Пътешествие до Волжка България

21 юни 921г. - 12 май 922 г.

Второ издание.

"Драги читателю, през 921 г. от Багдат тръгва делегация (5000 души с около 3000 животни) към столицата на България на река Волга, наричана тогава Ител, град Булгар, с цел да въведе исляма по желания на царя на българите. Силната хазарска държава притеснява българите, живеещи по река Волга, и те се надяват, чрез приемане на исляма да получат подкрепата на Великия арабски халифат срещу Хазария, което в идните години не става. Секретарят на делегацията, Ибн Фадлан, прави изключително интересни записки за това пътуване, които за щастие са се съхранили до днес. Ибн Фадлан нарича населението на България ас-скалиби или скалиби.

Дали арабските автори са познавали гръцките и латинските източници за историята на Римската империя, в които славяните в определен период от време са записвани като склавини или склави, не е известно, но двете означения звучат сродно и много изследователи отнасят скалиби към славяните, което обаче по отношение на този конкретен ръкопис е просто неправилно, по следните причини:

Д-р Николай Иванов Колев, Херцогенаурах, 1.7.2025 г.

Книгата „Пътешествие до Волжка България“ представлява един от най-ценните етнографски и исторически документи от X век — пътеписът на арабския пратеник и учен Ахмед ибн Фадлан, който описва своето дипломатическо пътуване от Багдад до земите на Волжките българи през 921–922 г.

Назначен от халифа ал-Муктадир, Ибн Фадлан е изпратен с мисия да предаде ислямския закон и да подпомогне укрепването на новоприетата вяра сред волжките българи. В хода на своето пътешествие той изминава хиляди километри през Персия, земите на хазарите и степите на Евразия, като записва всичко, което вижда – народите, техните обичаи, вярвания и социален живот.

Неговият дневник е уникален с реалистичните и често безпристрастни описания на различни култури – от тюрки и булгари до северни варвари (русите), които по-късно ще се превърнат в част от източнославянския свят. Особено впечатляващи са разказите му за:

- Волжка България – държавата на древните българи по река Волга, тяхната социална организация, религия и приобщаване към исляма;
- Русите (варягите) – техните търговски пътища, бит и погребални обреди, включително легендарното описание на езическото жертвоприношение при погребение на вожд;
- Моралните и културните различия между източните и северните народи;
- Трудностите на пътешествието през суровите и непознати земи на Евразия.

Ибн Фадлан съчетава остро наблюдение с богословска и културна проницателност, превръщайки труда си в безценен документ за историята на Средновековна Евразия. Текстът е не само географско и етнографско свидетелство, но и размисъл за границите на цивилизацията и човешкото общуване.

„Пътешествие до Волжка България“ е незаменим източник за историята на прабългарите, ислямската култура и ранните контакти между Изтока и Севера. Това е четиво, което съчетава научна стойност и приключенски дух, пренасяйки читателя в един свят на древни народи, сурова природа и духовни търсения.

СЪДЪРЖАНИЕ