Тази книга така, както и своята героиня, има необичайна съдба. Част от писмата на читатели, които съм използувала в текста, са написани близо една година по-рано преди това четиво да бъде издадено. Звучи парадоксално, но случаят тук е точно такъв. Критиката предхожда творбата, читателското мнение и оценка са предварително формирани, интересът е огромен. Обществената присъда е произнесена – бебето има право на живот още преди да се е родило. Стотици писма запълват работната ми стая…
Думата книга съм поставила в кавички и това не е грешка. Сложила съм ги умишлено, защото все още не можем да говорим за книга, а за нейния ръкопис, който предадох през лятото на 1988 година в едно издателство. И въпреки че ръкописът бе приет и официално заверен, по неизвестни за мен пътища той беше изнесен оттам и ксерокопиран. И като тръгнаха ксерокопия оттогава из цяла София, цяла България и даже в чужбина, та се множат до ден-днешен. Не зная досега поне в България да е имало такава книга, която да се разпространи масово преди официалното ѝ издаване и да се чете от всички хора. Виждала съм какви ли не ксерокопия: и такива, направени като книга с твърди корици, други са даже украсени и илюстрирани от самите читатели, а трети са дописвани от анонимни „мои съавтори“. Въпреки усилията на официалните власти разпространяването вече не можеше да бъде спряно. В различни учреждения, където има копирни машини, дни наред се преснимаха страници от ръкописа…
Авторката
-
Автор:Красимира Стоянова
-
Издателство:Петекс
-
Година:1992
-
Страници:212
-
Корици:меки
-
Състояние:отлично