Реч срещу елините 173 г.

Превод от руски: Д-р Николай Иванов Колев.
Притурки: 1. "За гърците", от д-р Иван Селимински (1799-1867), изтъкнат български възрожденец, общественик и лекар; 2. "За лъжовните начала на които е основана старата европейска история", от Г.Раковски (1860).

"Драги читателю, в ръцете си държиш едно ранно философско произведение, обосноваващо християнството като противовес на езичеството, чрез убийствена критика на езичеството.

За живота на Тациан знаем съвсем малко. Той е живял във втори век. Бил ученик на мъченика Юстин. След смъртта му той се е оттеглил в Сирия. Счита се, че е един от основателите на сектата на енкратитите, които са се отказвали от брака, наричайки го блудство, от месото и виното, и са водили аскетичен начин на живот. Официалната християнска догма счита схващанията на Тациан за ерес. Това най-добре е изразено от Ириней Лионски в книгата Против ересите:
"... Първият, който въведе тази хула, беше Тациан, който, като ученик на Юстин, докато беше с него, не изразяваше нищо подобно, но след неговото мъченичество се отклони от Църквата и, подтикнат от мисълта да бъде учител, като най-превъзходен пред другите, състави свой собствен образ на учението."

Тациан е автор на много произведения, но от тях е запазен само настоящият труд. Първо нека споменем, че Тациан е изключително добре образован учен на древността.
"... пътувал съм из много страни, сам съм се занимавал като софист с вашите науки, изучавал съм изкуствата и различни изобретения и накрая, живеейки в Рим...", 35.

Подлагайки на рационална оценка действащите в Рим форми на обществен живот, той се натъква на безброй противоречия, което го води да се отрече от езичеството и прегърне християнската религия:
"... Ето какво, елини, написах за вас аз, Тациан, последовател на варварската философия, роден в асирийската земя, който първоначално следваше нашето учение, а после прие това, което сега изповядвам", 42.

Но подходът му към християнството не е примитивен, тривиален, мистичен – не, той си служи с невероятно находчиви аргументи, с които оборва системата на вярвания и господстващия начин на живот, като нехуманен и незаслужаващ стремежа на хората към него.

Тациан първо обръща внимание на читателя, че няма елементи от елинската култура, които да не са заимствани от други народи, създали ги далеч преди елините, представени обаче за елинско творение, и критикува безсрамието на елините за това.

На критика е подложен пантеонът на елинските богове със своето безнравствено, нечовешко и произволно поведение, което е издигнато в култ и според Тациан не би следвало да е пример за подражание на разумното и хуманно човешко общество.

Изложени са по вътрешно непротиворечив начин основите на християнството – понятията за единствен Бог, душа, дух, пространство, материя, време и т.н.

Тациан обръща внимание на далеч по-голямата древност на монотеизма в сравнение с времето, в което са възникнали елинските богове и култове. И в тази връзка той дава интересни сведения. Той съобщава, че с датирането на времето на Омир са се занимавали 15 писатели, показващи голямо разногласие.

Наред с документираното разногласие за времето, в което е живял Омир, научаваме и следното:

Тациан привежда сведения на много древни писатели и достига до извода, че
"... ако Мойсей е бил съвременник на Инах (първият владетел на Аргос), той е по-стар от Троянската война с 400 години", 39.

С това той показва наличността на монотеизъм далеч преди приемането на различните култове от елините.

Този труд на Тациан е не само любопитно четиво, изпълнено с ценни сведения за древността, но показва, че възникването на християнството като противовес на елинизма си е имало и своите високообразовани мислители, обосноваващи и проповядващи го като по-хуманния начин на съвместен живот в човешкото общество.

Настоящето издание е превод от руски на Сочинения древних христианских апологетов,
в руски превод на протоиерей П. Преображенски, С.-П. б., 1895.

Критиката на езичеството е била известна и на нашите възрожденски учени.
Като приложение на тази книга е дадена и критиката на д-р Иван Селимински (1799–1867) – български възрожденец, общественик и лекар, под надслов За гърците.
В нея д-р Селимински описва отношението на гърците към онези радетели на прогреса на съседните народи, които са допринесли за свободата и културата на съвременна Гърция, но са подложени на същото отношение както в древността.

Критиката на елинизма не е убягнала и от Г. Раковски – нашият велик мислител, революционер и общественик.
Второто приложение в тази книга показва и неговата критика на безкритичното приемане на „елинската култура“ като начало на Европейската цивилизация и последствията от това.

И така, драги читателю, надявам се, че тази малка брошура ще стане ценно допълнение към твоята историческа библиотека."
Д-р Николай Иванов Колев, Херцогенаурах, 24.05.2025

Книгата „Реч срещу елините“ е едно от най-известните произведения на раннохристиянския апологет Тациан Сирийски, написано около 173 година. Това е остра полемика срещу езическата гръцка култура, нейните философи, поети и религиозни вярвания. Тациан защитава истината и превъзходството на християнската вяра, като противопоставя моралната чистота и духовната дълбочина на християнството на развратените нрави и идолопоклонството на елините.