Докато паметта не ме предаде: Осъзнатост и устойчивост на прага на когнитивен спад

Изчерпателно ръководство за ориентиране в когнитивния спад с ценни съвети, поучителни истории и практики за осъзнатост и медитация.

Когато будистката Шарън Лукърт била диагностицирана с леко когнитивно нарушение (ЛКН), тя се обърнала към духовните практики и общността, за да се нагоди към своята нова и постоянно променяща се реалност. В „Докато паметта не ме предаде“ тя споделя трудно спечелената си мъдрост като ръководство за всеки, застанал пред прага на когнитивния спад.

Чрез поучителни истории и практическа мъдрост Лукърт предлага конкретни начини за изграждане на устойчивост срещу емоционалните колебания и екзистенциалния страх, типични за когнитивния спад. Книгата включва:

Със сурова уязвимост Лукърт показва как да проявим кураж, приемане и състрадание, дори когато промените в усещането ни за себе си разтърсват земята под нас. В първата книга за осъзнатост, написана специално за хора с ЛКН, практиките и уроците, които тя споделя, са ценни не само за всеки, преживяващ когнитивен спад, но и за близките им.

„Докато паметта не ме предаде“ е едновременно поучителна история и добре написано ръководство как да помогнете на себе си и на другите в трудни времена. Задължително четиво – не само за хора с когнитивни затруднения, но и за всички онези от нас, които ще се изправим пред предизвикателства със здравето с напредване на възрастта.
Д-р Натаниъл Чин, директор по медицинските въпроси на Изследователския център за болестта на Алцхаймер в Уисконсин (ADRC).

„Докато паметта не ме предаде“ от Шарън Лукърт е дълбоко емоционален и откровен разказ за сблъсъка с болестта на Алцхаймер и постепенното разпадане на паметта – онова, което изгражда нашата идентичност. Книгата проследява личното преживяване на авторката и нейното семейство, разкривайки болката, страха, объркването, но и любовта и устойчивостта, които съпътстват диагнозата.

В центъра на повествованието стои въпросът за паметта като същност на личността – какво остава от човека, когато спомените започнат да избледняват. Авторката описва с честност ежедневните предизвикателства, моментите на загуба и малките победи, които бележат живота с това заболяване. Текстът е едновременно интимен и универсален, защото засяга тема, близка до много семейства.

Книгата разглежда не само медицинската страна на болестта, но и емоционалното въздействие върху близките, нуждата от търпение, грижа и съпричастност. Чрез лични истории и размисли се подчертава значението на достойнството, състраданието и човешката връзка, дори когато паметта отслабва.

Стилът е искрен, топъл и проникновен, което прави книгата подходяща за читатели, които търсят разбиране, подкрепа и надежда в труден житейски момент. Тя може да бъде ценен ресурс и за хора, които се грижат за близък с деменция, като им помага да се почувстват по-малко сами в преживяването си.

„Докато паметта не ме предаде“ е трогателно свидетелство за това, че дори когато спомените избледняват, любовта, човешката близост и достойнството могат да останат до последно.