Съставител: Мимоза Димитрова.
Сборникът е част от поредицата Психоанализи, която има за цел да представи събрани на едно място статии на изтъкнати френскоезични психоаналитици. След „(О)Ставащото“ на д-р Андре Мишелс, който подема въпросите на предаването на психоанализата, тук темата за времето се отваря отново, този път във връзка с пораждането на субекта на несъзнаваното и психичното структуриране. Ще видим съпоставка между теории за произхода на езика (Валтер Бенямин) и клиничното разбиране за влизането на човешкото същество в езика.
Също така се отделя значително място на въпроса за ранната връзка между майката и детето и практическите аспекти на психотерапевтичната работа с деца, разгледани през психоаналитичното разбиране за пораждането на Другия с акцент върху „първите времена“ на човешкото развитие. Така се прави повторен прочит на фундаментални идеи за детското развитие – тези на Уиникът, Мелани Клайн и Франсоаз Долто, артикулирани заедно с теорията на Лакан. Специално място е отделено на дебата за стадиалността срещу структуралисткото разбиране за ретроактивното установяване на смисъла, като се показва, че двата подхода не са непременно несъвместими.
По-нататък се отделя място на психоаналитичната клиника: разбирането за симптома, целите и ръководенето на терапията във връзка с трите регистъра – Реално, Символно и Въображаемо, както и статута на Другия – от неговото пораждане, през невротичните изкривявания, до поставянето му под въпрос и изхода от лечението. В тази логика се подчертава, че симптомът има означаваща структура, но лечението не се изчерпва със символното, защото психоанализата държи на въпроса за Реалното.
Накрая идва по-широката тема за отношението между психоанализата и обществото, религията и културата. Настоящото издание предлага както текстове, касаещи клиничната практика, така и теоретични разработки, които правят връзки между психоанализата и други хуманитарни науки. То е достъпно и за читатели, които тепърва пристъпват към лаканианската психоанализа, поради фундаменталния характер на разглежданите проблеми.
Книгата „Другият, обектът, времето“ на Ален Вание предлага задълбочено изследване на структурите на субективността, ролята на Другия и функцията на времето в психоаналитичната теория и клиника. Авторът разглежда как субектът се формира в полето на езика и как обектът – в лаканианския смисъл – участва в изграждането на желанието, симптома и връзката с Другия. Вание вплита философски, клинични и теоретични перспективи, за да покаже как времето – като последействие, повторение и ретроактивност – структурира несъзнаваното и определя начина, по който субектът се появява и трансформира.
Книгата „Другият, обектът, времето“ на Ален Вание предлага задълбочено изследване на структурите на субективността, ролята на Другия и функцията на времето в психоаналитичната теория и клиника. Авторът разглежда как субектът се формира в полето на езика и как обектът – в лаканианския смисъл – участва в изграждането на желанието, симптома и връзката с Другия. Вание вплита философски, клинични и теоретични перспективи, за да покаже как времето – като последействие, повторение и ретроактивност – структурира несъзнаваното и определя начина, по който субектът се появява и трансформира.
В основата на „Другият, обектът, времето“ стои разбирането, че Другият е фундаменталната сцена, върху която се появява субектът. Ален Вание проследява как езикът, символният ред и първичните отношения оформят несъзнаваната структура, като подчертава ролята на Другия като място на закона, желанието и адресирането. Той показва как субектът се ражда в полето на означаващото и как липсата и разместването в езика определят неговата позиция.
Книгата разглежда и статута на обекта – особено на обект а – като ключов елемент в лаканианската теория. Вание анализира как обектът функционира като остатък, като това, което не може да бъде символизирано, но което движи желанието и структурира симптома. Той проследява връзката между обекта, насладата и симптоматичните форми, които се появяват в клиничната практика.
Особено внимание е отделено на времето – не като хронологична последователност, а като психично време, което се проявява чрез ретроактивност (Nachträglichkeit), повторение и пренареждане на смисъла. Вание показва как събитията придобиват значение едва впоследствие и как времевата структура на несъзнаваното определя начина, по който субектът преживява травмата, желанието и симптома.
Книгата предлага и богати клинични наблюдения, чрез които авторът демонстрира как психоаналитичната практика работи с Другия, обекта и времето в реални терапевтични ситуации. Той разглежда симптома като означаваща конструкция, която трябва да бъде разчетена в символния ред, но също така и като място, където се докосваме до Реалното, което не може да бъде напълно артикулирано.
Вание вплита и по-широки културни и философски въпроси, свързани с субекта в съвременното общество, трансформациите на Другия и промените в символния ред. Така книгата се превръща в ценен ресурс както за практикуващи психоаналитици, така и за читатели, които се интересуват от теоретичните основи на лаканианската мисъл и от начина, по който тя осветява човешкото преживяване.
СЪДЪРЖАНИЕ
СЪДЪРЖАНИЕ
Бележка на редактораВъведение от преводачитеУвод (Превод: Ирина Калбанова)
Психоанализата и времето
Психоанализата и времето
Онова, което не спира да не започва. За едно начало без произход (Превод: Ирина Калбанова)
Време и обект (Превод: Ирина Калбанова)
Парадоксите на паметта (Превод: Велина Митева)
Преносът и времето (Превод: Ирина Калбанова)
Детето, предполагането на субект и психоанализата на деца
За някои последствия от детската психоанализа върху теориите за ранното детство (Превод: Милица Гочева)
От една диада към повече. Някои бележки върху работата с психотични майки и техните кърмачета (Превод: Велина Митева)
Метапсихология на първите времена? (Превод: Мимоза Димитрова)
Детето, обект а за Лакан (Превод: Велина Митева)
Психоаналитичната клиника
Въпроси на симптома (Превод: Мимоза Димитрова)
Натраплива невроза, идеална невроза (Превод: Велина Митева)
По повод обекта а (Превод: Валерия Виденова)
По повод изтласкването (Превод: Валерия Виденова)
Обектът на депресията (Превод: Велина Митева)
Краят на лечението (Превод: Розалина Дочева)
Хистеричката, аналитикът и въпросът за бащата (Превод: Валерия Виденова)
Практика и политика на психоанализата от Фройд към Лакан
Принципи на отклоняването (Превод: Десислава Гъдева)
Impavidum ferient ruinae (Превод: Розалина Дочева)
Психоанализата и религиозният факт (Превод: Ирина Калбанова)
Право и насилие. Фройд и Бенямин (Превод: Мимоза Димитрова)
Практики и политика на психоанализата: Сегрегацията днес (Превод: Валерия Виденова)
Четирите дискурса (Превод: Розалина Дочева)
Библиографска справка за оригиналната публикация на текстовете в сборникаБиблиография
Списък на семинарите на Жак Лакан и годините на провеждането им
Списък на семинарите на Жак Лакан и годините на провеждането им
-
Автор:Ален Вание
-
Издателство:Център за психосоциална подкрепа
-
ISBN:9786199065396
-
Година:2025
-
Страници:334
-
Корици:твърди
-
Състояние:отлично