Стопанска история на българите в Османската империя: XV - началото на XX в, част 1
Цена:
€25.56
-
Код:16363
-
Тегло:1.120 кг
Под редакцията на Иван Русев.
"Не е трудно да се обясни защо историята е наука на традициите. Традициите са свързани с непрестанните усилия на историците да надграждат проучванията на своите предшественици, и с желанието на всяко ново поколение читатели да търси и открива своите обяснения за минали процеси и събития. В голяма степен темата на настоящата книга, посветена на стопанската история на българите в Османската империя (XV - началото на ХХ в.), потвърждава подобна констатация. Интересът към стопанската история и в частност към тази на един народ винаги интригува, вълнува, провокира, защото освен че дава знания за миналото, тя подсказва обяснения и за днешния ден. Да се представи икономическото развитие в продължение на няколко века, случило се в условията на появата, разцвета и залеза на голяма империя и в прехода от Средновековието към Модерната епоха, с много сложна и отговорна задача, която може да бъде реализирана след сериозна, продължителна във времето работа на добре подготвен научен екип. Именно това беше отправната точка и целта на проекта, чийто краси резултат е вече пред погледа на широката читателска аудитория.
"Не е трудно да се обясни защо историята е наука на традициите. Традициите са свързани с непрестанните усилия на историците да надграждат проучванията на своите предшественици, и с желанието на всяко ново поколение читатели да търси и открива своите обяснения за минали процеси и събития. В голяма степен темата на настоящата книга, посветена на стопанската история на българите в Османската империя (XV - началото на ХХ в.), потвърждава подобна констатация. Интересът към стопанската история и в частност към тази на един народ винаги интригува, вълнува, провокира, защото освен че дава знания за миналото, тя подсказва обяснения и за днешния ден. Да се представи икономическото развитие в продължение на няколко века, случило се в условията на появата, разцвета и залеза на голяма империя и в прехода от Средновековието към Модерната епоха, с много сложна и отговорна задача, която може да бъде реализирана след сериозна, продължителна във времето работа на добре подготвен научен екип. Именно това беше отправната точка и целта на проекта, чийто краси резултат е вече пред погледа на широката читателска аудитория.
В началото трябва да се направят няколко важни уточнения.
През цялото съществуване на османската държава, продължило повече от пет века, в нея живеят и съжителстват за по-дълго или по-кратко време над 80 народа. Българите са един от тези народи. Стопанската дейност, повече от всяка друга в човешкото битие, предполага общуване между малки и големи общности, между градове и райони, а в ново време стопанските контакти придобиват все по-ясно изразен глобален характер. Ето защо обектът на представяне в тази книга - стопанското развитие на българите в Османската империя - не може и не бива да се разглежда като нещо изолирано. Напротив, то може да бъде по-цялостно обяснено, ако се постави в общоимперски и регионален контекст - подход, към който са се стремили авторите в книгата.
Двата тома на колективната монография съдържат 26 глави на 27 автори - млади и утвърдени учени, всеки от тях доказал се специалист в своята научна област, представители на университети, научни институти и музеи от България и Турция. Общата редакция на книгата не означава задължително унифициране на отделните глави. Напротив, авторите са имали пълната свобода при употребата на термини и в изказването на тези, които и до днес остават дискусионни в научната литература. Внимателният читател вероятно ще открие дублиране на теми в отделните глави. Дори могат да се срещнат различни мнения по едни и същи въпроси. Това е научен плурализъм, който съвсем съзнателно е търсен и толериран в общата редакция на книгата. Целта е да се представи възможно най-широк кръг документално аргументирана информация, която да задоволи интересите и на най-претенциозния читател и да го насочи към точните исторически обяснения.
Към някои от главите са включени подробни приложения, съдържащи оригинални документи, представени и в превод. Не липсва и илюстративен материал - факсимилета на документи, литографии, снимки и пр., които онагледяват богатото съдържание.
Монографията е редактирана по всички изисквания за съвременно научно издание. Отделните глави са рецензирани от утвърдени специалисти, ползващи се с международно признание.
Това е първият в българската историография опит за цялостно представяне на стопанската история на българите в Османската империя (XV – началото на XX в.). Книгата няма претенции, че изчерпва темата (това едва ли е постижимо!), но силно се надявам да послужи в бъдеще за следващи подобни опити, които да надградят нашите усилия." Чл.-кор. проф. д.и.н. Иван Русев
Стопанска история на българите в Османската империя: XV – началото на XX в., част 1 е мащабно научно изследване, създадено от колектив от автори, което проследява развитието на икономическия живот на българите в рамките на огромната Османска държава. Книгата представя в дълбочина икономическите структури, социалните процеси и стопанските взаимоотношения, оформили облика на българското общество от края на Средновековието до модерната епоха.
В основата на изследването стои анализът на условията на османската система, в която българите живеят повече от пет века. Авторите разглеждат данъчната уредба, поземлените отношения и административните механизми, които задават икономическата рамка на живота в империята. Показано е как особеностите на османския административен модел влияят върху земеползването, производството и търговията, както и как се формират специфичните икономически роли на различните общности.
Книгата изследва подробно аграрния сектор, който е основен за българското население. Представени са традиционните стопански практики, формите на земевладение и задълженията на раята, както и постепенните трансформации в земеделието, породени от вътрешни и международни фактори. Обърнато е внимание на регионалните различия, развитието на стопански специализации и ролята на българите като производители на зърно, животински продукти и суровини.
Значително място е отделено и на занаятите и градската икономика, които през вековете стават все по-значими. Авторите анализират организацията на занаятчийските еснафи, производствените техники и пазари, както и разрастването на градските центрове като икономически и културни огнища. Подчертана е ролята на българите като майстори и предприемачи в множество занаяти, включително текстилни, кожарски, металургични и дървообработващи.
В книгата се разглежда и търговията – вътрешна и международна, като се проследяват основните търговски маршрути, пазарите и нарастващото участие на българите в обмена на стоки. Авторите показват как икономическите връзки с Централна Европа, Русия и Средиземноморието стимулират появата на нови професии, капиталови натрупвания и модерни предприемачески модели. Търговците се превръщат в ключови посредници между османската икономика и европейските пазари.
Особено ценен е акцентът върху социалните групи и икономическия живот на общностите, включително ролята на църквата, училищата, общините и семейството. Авторите представят как се формира икономическа култура, как се развиват трудовите навици и как българите успяват да запазят и развиват стопанската си самобитност въпреки ограниченията на системата.
Книгата предлага и задълбочен поглед към прехода към модерната икономика, който започва още през XVIII–XIX век. Тук са разгледани процесите на капитализация, първична индустриализация, навлизане на банкови и кредитни практики, както и отражението на реформите в Османската империя върху българското общество. Показано е как постепенно се появяват предпоставките за икономическия подем, който след Освобождението ще постави основите на българската държавна икономика.
В цялостното си съдържание трудът представлява богат синтез от изворов материал, статистика, анализи и интерпретации, който дава цялостна картина на българското стопанско развитие през османския период. Това го прави ценен източник както за специалисти – историци, икономисти и изследователи, така и за всички читатели, които се интересуват от икономическата и социална история на българите и от процесите, оформили тяхното модерно развитие.
СЪДЪРЖАНИЕ
СЪДЪРЖАНИЕ
Встъпителни думи
Иван Русев. Стопанската история на българите в Османската империя (XV - началото на XX век) - идеи за периодизация и перспективи на изследванията
Икономическият растеж през призмата на икономическата теория като основен критерий в изготвянето на историческа периодизация
Поглед към периодизациите на Османската империя и на българската история по време на османската власт
Периодизация на стопанската история на българите в Османската империя (XV - XX век) - идеи и аргументация
Първият период - защо XV - XVIII век?
Вторият период - защо от началото на XIX век?
Краят на периодизацията на стопанската история на българите в Османската империя - защо до началото на XX век?
Стопанската история на българите в Османската империя в перспективите на историографските изследвания
Заключение
Пенчо Пенчев, Петко Ст. Петков. Българската икономическа мисъл през османската епоха (XV - XIX век)
Православието и българската социално-икономическа мисъл
Османската империя, либерализмът и българите
Османската империя, национализъм и стопански национализъм
Георги Раковски и идеята "Купувай българско"
Георги Раковски и международните аспекти на българския стопански национализъм
Индустрия и протекционизъм
Радикалните проявления на стопанския национализъм
Икономически идеи за бъдещата българска държава на организациите и дейците за национално освобождение
Красимир Кръстев, Невян Митев. Монетната циркулация в българските земи под османска власт
Османски монети в българските земи през XIV - XIX век
Османски монетарници в днешните българските земи
Европейски монети в българските земи под османска власт (XV - XVII век)
Метално съдържание на монетите през XV - XVII век
Стойност и разменен курс на европейските монети в Османската империя през XV - XVII век
Фалшиви монети в българските земи през XV - XVII век
Европейски монети в българските земи през XVIII - XIX век (до 1878 г.)
Колективни находки с монети от XV - XIX век от територията на България
Колективни монетни находки от XV - XVII век
Колективни монетни находки от XVIII - XIX век
Красимира Мутафова. Османската законова рамка и стопанската история на българските земи през XV - XVIII век
Методология и подходи на изследване в българската историография и световната османистика
Следосвобожденската историография: позитивистичен подход
Промяна в научната парадигма в изследванията след Втората световна война
Посттоталитарен рационализъм/позитивизъм. Нови методи и подходи. Case study
Регламентиране на османските аграрни отношения и институции в законодателствата на османските султани
Централизирана политика и законови рамки на развитие на градското стопанство в Османската империя и в българските земи
Айше Каяпънар, Левент Каяпънар. Административно деление, земеделско производство и животновъдство по българските земи през XV - XVI век
Българските земи, включени в административното деление на Османската империя
Земеделието и животновъдството по българските земи през XV - XVI век
Опит за сравнение на селскостопанското производство по българските земи с другите провинции на Османската империя
Заключение
Милена Петкова, Невена Неделчева. Аграрни институции и стопански модели в българските земи през XV - XVIII век
Стопанският модел на Османската империя
Стопанският модел на Източния дял на Тракийската низина
Моделът на стопанско развитие в Никополския санджак
3аключение
Паулина Андонова. Вакъфът в българските земи, XV - началото на XIX век
Основни документи, свързани с вакъфите
Вакъфнамета
Регистри
Кадийска документация
Други
Цел на изследването
Същност и развитие на вакъфа като политико-религиозна и социално-икономическа институция
Вакъфската институция в хода на завоеванието и установяването на османската власт в българските земи, края на XIV - XV век
Развитие на вакъфа в периода XVI - XVIII век - от основно средство за налагане на османската власт и установяване на османския културен модел в българските земи към пълно подчиняване на държавната хазна
Същност на вакъфа
Вакъфът между волята на фондатора и реалната практика. По примера на вакъфа на Софу Мехмед паша в София
Вакъфът като политико-религиозна институция в българските земи
Значението на благотворителната дейност
Ролята на благотворителните фондации в усвояването на извънградското пространство и взаимодействието на властта с дервишките ордени в контекста на водената от страна на султаните политика през XVI век
Ролята на вакъфа при оформянето на нова жилищна зона
Символизмът, вложен в строежа на благотворителни комплекси
Управление на вакъфа
Цел и финансово състояние на вакъфа до началото на XIX век
Намесата на държавата във вакъфската институция
Зияде-и джизие
Намесата на държавата в управлението на вакъфа
Посегателството на държавата върху дейността и предназначението на благотворителните сгради
Ролята на вакъфа в стопанското развитие на българските земи
Ролята на вакъфа в градската икономика
София. Кервансараят, разположен срещу имарета
Чохаджийският хан и дюкяните в София
Кервансараят в Одрин
Къщите в Солун
Аладжа хан в Солун
Дюкяни в Кюстендил
Ролята на вакъфа в аграрната икономика
Аграрните обекти и тяхното значение за издръжката на вакъфа. Приходи от воденици
Приходи от наеми
Къщи със стопански постройки в каза Зъхна
Приходите от село Долно Дисовиче
Приходите от чифлика в село Козлуджа
Чифлик в Драма
Приходи от Куру чифлик в с. Враждебна
Значението на аграрните обекти за снабдяването на имарета
Ролята на вакъфа за оживяването на пустеещи земи и отваряне на нови обработваеми площ
Вакъфът като кредитор
Заключение
Паулина Андонова. Аскери чифлиците в българските земи, XVI - началото на XIX век
За термините чифлик и аскери чифлик
Аскери чифлиците в историографията
Същност на аскери чифлика в историографията
Характеристики и генезис на аскери чифлиците в историографията
Мястото и развитието на аскери чифлиците в аграрните отношения в българските земи през XVI - началото на XIX век (общи положения по примера на Софийската каза)
Процес на формиране и развитие на аскери чифлиците
Географско разположение и концентрация на аскери чифлиците
Структура и състав на чифлиците
Големина на аскери чифлиците
Продукция и излишък на чифлиците
Значение на чифлиците за османския елит
Заключение
Кръстьо Йорданов. Категориите население със специални задължения в стопанския живот на османската провинция (XV - първите десетилетия на XVIII век)
Разликите в законовия статут и социално-икономическия статус на населението със специални задължения в българските земи под османска власт
Земеделие и служебни бащини
Скотовъдство и джелепство
Участието на населението със специални задължения в градското стопанство, занаятите и търговията
Заключение
Приложения
Стефан Димитров. Градско стопанство. Занаяти
Преобразуване на българското пространство
Градско стопанство
Одрин - градски и икономически център в Тракия
Професионална и социална структура на градското население
Занаяти
Търговия
Земеделие и животновъдство
Заключение
Невена Неделчева. Търговци и търговски стокообмен в българските земи под османска власт (XV - XVIII век)
Динамика на търговския стокообмен
Чаршията - средищен център на вътрешноградска размяна
Пазарът и мястото му в регионалната икономика
Държавна регламентация на вътрешната тьрговия
Контролни фигури на градския пазар
Цени и стоково разнообразие на градския пазар
Образът на търговеца в Османската империя
Търговецът - участник в локалната градска търговия
Селските търговци
Делян Русев. Българите и българските земи в търговията между Османската империя и Западна Европа през XV - XVIII век
Историографски и методологически наблюдения
Регламентация на външната търговия
Залязващата хегемония: италианските републики, османският пазар и българите
Международната търговия в Черно море
Разцветът на посредника: дубровнишките търговци в българските земи
Османски поданици в търговията със Запада и тенденции в нейното развитие npeз XVII - XVIII век
Заключение
Христо Христозов. Българските земи в османската система за доставки на зърнени храни през XVIII век
Въведение
Системата за осигуряване със стоки и суровини в османската икономическа парадигма и снабдяването със зърнени храни
Доставките на зърно от българските земи: пространствени траектории през XVIII век
Доставките на зърно от българските земи: социални траектории в Добруджа през 80-те години на XVIII век
Зърно от Балканите и Черноморския басейн за Египет по време на климатичната криза през 80-те години на XVIII век
Заключение
Красимира Мутафова. Преходни форми в стопанството (XVII - XVIII век)
Радикални реформи във военната и фискалната система на Османската империя и отражението им в стопанския живот
Навлизане на системата илтизам в различни сектори на икономиката през XVII и XVIII век
Мукатаите в аграрния сектор и градското стопанство
Въвеждане на системата маликяне в края на XVII век и развитието ѝ през XVIII век
Църковни мукатаи и маликянета
Промени в османския вакъф в края на XVII и XVIII век. Немюсолмански вакъфи
Общи положения относно вакъфа
Системата илтизам във вакъфското земевладение
Немосолмански вакъфи
Чифлишките стопанства през XVII и XVIII век
Авторите в том първи
-
Автор:Колектив
-
Издателство:Аз-буки
-
ISBN:9786197667806
-
Година:2025
-
Страници:600
-
Корици:твърди
-
Състояние:отлично