Тракийските мистерии

В настоящата си книга Валентин Йорданов представя сакралната дейност на потомците и последователите на Зевсовите синове Аполон, Хермес, Хефест, Якхос, Пеласг и Дионис/Бакхус в Тракия, Анатолия и Елада, дала началото на четири важни култа, които, поотделно и заедно, като общотракийски мистерии на култа към бога-слънце, са изградили духовния живот на обитателите на древния свят, господствали са над човешкия дух в продължение на повече от осем хилядолетия чак до налагането на християнската религия.

Важно е да се подчертае, че древният култ към слънцето, както и последната му версия, позната като тракийски мистерии, не са били религиозна утопия, целяща да държи в подчинение и вярност съзнанието на хората и на човешкото общество.
Слънчевият култ е бил свободолюбива, жизнерадостна и жизнеутвърждаваща житейска философия, осигуряваща реален и пълнокръвен светоглед, тълкуване и разбиране на човешкото поведение в хармония с природната среда. Слънчевият култ е разглеждал човека като естествена брънка от еволюцията на животинския свят, затова пропагандирал доктрината за зооморфните превъплъщения и тотемизъм. Едновременно с това обаче, той е изградил една правдива и достъпна космогонична представа за възникването и съществуването на Големия свят (Вселената и небесните сфери), за сътворението и мястото на живите същества на планетата Земя. Елемент от тази представа е теорията за безсмъртието чрез реинкарнацията на душите, на която пък са подчинени законите и нормите, регулиращи правилното общежитие.

Толкова съвършена, цялостна и завършена философска система не бива да бъде възприемана в нашето съвремие като една обикновена религия, ограничаваща съзнанието – каквито са християнството, ислямът и будизмът.
Не случайно жизнелюбивият Слънчев култ е просъществувал цели 22 000 години! В този огромен период, наричан в митологията „златната ера на Уран и Кронос“, цивилизацията е вървяла бавно, но устойчиво, само във възход, при това без да унищожава природните ресурси и без да замърсява естествената среда.
Което не бихме могли да твърдим за последните 2 000 години.

СЪДЪРЖАНИЕ:

Бог Дионис / Бакхус / Колад / Хор и неговият култ

• Раждането на Божия син
• Завръщане в Тракия - в родната планина Пангея / Родопи. Възмъжаването на Либер. Въвеждането на Божия син в древните тайнства
• Откриване и облагородяване на дивата лоза. Обработка на гроздовия сок. Употреба на виното в ритуалите на Бакхус
• Бакхически шествия. Кукерски фестивали с маскарад, вакханални и сатирически танци. Музикални състезания. Дионисовият театър
• Потомците на Дионис и на неговите братя Аполон, Хермес, Хефест, Якхос (Загрей) и Пеласг. Произход на тракийската жреческо-царска каста
• Делата на тракийските йерофанти Харопс, Еагър, Орфей, Лин, Музей и Евмолп в Тракия, Финикия, Индия, Етиопия, Египет и Елада
• Дионисовият култ през античността
• Панагюрското златно съкровище и ритуалът с вино
  - Светилището Панагюр и неговата древност. Местонамиране и датиране на съкровището
  - Дискусията относно изображенията върху съдовете
  - Авторът на съкровището. Рудниците на боговете в Тракия
  - Абсурдните предположения за външни майстори на тракийските ритуални сервизи
  - Опис на трако-българските ритуални сервизи - комплекти и отделни съдове
  - Хипотеза върху Панагюрския комплект с наличните девет съда
  - Хипотеза върху Панагюрския комплект с предполагаеми дванадесет съда
• Божествени и царски образи, атрибути и символи върху античните тракийски монети
• Етимология на царските имена
• Конят - свещеното животно на траките и българите. Войнът Дионис / Хор / Херу: Тракийският Херос, Българският сияен конник Хурса, Славянският Святовит (Витяз на светлината)
• Дионисовата празнично-обредна система

Култът на Кибела и Корибантите

• Произход и генеалогия на Корибантите
• Тракийското племе мюзи / мизи - произход и местообитание

Култът на Кабирите

• Произход и генеалогия на Кабирите
• Култът на Кабирите - рудари и ковачи

Тракийският цар Евмолп и Елевзинските мистерии
Златното руно. Медея и Медон. (М)едоните и Македоните
Езикът на бесите на придошлите в Тракия Южни славяни. Онимия в земите на Бесите - западните Родопи и Разложкото поле. Безучастност на българските учени към оцелелите епиграфски паметници на Бесите