НОВО!
Бюлетин 102
Бюлетин 101
Бюлетин 100
Бюлетин 099
Бюлетин 098
Една от най-ироничните страни на прочутия българо-македонски спор за това, чий точно е цар Самуил, е, че улисани в него нито в София, нито в Скопие успяваме да отсеем истински важното.
Защото преди всичко останало, преди история за народностна идентичност и дори преди история за упорита, кървава и героична борба за политическа независимост, разказът за цар Самуил и неговото време ни представя една друга, далеч по-важна и поучителна история. Това е историята на една братоубийствената вражда, разделила двама братя и превърнала се в кръвен данък, който щяло да плаща всяко следващо поколение дотогава, докато пожарът на омразата изгорил всичко.
Всъщност Василий II Българоубиец ли е бил истинският унищожител на славното някога българско царство, или Самуил и Аарон, Иван Владислав и Гавраил Радомир, Алусиан и Петър Делян и тяхната никога несвършваща вендета... Безценен исторически урок, че силата, създала една държава, лесно може и да я унищожи.
Тъкмо този урок, за пролятата братска кръв край красивите езера на Македония, която в крайна сметка щяла да превърне в спомен могъщото Първо българско царство, поднася Петър Николов-Зиков, в четвъртия том на мащабното си историческо и политологично изследване върху генеалогията, политическата идеология, титулатурата, инсигниите и дворците на старите български царе.
„Българската монархия 976–1072. Том 4“ представлява задълбочено историческо изследване, посветено на един от най-драматичните периоди в развитието на средновековната българска държавност. В този том Петър Николов-Зиков анализира последните десетилетия на Първото българско царство, византийското завоевание и непрекъснатостта на българската монархическа традиция, проследявайки политическите, военните и династичните процеси между 976 и 1072 година.
Авторът разглежда цар Самуил, неговите наследници и останалите представители на Комитопулската династия, като поставя особен акцент върху легитимността на властта, династичната приемственост и ролята на българската аристокрация в условията на непрекъсната борба с Византийската империя. Изследването предлага нов прочит на изворите и аргументирана интерпретация на редица спорни моменти от периода.
Книгата е предназначена както за историци и изследователи, така и за всички читатели с интерес към средновековната българска история, като съчетава академична задълбоченост с достъпен стил на изложение и богата фактологична основа.
„Българската монархия 976–1072. Том 4“ проследява развитието на българската държавност в периода след падането на източните български земи под византийска власт и възхода на Комитопулите, които възстановяват политическия център на държавата в западните български области. Авторът разглежда историческите предпоставки, довели до формирането на новия център на управление, както и начините, по които българската корона съхранява своята държавноправна легитимност.
Централно място в изложението заема управлението на цар Самуил, представено чрез военната стратегия, дипломатическите инициативи и усилията му да запази независимостта на България в продължителната война срещу Византия. Анализирани са основните военни кампании, отношенията със съседните държави и политическите решения, които определят съдбата на българската държава в края на X и началото на XI век.
Особено внимание е отделено на династичната приемственост, като подробно се разглеждат владетелите Гаврил Радомир и Иван Владислав, тяхната вътрешна политика, семейните връзки и сложните отношения между различните клонове на управляващата династия. Авторът анализира как личните конфликти и политическите амбиции оказват влияние върху устойчивостта на държавата в критичен исторически момент.
Съществена част от книгата е посветена на византийското завоевание, неговите политически и административни последици, както и на начина, по който българската аристокрация и висшето духовенство се интегрират в структурата на Византийската империя. Изследването показва, че въпреки загубата на независимостта, българската политическа идентичност и традицията на местното самоуправление продължават да съществуват под различни форми.
Авторът разглежда подробно българските болярски родове, тяхното участие във византийската администрация и запазването на влиянието им през десетилетията след падането на държавата. Проследени са съдбите на представители на царската фамилия и техните връзки с императорския двор, което позволява да се изгради цялостна картина на политическата приемственост след 1018 година.
Значително място е отделено на въстанията срещу византийската власт, които демонстрират устойчивостта на идеята за възстановяване на независимата българска държава. Особено подробно е анализирано въстанието на Петър Делян, неговите предпоставки, развитие и отражение върху обществените настроения, както и влиянието му върху последвалите антивизантийски движения.
Финалната част на изследването е посветена на въстанието на Георги Войтех през 1072 година, разгледано като кулминация на стремежите за възстановяване на българската монархия. Авторът анализира ролята на местната аристокрация, участието на сръбските владетели и политическите идеи, които стоят зад опита за възраждане на българската държава.
В цялото изследване Петър Николов-Зиков използва критичен анализ на изворите, сравнява сведенията на византийски, западни и славянски хронисти и обсъжда различните историографски интерпретации. Особено внимание се отделя на въпросите за легитимността на владетелската власт, наследяването на престола и развитието на българската монархическа институция в условията на външен натиск и политически промени.
Книгата впечатлява със своя академичен подход, аргументирана реконструкция на събитията и стремеж да представи периода не само като история на военни конфликти, а и като време на политическа приемственост, институционално развитие и съхраняване на българската държавна традиция. Изданието предлага цялостен и задълбочен поглед върху една ключова епоха, която поставя основите на последвалото възраждане на българската държавност през XII век.
СЪДЪРЖАНИЕ
Въведение
Свето подвижничество и царска кръв
Този, който царува на север от Дунава
Комитопулите
Сол и злато
Господарите на Дукля
Катепаните на Италия
Царици и принцеси
Скитането на патриарсите
Боляри
Царят евнух
Самодържец български
Един храст не може да храни два еритака
Инсигнии
Твърдини
Царски погребения
Заключение
Използвана литература
Списък на картите
СЪДЪРЖАНИЕ
Въведение
Свето подвижничество и царска кръв
Този, който царува на север от Дунава
Комитопулите
Сол и злато
Господарите на Дукля
Катепаните на Италия
Царици и принцеси
Скитането на патриарсите
Боляри
Царят евнух
Самодържец български
Един храст не може да храни два еритака
Инсигнии
Твърдини
Царски погребения
Заключение
Използвана литература
Списък на картите
-
Автор:Петър Николов-Зиков
-
Издателство:A&T Publishing
-
ISBN:9786197430974
-
Година:2026
-
Страници:572
-
Корици:меки
-
Състояние:отлично