Изложеното от ОШО е израз на ЖИВО слово, той не е написал нито ред, всичко е послепис на неговите лекции и семинари, изведен от “слушателите” му.  Като живо слово то е различни форми на беседи – в смисъл “ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ”. Характерен похват при това е формирането на отговор, който да съотвества на “нивото и особеностите на зададения въпрос” – с цел отговореното да “стигне” до питащия – като провокация или едно “ниво” на виждане… В този смисъл въобще не е било важно отговорите да съотвестват на една генерална концепция и линия, а най-важното е било самия човек и ангажимента ДА БЪДЕ ПРОВОКИРАН САМ ДА ОТКРИЕ ПЪТЯ СИ и да върви по него. Като израз на това формалните противоречия въобще не е нужно да се търсят в неговите записани беседи – веднъж е казал едно, друг път – друго, но винаги е целял едно – читателя сам да открие отговора въпреки, всички насаждани отговори отвън. Защото друг начин няма.
	- 
			Автор:Ошо
- 
			Издателство:Гуторанов и син
- 
			Година:195
- 
			Страници:56
- 
			Корици:меки
- 
			Състояние:отлично
 
									
 
									
																