение за развитието на православната култура, държавността и славянската писменост. Изданието е ценен източник както за специалистите по медиевистика, така и за всички, които проявяват интерес към духовното наследство на средновековна България.
 
В сборника са включени исторически извори, житийни произведения, похвални слова, летописни сведения и други книжовни паметници, които отразяват политическия, културния и религиозния живот на българската държава между XII и XIV век. Всеки текст свидетелства за високото равнище на Търновската книжовна школа, за развитието на старобългарския книжовен език и за стремежа към утвърждаване на българската духовна идентичност.
 
Особено място е отделено на произведения, свързани с дейността на българските владетели, църковните водачи и видните книжовници, чието творчество изгражда културния авторитет на България в православния свят. Книгата позволява да се проследят както историческите събития, така и начинът, по който те са били осмисляни и представяни от средновековните автори.

„Из старата българска книжнина II: Книжовни и исторически паметници от Второто българско царство“ представлява задълбочено изследване на книжовното наследство и историческата памет на България през един от най-значимите периоди от нейното средновековно развитие. Чрез внимателно подбрани извори книгата разкрива духовния свят на обществото, неговите ценности, политически идеали и религиозни възгледи.
 
В основата на изданието стоят автентични средновековни текстове, представени с научна прецизност и придружени от необходимите пояснения за тяхното съдържание, произход и исторически контекст. По този начин читателят получава възможност да се докосне до оригиналните свидетелства за живота и културата на българите през епохата на Второто българско царство.
 
Особено внимание е отделено на Търновската книжовна школа, превърнала се в най-значимия духовен център на православните славяни през XIV век. Представените произведения разкриват литературните особености на школата, нейните езикови реформи, високите художествени качества на текстовете и огромното ѝ влияние върху книжовността в Сърбия, Влахия, Молдова и Русия.
 
Значителна част от сборника включва исторически паметници, които описват управлението на българските царе, военните конфликти, отношенията с Византия и съседните държави, както и развитието на българската държавност. Тези извори допринасят за реконструкцията на политическата история, като същевременно разкриват начина, по който средновековните автори възприемат владетелската власт и ролята на държавата.
 
Съществено място заемат житията на светци, похвалните слова и произведенията с религиозен характер. Те представят идеалите на православното общество, значението на светостта, моралното възпитание и духовния пример, като едновременно с това съхраняват ценни сведения за исторически личности, обществени отношения и културни процеси.
 
Книгата анализира и развитието на старобългарския книжовен език, неговите стилови особености и богатството на литературните форми. Представените текстове демонстрират висока езикова култура, умело използване на библейската символика и характерните особености на средновековната риторика.
 
Особена стойност на изданието е неговият научнокритически подход, чрез който ръкописните паметници се разглеждат в широк исторически и филологически контекст. Това позволява по-задълбочено разбиране на процесите, довели до формирането на българската книжовна традиция и нейното влияние върху православния славянски свят.
 
Трудът на Иван Дуйчев съчетава исторически анализ, филологическа прецизност и уважение към автентичните извори. Благодарение на неговата работа читателят получава достъп до едни от най-значимите произведения на средновековната българска литература в научно подготвен и достъпен вид.
 
Изданието има важно значение за изследването на българската културна история, средновековната литература и православната цивилизация, като подпомага изучаването на българската идентичност през Средновековието. То служи като надежден източник за университетско обучение, научни изследвания и всички, които желаят да опознаят духовното наследство на Второто българско царство.
 
Книгата се утвърждава като едно от най-значимите издания, посветени на старобългарската книжнина, защото представя не само литературните паметници, но и цялостната духовна атмосфера на епохата. Тя разкрива как чрез книжовността, християнската традиция и историческата памет българската култура успява да изгради своя траен принос към европейското и православното средновековно наследство.
  • Автор:
    Иван Дуйчев
  • Издателство:
    Гута-Н
  • ISBN:
    9786197813210
  • Година:
    2026
  • Страници:
    474
  • Корици:
    меки
  • Състояние:
    отлично