Откъс от извънредна беседа, държана от Учителя Петър Дънов на 5 август 1934 г.:
Великото в живота е необятната Божия Любов, която е само за великите души. Само великите души възприемат Божията Любов. Едно от качествата на тази Любов е следното: тя прогонва навън всяко недоволство, което бушува в човека. И тогава човек става силен, мощен, радостен. Той не се плаши от нищо в света, готов е за всякаква работа, готов е да слугува на всички хора. Той намира смисъла на живота в Любовта, в служенето на всички същества, от най-малките до най-големите.
Съвременните хора обаче разбират Любовта по съвсем друг начин. Тяхната любов е любов на Земята. Тя е наречена земна любов, а тази любов носи разочарования във всички направления. При тази любов човек всичко губи: и знание, и сила, и богатство, и здраве. Какво му остава тогава? Остава му само възпоменанието, че е обичал някого и че някой го е обичал… Докато сте в Божествения влак, вие сте радостни, весели, мислите, че всичко можете да постигнете. Щом слезете от този влак, веднага ставате тъжни, скръбни и се обезсърчавате. Един български селянин за пръв път се качил на влак. От време на време поглеждал от прозорците, радвал се, че се вози. За момент влакът спрял на една малка станция и той слязъл да си купи круши. Трябвало продавачът да му върне няколко стотинки и той останал да чака, през което време влакът профучал край него и го оставил на спирката тъжен и недоволен, че е пропуснал влака.
И тъй, който слезе от Божествения влак и го пропусне, той веднага става тъжен, скръбен. Тъй щото, когато сте скръбни, ще знаете, че сте слезли от Божествения влак и сте останали на някоя спирка или гара, и то само за няколко стотинки, които търговецът трябва да ви върне. Качите ли се веднъж на Божествения влак и трябва да слезете на някоя гара, вслушвайте се да не удари звънецът и влакът да тръгне. Качете се на влака, преди да е ударил звънецът…
- Автор:Петър Дънов
- Издателство:555
- Година:1998
- Страници:71
- Корици:меки
- Състояние:отлично