Владетелят на стара Велика България: Ирник. Волгар. Волх. Влах. Слав.

Историците ни разпознават Ирник като име от втория период на българската история според Именника на българските владетели. Мнозина изследователи го идентифицират с Ирна / Ирнах – най-малкия син на Бича Божи Атила. Колкото и оскъдни да са сведенията за него, народната памет е съхранила образа му като детето юнак от българския епос. И не само в епоса, а и с живота си той остава бележит със своите дела в българската история като създател на Стара Велика България – държавата, чието име е просъществувало най-дълго на Стария континент, близо две хилядолетия.

Колко велик и славен е бил Ирник за времето си разбираме от отношението към неговото име. Българската принадлежност става основание в Сасанидски Иран да е наричан с името Влах, Влас, Балаш и с него да бележат влъхвите – звездобройците гадатели. И не само те, а и дедите ни – българите, стават влахи, власи и валаки! Името му Слав полага основата на етнонима славяни и началото на славянския свят. След смъртта на Атила и разпадането на Хунската империя Ирник консолидира хунските племена в държава, покорява Сасанидски Иран и го превръща в български протекторат (484 – 488). Затова владетелите ни в Именника на българските канове са наречени асирийски царе, а гербът ни е с надпис: Крал на халдеите! Безспорна заслуга на Ирник е и мащабното заселване на българи на Балканите, както и славянизацията на племената, обитавали Източна Европа и попаднали в полето на българското културно влияние.

Обречени с векове на забрава имената му Ирник, Бел-Кермек, Волгер, Волх, Влах, Влас, Слав; делата му и създадената от него първа българска държава – Стара Велика България, подобно на вълшебната птица феникс, днес започват да се възраждат за нов живот. И единствено от нас зависи дали и доколко ще съумеем да запазим и името си, и достойнството си, и свободата си!

„Владетелят на стара Велика България“ е историко-изследователски труд, посветен на ранната българска държавност, личността на владетеля, политическата организация и духовните основи на Велика България. Сетлозар Попов разглежда фигурата на българския владетел не само като политически лидер, но и като носител на сакрална власт, обединител на племената и гарант на държавния ред. Книгата предлага цялостен поглед върху произхода, ролята и историческото значение на тази ключова фигура.

В началните части авторът разглежда историческия контекст на възникването на Стара Велика България, като анализира етническия състав, племенните съюзи, геополитическата среда и външнополитическите отношения. Попов проследява условията, при които се оформя държавното обединение, и подчертава значението на силната централна власт за стабилността и продължителността на държавата.

Централно място е отделено на образа на владетеля, разглеждан като военачалник, законодател, дипломат и духовен водач. Авторът анализира владетелската титулатура, символите на властта, ритуалите на управление и обредната практика, които утвърждават авторитета на владетеля както сред народа, така и пред външния свят.

Особено внимание се обръща на духовните и сакрални аспекти на властта, включително вярата, митологичните представи, космологичните идеи и традиционните вярвания, които придават на владетеля ролята на посредник между земния и небесния ред. Попов показва как духовността е неразделна част от политическото управление в раннобългарското общество.

В следващите глави се разглеждат външнополитическите отношения на Велика България с Византия, Хазарския хаганат, съседни племена и държави, като се акцентира върху дипломацията, военните конфликти и съюзите. Авторът подчертава стратегическата роля на владетеля в защитата на територията и запазването на държавния суверенитет.

В заключителната част книгата обобщава историческото наследство на Велика България и нейния владетел, като показва как техният пример оказва влияние върху по-късната българска държавност, политическата традиция и националната памет.

„Владетелят на стара Велика България“ е ценен труд за читатели, които се интересуват от ранна българска история, държавност, владетелска идеология, сакрална власт и произхода на българската политическа традиция. Книгата съчетава исторически анализ, културна интерпретация и национално самопознание, превръщайки се в значимо четиво за широк кръг читатели.

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод
Стара Велика България на Теофан Изповедник и патриарх Никифор
България според Именника на българските канове
Голямата изненада - Ирник в българския юнашки епос
Началото - Ирна преди Ирник
Първите години от управлението на кан Ирник
Източната политика - интригата Персия
Ориенталската екзотика в ранната българска история
За неизвестните ни крал Вукич, княз Драгич и крал Борис от История славянобългарска на Паисий Хилендарски
Българското присъствие в Източните Балкани V - VI век
Българското присъствие в Западните Балкани V - VI век
Северните територии на Ирникова България по данните на Йорданес в Гетика
Ирник - българският цар Слав, и славяните
Славяните в Източна Европа през VI - IX век
Българското присъствие на Балканите през IV - VI век
Ранните заселвания на славяни и българи на Балканите според История на България, том 2 - Първа българска държава
Обобщение: делата на Ирник и земята на Стара Велика България
Заключение
Използвани източници