Трактати, том 1

Цена: 12.00лв.

Код:

6467
Тегло:

0.300 кг

Преводът е направен от старогръцки език по изданието "Loeb Classical Library":
"Hippocrates", Volume I (Loeb Classical Library, No. 147);
"Hippocrates", Volume II (Loeb Classical Library, No. 148);
"Hippocrates", Volume IV (Loeb Classical Library, No. 150);

"Любознателният читател у нас получава изключителен дар. За пръв път излизат на български трудовете на Хипократ, при това преведени направо от старогръцки, езика на Бащата на медицината. Друго достойнство на изданието са уводът и коментарите към всеки от трактатите, улесняващи възприемането им.

Разбира се, от съвременна гледна точка много от тогавашните обяснения и лечебни препоръки са наивни, а някои дори погрешни. Но и не може да бъдат подминати постиженията на първолечителя и школата му при третирането на проблема за храненето, осмислянето на влиянието върху здравето на географската среда и сезоните, както и поразителната прозорливост, че тялото боледува, когато се разстрои вътрешното му равновесие. В трактатите мъдрост и заблуди се редуват, емпирично обусловената далновидност и подвеждащото късогледство на опита се намират в странно за нас, но напълно приемливо за онази епоха съчетание.

Дори сега, когато в култ е издигната медицината на доказателствата и постоянно излизат ръководства по диагностични и лечебни проблеми, интуицията, а също наблюдателността и гъвкавата мисъл на лекаря не могат да бъдат изместени и от най-съвършените уреди и най-прецизните лабораторни методи. Така ще бъде и занапред.

"В какво би се превърнала науката медицина без бисерните зрънца на изкуството в недрата ѝ."
Проф. д-р Филип Куманов, дм, дмн

Текстовете, включени както в първия, така и във втория том, ни показват защо медицинското изкуство и лекарското знание не вървят след наблюденията и емпирията, но има важни неща, които ги предхождат. Заради това трактатите са актуални и днес, а малките анахронизми в тях може да се окажат не толкова анахронични.

Това издание трябва да стане част от елементарната здравна култура, която е все по-важна именно днес, когато всички ние сме изправени пред безпрецедентни предизвикателства, неминуемо отразяващи се и на здравето ни.

„Трактати“ от Хипократ представлява сборник от текстове, които съставляват част от Хипократовия корпус – най-значимия сборник с медицински текстове, свързани с учението и практиката на Хипократ и неговата школа. Книгата разглежда философията на медицината, практическите подходи към диагностика и лечение, както и етичните принципи на лекарската професия.

Тя съдържа разнообразни трактати, които се фокусират върху връзката между природата, болестите и човешкото тяло, акцентирайки върху баланса на четирите хумора (кръв, слуз, жълта и черна жлъчка). „Трактати“ остава основополагащо четиво за изучаването на медицинската история и философия, като предлага ценен поглед върху възгледите на древната медицина и нейната еволюция.

Книгата включва някои от най-известните медицински съчинения, които традиционно се приписват на Хипократ или неговата школа. Сред тях са:

„За въздуха, водите и местностите“
„Афоризми“
„Прогностика“
„За епидемиите“
„За храните“
„Хирургически трактати“

Основни идеи и теми в „Трактати“

1. Теория на четирите хумора

Основна концепция в трудовете на Хипократ е идеята, че здравето зависи от баланса между четирите основни течности в човешкото тяло: кръв, слуз, жълта жлъчка и черна жлъчка.

Дисбалансът между тях води до болести.

Лечението включва възстановяване на баланса чрез диета, физически упражнения и пречистване (като кървене или използване на билки).

2. Влияние на околната среда върху здравето

В трактата „За въздуха, водите и местностите“ Хипократ разглежда как фактори като климат, вода, почва и географско разположение влияят върху здравето на хората. Тази идея е революционна за времето си, тъй като извежда на преден план значението на природата и средата върху човешкото здраве.

3. Диагностика и прогноза

В „Прогностика“ и „За епидемиите“, Хипократ обяснява как лекарят трябва да наблюдава симптомите на пациента, за да прогнозира развитието на болестта.
Той акцентира върху важността на внимателното наблюдение и водене на записки за всеки случай.

4. Значението на диетата и начина на живот

Трактатите подчертават колко важни са храненето, сънят и физическите упражнения за поддържането на добро здраве.

В „За храните“ Хипократ обсъжда лечебните свойства на различни храни и напитки, както и тяхното влияние върху различните типове тела.

5. Етика в медицината

„Трактати“ съдържа части, които оформят основите на лекарската етика, включително принципите за ненанасяне на вреда и грижа за пациента. Тези идеи са основата на Хипократовата клетва, която остава валидна и в съвременната медицина.

6. Хирургически практики

Някои от текстовете се занимават с практическите аспекти на хирургията, описвайки техники за лечение на травми и фрактури, като акцентират върху стерилността и точността.

„Трактати“ е ключов документ за разбирането на древната медицина. Той показва как Хипократ и неговите последователи се опитват да разграничат медицината от магията и религията, превръщайки я в наука, основана на наблюдение и логика.

Хипократовите идеи вдъхновяват поколения лекари и философи.
Съвременните концепции за превенция, здравословен начин на живот и етични стандарти в медицината имат своите корени в тези трактати.

„Трактати“ е ценна както за историци и изследователи на медицината, така и за лекари, философи и всеки, който се интересува от развитието на науката и хуманитарните науки. Тя е незаменимо четиво за разбирането на основите на медицинската практика и мисленето за здравето в древността.

Автор:
Хипократ
Издателство:
Изток - Запад
ISBN:
9786190107088
Година:
2020
Страници:
112
Корици:
меки
Състояние:
отлично

Хипократ

Хипократ (ок. 460 пр.н.е. – ок. 370 пр.н.е.)

Хипократ от остров Кос е почитан като Баща на европейската медицина, а клетвата от Хипократовия корпус се смята за основа на лекарската етика. Той получава неувяхваща слава заради събраните по-късно съчинения с неговото име.

Запазени са няколко животоописания: Животът на Хипократ според Соран; статия във византийската енциклопедия Суда от Х в.; 48 стиха от византийския писател Йоан Цец от XII в.; анонимен латински ръкопис от XII в.; две арабски биографии от X - XII в. Вероятно са били ползвани биографични бележки, прикачени към Хипократовия корпус, но според специалистите автентичността им не може да се приеме.

Съчинението на Соран било открито в началото на един от най-ранните ръкописи на Хипократовия корпус - Марцианус Венетус от XI в. Според него Хипократ бил роден на остров Кос през 460/459 г.пр.Хр. и произхождал от род, водещ началото си от героя Херакъл и бог Асклепий. Първо учил лечебното изкуство при баща си Хераклиад, а след това при Херодик, като някои твърдели, че бил ученик и на софиста Горгий от Леонтини и на философа Демокрит от Абдера. След като завършил обучението си, напуснал родното си място заради сън, според който трябвало да се установи в областта Тесалия в Северна Гърция. Бил повикан да лекува от лудост философа Демокрит, както и да спаси илирийците и пеонийците от чума.

Предсказал, че към областта Атика приближавала чума, и се погрижил за градовете. Спасил родния си остров Кос по време на Пелопонеската война, заради което получил големи почести от жителите му, но също от пелопонесците и атиняните. Изживял последните си дни в Тесалия на преклонна възраст, като предал изкуството на синовете си Дракон и Тесал.

Животът му съвпада с класическия период на Древна Гърция, време на разцвет на философията и науката. Според легендата, Хипократ е пътувал из различни гръцки полиси и извън тях, за да изучава и практикува медицина. Умира около 370 пр.н.е. в Лариса, Тесалия.

Хипократ е смятан за революционер в медицината, тъй като отхвърля вярванията, че болестите са причинени от божествени сили или свръхестествени причини. Вместо това той въвежда идеята, че болестите са резултат от естествени процеси и влияния на околната среда, начина на живот и диетата.

Една от най-известните му заслуги е създаването на Хипократовата клетва, етичен кодекс за поведение на лекарите, която е основа на съвременната медицинска етика.

Хипократовото творчество е известно чрез така наречения Хипократов корпус – сборник от около 60 труда, които обединяват знанията на Хипократ и неговите последователи. Тези текстове обхващат различни аспекти на медицината, включително диагностика, прогноза, лечение, хирургия и философия на медицинската практика.

Основни произведения от Хипократовия корпус:

„За въздуха, водите и местностите“ – анализира влиянието на природната среда върху здравето.

„Афоризми“ – кратки изказвания, обобщаващи медицински наблюдения и принципи.

„Прогностика“ – обяснява как да се предвижда развитието на болестите.

„За епидемиите“ – наблюдения върху разпространението на болестите и тяхното лечение.

„За храните“ – разглежда връзката между диетата и здравето.

Основни идеи в медицината на Хипократ:

Четирите хумора – теория, че здравето се основава на баланс между кръв, жълта жлъчка, черна жлъчка и слуз.

Наблюдение и диагностика – набляга на систематичното наблюдение на пациента и симптомите.

Природен подход – лечение с природни средства, диета и начин на живот вместо магически или религиозни ритуали.

Хипократ е оставил траен отпечатък върху развитието на медицината. Неговите методи и принципи поставят основите на медицината като наука и практическа дисциплина, отделена от религията. Той е символ на професионалната етика и посвещението на лекарите към своите пациенти.