Голямото съчинение

Настоящото издание е първа стъпка към преодоляването на един съществен пропуск при представянето на средновековната европейска философия. Ако през изминалите десетилетия преведени на български език се появиха основни творби на т. нар. висока схоластика, то незабелязано остана делото на един от най-ярките умове на епохата.

Творчеството на Роджър Бейкън е значително по обем и многообразно по тематика, така че усвояването му предполага безупречна компетентност на изследователя и преводача, както и достатъчно време за продуктивно преброждане на множеството конкретни интелектуални казуси.

„Голямото съчинение“ (на лат. Opus Majus) е основно философско и научно произведение на английския францискански монах и учен Роджър Бейкън (1214–1292), написано около 1267–1268 г. Това е обширен трактат, съставен от осем части, който обхваща широк спектър от теми, включително логика, математика, оптика, етика, теология и естествени науки. Бейкън се стреми да демонстрира как научното познание и религиозната вяра могат да бъдат съвместими и взаимно допълващи се.

В произведението си Бейкън подчертава важността на експерименталния метод и математическата обосновка в научните изследвания, като настоява, че истинското познание трябва да бъде основано на опита и доказателства, а не само на авторитети или догми. Той също така критикува съвременните му учени и теолози за тяхната непознаваемост на оригиналните езици, като гръцки и еврейски, и за тяхната липса на математическо и оптично образование, което според него е необходимо за истинско разбиране на природата.

„Голямото съчинение“ е значимо не само заради своята интелектуална дълбочина, но и заради своята историческа стойност. Това произведение предоставя прозорец към мисленето и научните възприятия на средновековния учен, като същевременно подчертава важността на критичното мислене и научния метод в развитието на човешкото познание.