Веда Словена - книга 1

Цена: 60.00лв.

Код:

4763
Тегло:

1.500 кг

Български народни песни от предсторическо и предхристиянско време открити в Тракия и Македония.

Мнозина имат някаква, повече или по-малко достоверна представа за "Веда Словена". Така, накратко, хората наричат сборника български народни песни, съставен и издаден от Стефан Веркович.

През 1874 г., в Белград, излиза първият том на "Веда Словена", или както е пълното заглавие на сборника "Веда Словена. Български народни песни от предисторическо и предхристиянско време. Книга I". Съставител и издател на този сборник е роденият в Босна хърватин, фолклорист и етнограф, нумизмат и любител-археолог, колекционер и общественик Стефан Илич Веркович, известен още като "Антикаджията".

През 1865 г. Веркович се захваща със събирането на народни песни, от групата на т.нар. мъжки, трапезни и юнашки песни. Събирането на тези песни не е случайно, в тях той търси антични предания и сведения от славянската езическа история.

През 1971 г. Веркович се свързва с д-р Шафарик с молба за съдействие за издаването на сборника и му дава ръкописа за оценка. Д-р Янко Шафарик дава благословията си и така, през 1874 г., в Белград излиза "Веда словена" Книга 1.

Настоящата книга предлага на читателя оригиналното издание. "Веда Словена" е представена с дизайн, съответстващ на древната славянска душевност. Преведен е и оригиналния предговор на Стефан Веркович към първата книга на сборника, в който предговор най-ясно са описани идеите на неговото съставяне.

Нашето издателство предлага на читателя оригиналното издание, защото вярваме, че съвременните българи трябва да имат представа за автентичния текст на произведението. Ние сме убедени, че ограниченият, за съжаление, читателски кръг, който търси във "Веда Словена" определени послания, надхвърлящи националните интереси на една или друга страна по света, ще се справи с архаичния правопис и грешките, както и с онези „букви и знаци, които не са възприети от нормата на съвременния български език и поради това имат неясна звукова стойност за съвременния читател”.

Без да вземаме страна в споровете около "Веда Словена", ще си позволим да цитираме Стефан Стамболов, който, отговаряйки на упреците, че дава Народна пенсия на един фалшификатор (учителя Гологанов), казва следното: „Всички европейски академии проявяват интерес към песните от Родопите, така че, няма значение дали ги е чул от нечий език или сам ги е измислил, за нас, българите, е едно и също...“

„Веда Словена: Български народни песни от предисторическата и предхристиянската епоха“ е двутомно издание, съставено от босненския етнограф и археолог Стефан Веркович през втората половина на XIX век. Първият том е публикуван през 1874 г. в Белград, а вторият – през 1881 г. в Санкт Петербург. Сборникът представя народни песни и предания, за които се твърди, че произхождат от предхристиянски времена и са съхранени в устната традиция на древните българи.

Съдържанието на „Веда Словена“ включва описания на древни обичаи, свързани с раждането, възпитанието и женитбата на известни герои, възхвала и химни към богове. В песните се споменават божества като Витна, Коледа, Водна, Росна, Снигна, както и индуистки божества като Вишну и Шива. Също така се срещат имена на предполагаеми славянски владетели като Сада, Синдзе, Талатина, Брахил, Брава, както и митичният Орфей.

Песните от сборника са предоставени на Веркович от българския учител Иван Гологанов от село Търлис, Неврокопско, който твърди, че ги е записвал в продължение на 12 години. Двата тома на „Веда Словена“ включват общо 23 809 стиха. Изложените в сборника умотворения са с необикновена тематика и съдържание – говорят за езически богове, свръхестествени същества, митологически герои, древни царе и господари, съдържат знания и спомени, формирани далеч преди ислямизацията на помаците, но и преди християнизацията на българите.

Публикуването на „Веда Словена“ предизвиква значителен научен интерес и полемика относно автентичността на съдържанието. Етнографите и фолклористите се разделят на два лагера, "за" и "против", а почти веднага в спора се включват писатели, общественици и, както винаги политици. Някои учени, като Константин Иречек, Иван Шишманов и Михаил Арнаудов, смятат, че сборникът е мистификация, докато други го разглеждат като ценен източник на информация за древните вярвания и традиции на българите.

В края на 19 и началото на 20 в. дискусиите около "Веда Словена" излизат извън научната среда и намира широка публичност. В споровете около автентичността и съдържанието на сборника, освен учените, се намесват безспорни авторитети в литературата като Иван Вазов, Пенчо и Петко Славейкови, Любен Каравелов.Споровете около автентичността на „Веда Словена“ продължават и до днес, като сборникът остава обект на изследвания и дискусии в областта на фолклористиката и културната антропология.

Автор:
Стефан Веркович
Издателство:
Мария Арабаджиева
ISBN:
9789545844065
Година:
2013
Страници:
334
Състояние:
отлично