Идеята за природата на душата вълнува хората от зората на човечеството. Въпросът за човешката душа присъства във всички съществуващи учения, вярвания.мнтологии и т.н. В религиите (християнство, ислям, будизъм и други) се налага схващането, че човек не присъства само тялом на този свят. но и духом, което показва, че душата отново излиза на преден план. Ето зашо голяма част от античните философи посвещават много произведения, в които разкриват своите възгледи и представи, свързани с природата на душата - нейните елементи и тайнства. Един от тях е Аристотел. В своето произведение „За душата „ той дава своята оценка за същността й , представя пред широката публика схващанията си, които свързва с душата. Във философията на Аристотел се предлагат такива идеи, които представляват най-сполучливото през античността решение. Основният акцент, който древния мислител поставя в своето произведение е : как се осъществява преходът от усещането към мисленето, от сетивното към логическото познание. Така да се каже, Аристотел открива „анатомията на мисленето“ определя структурата , елементите и формите на мисленето, така както те възникват в съзнанието на хората, в процеса на тяхната обществсно-производствена дейност. Разглеждайки детайлно петте сетива - зрение, слух, обоняние, вкус, осезание, Аристотел стига до извода кое от тях е от особена важност за живота на един организъм и как, и защо сетивата стоят в началото на веригата на способността, наречена мислене .
- Автор:Аристотел
- Година:1979
- Страници:120
- Състояние:отлично