За държавата: За законите

"Какъв е приносът на Цицерон за разбирането на понятието държава и за нейното най-добро организиране и управление? Преди него гърците също заявяват, че законите трябва да управляват държавата, че целта ѝ се свързва с добрия живот на семействата и т.н. Заслугата на Цицерон се състои в това, че доразвивайки теорията на Аристотел, той обосновава и юридизира съдържанието на понятието за държава - res publica. Доминира мнение сред представителите на правната романистика, че римляните не са създали свое учение за държавата и са отделили много по-малко внимание на публичното право в сравнение с частното. Може би е така, но изложеното от Цицерон в De republica и De legibus е сякаш римското учение за държавата. Res publica няма гръцки еквивалент. И нещо също толкова важно. Основните положения и характеристики на правовата държава – върховенство на закона, върховенство на правото, върховенство на правосъдието сякаш са били заложени от Цицерон: Цицерон не се е занимавал с идеята за държавата като дело на народа, а с идеята за държавата като правова общност."
Мария Костова

Марк Тулий Цицерон (106–43 г. пр. Хр.) е римски държавник, най-прочутият оратор на Рим, адвокат, писател, философ и консул. Известен е като най-големият стилист на латинската проза. Животът му съвпада с упадъка на Римската република, а заедно с това е бил и важен фактор в много от най-значимите политически събития на своето време. Роден е на 3 януари 106 г. пр. Хр. в Арпинум (днес Арпино), в област Лациум (днес Лацио). Марк Тулий Цицерон е най-възрастният син на римски конник със същото име и Хелвия. Той има по-малък брат Квинт Тулий Цицерон, с когото цял живот е тясно свързан. Неговата фамилия е от висшата класа на Арпинум, град в територията на волските в южен Лациум, чиито жители от 188 пр. Хр. имат римско гражданство.

Неговият когномен (трето име, прякор) Cicero произлиза вероятно от латинската дума cicer ("нахут"). Цицерон отказва в началото на кариерата си да промени това трето име, както го съветват приятелите му. Фамилията Тулий води начало от името на римския цар Сервий Тулий и консула Маний Тулий Лонг. Плутарх предполага един вероятен произход от Тул Атий, цар на волските.

Семейството на Цицерон се мести през 102 г. пр. Хр. в Рим. То принадлежи към второто по важност съсловие на конниците (в древния Рим съсловията на свободните граждани са три: патриции, конници и плебеи). През 90 пр. Хр. Цицерон получава toga virilis. Първото си образование получава в дома на Луций Лициний Крас. Там се запознава с прочутия оратор Марк Антоний Оратор. Още от дете Цицерон започва да се занимава със старогръцки език. След смъртта на Крас (91 г. пр. Хр.) заедно с Тит Помпоний Атик, който цял живот е негов приятел и "втори брат", той учи право при Квинт Муций Сцевола, също реторика, литература и философия в Рим. Първо се занимава с превод на гръцки поети като Омир и на около двадесет години започва да превежда философската терминология на латински.

След военната си служба през Съюзническата война (91–88 г. пр. Хр.) при Гней Помпей Страбон и Сула (негов далечен роднина) Цицерон става адвокат. Неговата първа реч в съда е от 81 г. пр. Хр. (Pro Quinctio). През 79 г. пр. Хр. Цицерон продължава образованието си в Гърция и Мала Азия, които тогава са част от Римската държава. Той се връща в Рим през 77 г. пр. Хр. и започва своята кариера като политик и адвокат.

Книгата „За държавата. За законите“ на Марк Тулий Цицерон представлява основополагащ политико-философски труд на Древния Рим, който разглежда принципите на справедливото управление, законността и гражданските добродетели. Написана е под формата на диалози, вдъхновени от Платон и стоическата традиция, като съчетава римския правен опит с философски размисъл за държавността.

Основната идея на Цицерон е, че справедливата държава се основава на общото благо, моралните ценности и естествения закон, който стои над човешките постановления. Авторът подчертава, че гражданинът има дълг към държавата, но и държавата има задължение да защитава свободите и достойнството на хората.

В „За държавата“ Цицерон анализира формите на управление, като подкрепя смесения модел – съчетание на монархически, аристократични и демократични елементи, което според него осигурява стабилност, баланс и справедливост. Той отстоява важността на добродетелните лидери, чиито решения са ръководени от разум и нравствени принципи, а не от личен интерес.

В „За законите“ авторът развива идеята за естествения закон, който произтича от разума и природния ред, и трябва да бъде основата на всяко правно устройство. Цицерон твърди, че истинските закони са тези, които съхраняват обществения ред, морала и човешките права, а не просто написаните постановления.

Стилът на Цицерон е красноречив, аргументиран и философски проникновен, като съчетава прагматичност и идеализъм. Книгата е не само исторически документ, но и изключително актуално произведение, което задава въпроси за справедливостта, властта, морала и отговорността на гражданите.

В крайна сметка „За държавата. За законите“ е класически текст, който представлява фундамент в западната политическа мисъл и натрапва размисъл за това какво прави една държава добра и достойна. Това е книга за всеки, който желае да разбере корените на демокрацията, правото и гражданската етика, които продължават да оформят света и днес.

СЪДЪРЖАНИЕ