Писмо за пренасяне на мощите на св. Климент от Константин Философ в Рим 867 г.

"Драги читателю, за делото на Константин Философ и Методий имаме запазени до днес множество легенди и много рядко сведения от личности, общували с тях. В някои от легендите имаме смес от сведения за различни исторически личности и събития, което води някои историци до съмнения, дали просветителите на българите въобще са съществували. В тази малка брошура ви представяме писмото на Анастасий Библиотекар до епископа на италианския град Велитери (Велетри), който се е заел с написването на Житието на Св. Климент Римски и търси сведения за тази цел. Писмото е писано около 870 – 875 г. от Анастасий, папски библиотекар, човек, който лично е общувал с братята, поради което неговите сведения са от важно значение за делото на братята. Писмото е преведено на руски от професор Сорокин с обширни коментари в С. Б. Сорочан, „Византийский Херсон в письме Анастасия Библиотекаря“, Хазарский альманах, том 11, Харьков 2012–2013. Сорочан изучава историята на Кримския полуостров и разглежда писмото от тази гледна точка. За нас, българите, това писмо ни дава сведения за дейността на Константин Философ и за изключителното впечатление, което е направило неговото дело в Рим, и то от първа ръка, от негови съвременници и очевидци.

Анастасий ни е оставил забележителния си труд „Църковната история, или Хронография“ в три части, от ръкописния кодекс на Ватиканската библиотека, съпоставена с много древния ломбардски ръкопис от библиотеката в Казино, от който произхожда римският екземпляр. Анастасий (Библиотекарят), Чарлз Анибал Фарбот, от който забележителният български историк Ганчо Ценов черпи през 1910 г. ценни сведения за заемането на двата Епира, Дардания, Дакия, Тесалия и други провинции в Илирия от българите в IV век и за взаимоотношенията на българската национална църква с Рим и Константинопол.

В романизирана форма пренасянето на мощите на св. Климент от Константин Философ е описано в книгата „Учителите на българите“.

Текстът „Писмо за пренасяне на мощите на св. Климент…“ представлява ценен исторически и духовен документ, който описва пренасянето на мощите, мисията на Константин-Кирил Философ и значението на това събитие за християнския свят. Писмото е свидетелство за културния и духовния обмен между Изтока и Запада през IX век.

В центъра на текста стои събитието по откриването и пренасянето на мощите на св. Климент Римски, извършено от Константин-Кирил Философ по време на неговата мисия. Това действие има не само религиозно, но и политическо и символично значение, тъй като укрепва връзките между Византия и Рим.

Писмото подчертава ролята на Константин Философ като духовен посредник, който съчетава ученост, вяра и дипломатическа мисия. Чрез него се разкрива значението на светите реликви като средство за утвърждаване на християнската идентичност и авторитет.

Особено внимание е отделено на почитта към светиите, чудотворната сила на мощите и религиозния смисъл на пренасянето, което се възприема като акт на благодат и духовно единение. Текстът отразява дълбокото убеждение, че светиите продължават да действат в света чрез своето присъствие.

Писмото има и важна историческа стойност, тъй като хвърля светлина върху отношенията между Рим и Константинопол, както и върху мисията сред славяните, в която Константин и Методий играят ключова роля. То е част от по-широкия контекст на разпространението на християнството и писмеността.

Стилът на текста е тържествен, риторичен и богословски наситен, с характерния за епохата език, който съчетава исторически разказ с духовно възхваляване. Писмото има едновременно документален и възхвален характер.

В заключение, „Писмо за пренасяне на мощите на св. Климент…“ е документ за вярата като обединяваща сила, мисията като духовно дело и значението на светците в християнската традиция. То остава важно свидетелство за културната и религиозната история на Европа, както и за ролята на Константин-Кирил Философ в духовното наследство на славяните.