Веда Словена: Обредни песни от езическо време. Запазени и устно предадени от Македонско-Родопските български помаци.

"Какво означава Веда Словена? На самскритски език Веда означава знание. Тогава Веда Словена ще рече Знание на словените. Както самият Веркович ни съобщава, това е сбирка на обредни песни от езическо време, които са запазени и устно предадени от Македонско-Родопските български помаци. При насилственото ислямизиране на тази част от българския народ, се е запазила неговата относителна самостоятелност през турското робство, и по тази начин, въпреки исляма, тези песни са се съхранили за щастие и до днес. Този изключителен българин събира това национално съкровище от 15 000 стиха полу сляп и с разклатено здраве, както той сам пише. Песните са записвани от неговия приятел Гологанов, а корекциите са направени от неговия приятел Рус.

Книгата е издадена едновременно в Бялград и в Петербург с даренията главно на 174 руски аристократи начело с царското семейство, възлизащи на 5672 златни рубли, което е огромно състояние за времето си. Списъка на дарителите е прибавен на края на книгата. В него намираме фамилии на известни генерали от освободителната война, фамилии известни ни от книгата Война и мир на Толстой, и други, показващи, че руската интелигенция е съзнавала огромното културно значение за славянството на тази книга и особеното положение на българската култура за него. Но нека накратко извлечем удивителната информация, съхранена с хилядолетия в тези 146 песни.

Първо, песните говорят, че българския народ се е преселил в Дунавската земя от географски район, който имал топъл климат, вечно лято, и в който са събирали по две реколти на година. Името на тази страна е указано като Крайна земя. Изселването е траяло три години по море и по суша. Изнасянето в район с тежки зими е възпято многократно, като преодоляване на огромна трудност. Изселването е било причинено от войни, както се намеква в някои от песните. В Новата земя е било необходимо също да се водят войни за окончателното заселване. Коя ли е била тази Крайна земя? Отговор ни дават старите божества, които се възпяват многократно в песните, Вишну, Шива с празник Сурвак ден и Брама, наричан Браха! Това са боговете на Светата троица в Хиндустан. Това е едно изключително интересно потвърждение на констатациите на Раковски, че езика ни има санскритски произход, както и нашите предхристиянски обичаи."