Хан Крум Победоносецът
Цена:
8.00лв.
-
Код:4523
-
Тегло:0.160 кг
Защо Крум Победоносецът, а не Крум Законодателят?
Нали години наред така лансираха великите мъже от Първата българска държава: Аспарух Основателят, Тервел Дипломатът, Крум Законодателят, Омуртаг Строителят, Борис Кръстителят.
С историческото си разследване Веселин Игнатов няма за цел да руши митове, нито да преобръща представи. Фактите и изворите, цитирани от автора, доказват, че закони в страната ни е имало дълго преди Крум, а големият принос на държавника всъщност е именно на бойното поле. Затова и книгата е насочена единствено към преодоляване на историческите неточности и е посветена на опита да се въздаде заслуженото признание на един от най-успешните ни във военно отношение владетели.
Нали години наред така лансираха великите мъже от Първата българска държава: Аспарух Основателят, Тервел Дипломатът, Крум Законодателят, Омуртаг Строителят, Борис Кръстителят.
С историческото си разследване Веселин Игнатов няма за цел да руши митове, нито да преобръща представи. Фактите и изворите, цитирани от автора, доказват, че закони в страната ни е имало дълго преди Крум, а големият принос на държавника всъщност е именно на бойното поле. Затова и книгата е насочена единствено към преодоляване на историческите неточности и е посветена на опита да се въздаде заслуженото признание на един от най-успешните ни във военно отношение владетели.
И до днес няма обнадеждаваща ориентация за произхода, за приобщаването към управлението, за възшествието и първите държавнически действия на човека, които ще разрушат едно обременително за българите и за средновековния европейски свят въобще статукво.
В стремежа си да поразсее угнетителната неизвестност основоположникът на новобългарската модерна историография Спиридон Палаузов (1818-1872) изказва догадка, че Крум произлиза от прабългарите в Среднодунавските земи (т.нар. панонски българи), подвластни на аварите. Възползвайки се от съкрушителния франко-славянски удар върху Аварския хаганат (567/568-796), той освобождава своите съотечественици, присъединява земите им към България и сам поема върховното управление на държавата. Твърде скоро тази версия намира художествено превъплътяване, популярност и утвърждаване във възрожденското обществено съзнание чрез „Възцаряването на Крума Страшний. Драма историческа в три действия с пролог“ от първия български драматург Добри Войников (1833-1878), поставена с изключителен успех в Букурещкия театър на 11 април 1871 г.
В стремежа си да поразсее угнетителната неизвестност основоположникът на новобългарската модерна историография Спиридон Палаузов (1818-1872) изказва догадка, че Крум произлиза от прабългарите в Среднодунавските земи (т.нар. панонски българи), подвластни на аварите. Възползвайки се от съкрушителния франко-славянски удар върху Аварския хаганат (567/568-796), той освобождава своите съотечественици, присъединява земите им към България и сам поема върховното управление на държавата. Твърде скоро тази версия намира художествено превъплътяване, популярност и утвърждаване във възрожденското обществено съзнание чрез „Възцаряването на Крума Страшний. Драма историческа в три действия с пролог“ от първия български драматург Добри Войников (1833-1878), поставена с изключителен успех в Букурещкия театър на 11 април 1871 г.
Особено радушен прием „панонската“ генеаложка импровизация получава сред всезнайковците от широката аудитория. Днес в интернет разпространяват, без да привеждат читав аргумент, изтънчена нейна модификация: „Той принадлежал към клонка на рода Дуло, която се поселила в Македония начело с Кубер. Майката на Крум, Лана (или Светлана), била славянка. Това може да обясни описанията на Крум от византийски хронисти като риж човек със светли очи“.
Умопостроението на Спиридон Палаузов и вдъхновените от него фантазмени упражнения се базират върху мъгляви късни задявки от след няколко века: Константинополският патриарх Николай І Мистик (901-907; 912-925) подхвърля в кореспонденцията си с княз/цар Симеон І (893-927), че българите са отломка от аварите, а византийският хронист Йосиф Генезий (Х в.) в трудовете си из вежда произхода им от авари и хазари.
Въпреки че тази теза спорадично е подета и от сериозни учени като Петър Мутафчиев (1883-1943) и Йордан Андреев (1939-2008), тя не печели доверието на мнозинството изследователи. Нейната несъстоятелност е очевидна по няколко съображения. Не е основана на никакъв сериозен исторически източник. Двамата византийски автори, третират потеклото на цялата българска етническа общност, а не на оглавяващата я през Х в. династия. Не бива да забравяме, че в онази епоха чувството за народностна съобщност се определя не от самосъзнанието за кръвна етническа обвързаност, а от принадлежността към съответна социално-политическа формация. Щом Крум посвещава живота си на България, значи не можем да мислим за каквато и да е негова връзка с аварите, освен като техен противник. Ако е бил „предводител на подвластните на аварите българи“ (Т. Олайош), разбунтувал се срещу аварското господство (П. Кирай), защо не познава обстановката в хаганата и не знае, че сам той причинява гибелта му, та търси разяснения от пленени негови поданици?
Решителното – хан Омуртаг (814-831) в т.нар. Чаталарски надпис (821-822) декларира България за своя родна земя. Думите на сина на хан Крум разкриват, че за владетелското семейство автохтонността представлява най-важното основание за неговите властови правá.
- Автор:Веселин Игнатов
- Издателство:Millenium
- ISBN:9789545153914
- Година:2017
- Страници:160
- Корици:меки
- Състояние:отлично
