Сенека и разумното щастие

Цена: 25.00лв.

Код:

4551
Тегло:

0.150 кг

Сенека и разумното щастие, София Петрова

Книга четвърта от поредицата "Философия за всеки"

Заради забележителните си ораторски умения Луций Аний Сенека (4 г. пр.н.е. – 65 г. сл.н.е.) привлича вниманието върху себе си още твърде млад. Талантът му в боравенето със словото омагьосва слушателите и той бързо добива славата на изкусен говорител и мъдър човек.

Влиза в Сената още по времето на Калигула, който така му завижда заради една от речите, че заповядва да го екзекутират. Жената на Клавдий – Месалина, също настоява за смъртта му, но вместо това е пратен на заточение, а след смъртта ѝ, по молба на Агрипина, става учител и наставник на Нерон.

Значително място в етиката му заемат понятията „добродетел“, тълкувано и схващано като основна цел на всеки човек, и „въздържание“, приемано като единствен път за постигане на свобода. Рационализмът във философията му кристализира в крайно отричане на хедонизма и на материалистичните ценности в живота. Човек, устремен единствено към непрестанното добиване и увеличаване на благата и богатствата си, не е свободен човек според Сенека. За римския стоицизъм характерна е още и идеята, че провидението направлява света, а „действието на духа е движещата сила на всички неща”.

В книгата са събрани 44 кратки разказа за философията му, отнасяща се към универсалните човешки проблеми и стремежи.

За пороците

Един унил човек веднъж посетил Сенека и заразказвал на философа болката си:

– Каквото и да наумя да правя, никога не ми се получава!

– Защо? Съдбата ли е вечно против тебе? – попитал госта си Сенека.

– Не... Всъщност се смятам за късметлия...

– О! Тогава как така не можеш да се похвалиш с успехи?

– Мисля, че е поради собствената ми слабост.

– Значи – отвърнал философът – притежаваш някои пороци?

– Да – кимнал човекът. – Няколко.

Замислил се за кратко Сенека, а после попитал:

– И какво правиш с тях – храниш ли ги, или ги озаптяваш?

Объркан, човекът вдигнал рамене:

– Как какво? Осъзнавам, че ги притежавам, ала все още не ми достигат сили, за да се отскубна. Поддавам им се и после пак се разкайвам.

– Това значи, че ги подхранваш, че им робуваш?

– Да – признал си гостът.

– Но как тогава очакваш да постигнеш успех? – учудил се Сенека.

– Нима осъзнаването им не крачка напред? – тихо попитал човекът с плаха надежда.

– Съгласен съм – кимнал мислителят. – Донякъде е крачка напред, ала е твърде малка и дори бих казал, съвсем недостатъчна. Ето какво ще ти кажа, приятелю: да осъзнаеш собствената си слабост, недостатък или порок, това е винаги напредък, но кажеш ли си:„Не съм готов да се поправя“, или пък: „Такъв съм си, какво да се направи!“, значи сам спираш пътя си едва след първата крачка. Нужни са повече усилия.

– Кажете ми тогава какво мога да направя?

– Поеми отговорност за всичките си действия! Направил си първата крачка, затова не спирай. Ако сега се спреш, значи одобряваш и приемаш порокът да направлява дните ти. Ако ли пък не ти се нрави, стани и го заяви, а сетне се поправи.

Кимнал гостът и замислен си тръгнал.