Праотечеството и праезикът на българите: Историко-филологически издирвания въз основа на първоизточници

Турската и гръцката тирания бяха свели българския народ до най-ниското стъпало на човешката култура, но българщината му те не можеха да изкоренят. В съзнанието на народа все още бяха останали зародиши от национален усет. Този усет се разви с времето. У някои в съзнание. Българският народ съзна, че е бил народ и е имал своя самостоятелна държава и успя даже да си извоюва своя народна църква. Русия освободи една част от българския народ. Освободените българи се обявиха за самостоятелно управление, но те се разделиха по атавизъм на два дяла.

Единият дял, който се наричаше славянофили, бе на мнение, че България трябва да се постави под протектората на Русия, защото тя сама не могла да се управлява. Другата партия, която се наричаше патриоти, беше за една самостоятелна България. Ожесточените борби между тези две партии пълнят историята на България от Освобождението до световната война.

"Когато аз издадох моята книга "Праотечеството на българите", от която излизало, че българите са били нещо по-добро от онова, си мислеше доста за тях, аз бях обявен за патриот и следователно за човек, който стои извън законите.

Всички, които ме критикуваха, критикуваха ме не по съдържание, не защото посочените от мен данни са неверни, а защото съм бил патриот, който изнасял факти, че българите били и храбри, и културни, когато според мнението на моите противници било очевидно, че българите са създадени от природата за тор на чужди ниви."

Д-р Ганчо Ценов

Книгата „Народите, разширили България на Балканите, са хуни“ представлява детайлно историческо изследване на ролята на хуните в създаването и разширяването на ранната българска държава. Д-р Николай Колев разглежда племенните и военни миграции през ранното средновековие, които довеждат до интеграцията на хуни, българи и други народи на Балканския полуостров, и подчертава тяхното ключово значение за оформянето на геополитическата карта на региона.