Превод от старокитайски
Този превод се отличава може би значително от вече издадените на български език. И иначе не би имало смисъл от него. Използвани са преписите на най-раннодатираните старокитайски версии на „Дао Дъ дзин“ върху бамбукови пръчици и коприна, като са правени сравнения и с наличните други преводи на български, английски и руски език. Но това не е от значение.
„Дао Дъ дзин" е най-издаваното произведение в света след Библията, макар и със сравнително кратка международна история. Мисионери йезуити в Китай са направили първия християнизиран превод, който са представили пред британското Кралско общество през 1788 г.
В това можем да бъдем сигурни – „Дао Дъ дзин“ е един от най-дълбоките текстове в обозримата история на човечеството. Очевидно е, че Лао Дзъ не говори за банални ежедневни конкретни проявления, а за принципи. Точно затова е направен този превод, който се опитва да не напуска принципите, колкото и да е трудно да се представят с думи изобщо.
ПРЕДГОВОР
Този превод се отличава може би значително от вече издадените на български език. И иначе не би имало смисъл от него. Използвани са преписите на най-раннодатираните старокитайски версии на „Дао Дъ дзин“ върху бамбукови пръчици и коприна, като са правени сравнения и с наличните други преводи на български, английски и руски език. Но това не е от значение.
„Дао Дъ дзин" е най-издаваното произведение в света след Библията, макар и със сравнително кратка международна история. Мисионери йезуити в Китай са направили първия християнизиран превод, който са представили пред британското Кралско общество през 1788 г.
В това можем да бъдем сигурни – „Дао Дъ дзин“ е един от най-дълбоките текстове в обозримата история на човечеството. Очевидно е, че Лао Дзъ не говори за банални ежедневни конкретни проявления, а за принципи. Точно затова е направен този превод, който се опитва да не напуска принципите, колкото и да е трудно да се представят с думи изобщо.
ПРЕДГОВОР
Този превод се отличава може би значително от вече издадените на български език. И иначе не би имало смисъл от него. Използвани са преписите на най-раннодатираните старокитайски версии на „Дао Дъ Дзин" върху бамбукови пръчици и коприна, като са правени сравнения и с наличните други преводи на български, английски и руски език. Но това не е от значение.
В действителност старокитайският език не може да бъде превеждан. Неговите идеограми са прекалено изпълнени с информация (например йероглифът, който се превежда като мъдрец, означава „който чува всичко и назовава нещата с точните им имена", а и не само...). Поредиците от тях могат да бъдат единствено интерпретирани на базата на предположения, а освен това самото им образуване е плод на една осооена образна психологичност, която е далечна за съвременното мислене дори и в Китай.
Разбира се, най-големите синолози се опитват да взимат предвид културната обусловеност на китайците в цялост, литературния, исторически и философски контекст на произведението, но и така дълбочина на интерпретацията не е осиrурена в никакъв случай. А в това можем да бъдем сигурни - „Дао Дъ Дзин" е един от най-дълбоките текстове в обозримата история на човечеството.
Очевидно е, че Лао Дзъ не говори за банални ежедневни конкретни проявления, а за принципи. Точно затова е направен този превод, който се опитва да не напуска принципите, колкото да е трудно да се представят с думи изобщо.
Нека направим леко въведение в заглавието, което най-просто и кратко можем да преведем като „Пътят на осъществяването", или поне това е нашият избор. Ето, все пак, и малко храна за онзи, който би пожелал да помисли сам върху съдържанието му.
Дао - има много различни преводи, най-често свързани с път, посока, принцип. Поради начина на използване в самия трактат се обвързва също с Бог, слово, истина, мъдрост. Една от древните употреби е обозначавала също и действие. В тьлковния китайски речник се намират над 40 значения. Основни научни изследвания на цялостното му използване в текста предлагат значение като „невидимият поток на живота, който се изявява в основните принципи на видимата вселена". Дао е неразривната цялост, от която произхождат всички съставни елементи на мирозданието.
Дъ - превеждано най-често като сила, свойство, добродетел, естественост, прилагане, вървене по rгьтя (Дао). Тълкувателите на даоизма ro приемат и за сърце (в старата китайска философия сърце и съзнание са едно и също) или непосредствен взор. Значението на пиктограмата всъщност представлява изявата в плът (жизнено поведение) на вътрешния принцип на Дао.
Дзин (транскрипцията на български е по-близка до „Джин") - обикновено се превежда като книга, творба, но също има значение на поемане по пътя, преминаване, основа, дължина.
„Дао Дъ дзин" е най-издаваното произведение в света след Библията, макар и със сравнително кратка международна история. Мисионери йезуити в Китай са направили първия християнизиран превод, който са представили пред британското Кралско общество през 1788 г.
Нека имаме предвид, че далекоизточното мислене се отличава доста от западното, дори и днес. То е по-образно и обединяващо, а не насочено към изричното разграничение. Споменаваме го не за друго, а за да подскажем, че по-голямо съприкосновение със съдържанието на текста мoжем да имаме, ако се опитаме по-скоро да се потопим, да го съпреживеем, вместо да го анализираме интелектуално. Но независимо от подхода дано все пак донесе нa всеки читател това, от което има нужда.
- Автор:Лао Дзъ
- Издателство:Издателство “Розенкройц”
- ISBN:978-619-90887-5-3
- Година:2024
- Страници:176
- Корици:меки
- Състояние:отлично