Когато Капитан Беноа, преуспял мъж с вълнуващо минало, решава да покани в имението си няколко свои съученици от гимназията, дори и не подозира, че сантименталната идея – някогашните приятели заедно да приготвят сладко от смокини, ще претърпи неочакван обрат...
„Индрише“ е болезнено откровена книга за липсите, които всички носим в себе си, и за неистовото ни желание да ги попълним или поне да ги маскираме пред света; разказ за опита ни да съхраним всичко важно в бурканчето на живота си, и за препятствията, които неизбежно срещаме по пътя. Романът е и скъпоценно ковчеже, и кутията на Пандора – между кориците си е приютил много любов, но и най-низките страсти; галерия от прекършени мечти, но и химн на надеждата; есенцията на приятелството, но и тежестта на предателството.
Една вълнуваща история, разказана полифонично на единайсет гласа, в която всеки герой звучи автентично и разтърсва със своята лична съдба – неделима частица от онзи пъзел, който непрестанно подреждаме в търсенето на смисъл.
Роман, който изследва човешките липси, паметта, приятелството, тайните, миналото, предателствата и опитите за съхранение на идентичността чрез многогласен разказ. „Индрише“ съчетава емоционална дълбочина, психологическа разслоеност и литературна чувственост, превръщайки обикновено събиране на бивши съученици в символично огледало на човешките рани, копнежи и неизречени истини.
Текстът на книгата „Индрише“ разгръща психологически пластове, в които споменът, носталгията и прикритата болка се преплитат в общо пространство, превръщащо банален акт като варене на сладко от смокини в ритуал на разголване пред миналото. Историята се движи през множество гледни точки, които подчертават крехкостта на човешките взаимоотношения, неизбежната ерозия на мечтите, но и способността на надеждата да оживява дори в руини. Книгата изследва парадокса на близостта, при която приятелството може да бъде убежище, но и най-острата рана, като показва как приглушените травми се проявяват в зряла възраст под формата на маски, защитни роли и премълчани истини. В центъра остава борбата да съхраним себе си, докато времето отнема, променя, разрушава и разкрива, а образът на буркана – съд, пазител, контейнер на смисъл, се превръща в символ на човешкото желание за задържане на онова, което неизбежно се разпада.
-
Автор:Катерина Хапсали
-
Издателство:Колибри
-
ISBN:9786190217466
-
Година:2025
-
Страници:264
-
Корици:меки
-
Състояние:отлично