Изобилие и взаимност вместо недостиг и конкуренция

Ако икономиката изисква от хората да консумират повече ресурси, отколкото Земята може да възстанови, само за да не се срине всичко, не е ли време за нова икономика?

В книгата Робин Уол Кимерър размишлява за взаимността на природната икономика, която с други думи можем да наречем икономиката на даряването. Нейният модел се основава на взаимосвързаност и взаимност, а не на натрупване; богатството и сигурността идват от качеството на взаимоотношенията, а не от илюзията за самодостатъчност. Тя се олицетворява от иргата (Amelanchier arborea), дребен храст или малко дърво с вкусни синьо-черни плодове, известна с много имена (колкото повече имена има едно растение, толкова по-голямо е било неговото значение в историята на човека).

Днес обаче икономиката е основана на извличащия ресурси капитализъм и недостигът (който нерядко се създава изкуствено); конкуренцията и трупането на ресурси са нейни отличителни черти.

Ние живеем в напрежението между това, което е, и това, което е възможно. От една страна, свидетели сме на взаимността на природната икономика, която ни показва как трябва да функционират нещата. А от друга страна — резултатите от стремящия се да извлече всичко капитализъм, който нарушава всеки аспект на "природния закон". Сигурна съм, че не само аз изпитвам отчаяние от това сравнение и от безсилието си да го променя. Като се осветят тези алтернативи, хората имат смелостта да кажат: "Да създадем нещо различно, нещо, което е в съответствие с нашите ценности. Не е нужно да сме съучастници в случващото се."

Робин Уол Кимерър е учен от коренното население на Северна Америка и автор на книгите Сплитане на Сладка трева и Събиране на мъхове.
"Робин Уол Кимерър е велик учител, а думите ѝ са химн на любовта към света." — Елизабет Гилбърт

Книгата „Изобилие и взаимност вместо недостиг и конкуренция“ от Робин Уол Кимерър предлага философски и практически поглед върху начините, по които обществата и хората могат да изграждат култура на сътрудничество, грижа и устойчиво съществуване. Авторката разглежда концепцията за изобилие като ценност, противопоставяйки я на логиката на недостига и конкуренцията, която доминира в съвременната култура.

В основата на книгата е идеята, че взаимността и сътрудничеството са ключови за дългосрочното благополучие както на общностите, така и на отделния човек. Кимерър използва примери от традиционни и съвременни култури, показвайки как практиките на споделяне, взаимопомощ и внимание към природата могат да създадат социална и екологична хармония.

Книгата разглежда и психологическите и социалните аспекти на мисленето за изобилие, като подчертава, че когато хората се фокусират върху недостига и конкуренцията, те често изпитват страх, стрес и отчуждение. Обратно, практикуването на взаимност, щедрост и внимание към нуждите на другите води до повишаване на удовлетворението, сътрудничеството и личното израстване.

„Изобилие и взаимност вместо недостиг и конкуренция“ е книга, която насърчава читателя да преосмисли своите ценности и действия, както в личния, така и в професионалния живот. Тя предлага стратегии за изграждане на по-силни, устойчиви и взаимно подкрепящи се общности, като същевременно подчертава връзката между човека и природата и необходимостта от грижа за околната среда.

Произведението е подходящо за лидери, педагози, активисти и всеки, който търси устойчиви и етични решения за живота в общност, като съчетава дълбока философия с практически съвети за ежедневието и разкрива как изобилието и взаимността могат да заменят конкуренцията и недостига като водещи принципи на съвременното общество.