Махавира означава „голям герой“. Това е името, с което джайнистите обикновено наричат Вардхамана – най-личната фигура в създаването на тяхната религия.
Вардхамана е роден ок. 599 г. пр. Хр. в Североизточна Индия, приблизително в същия район, където е роден Буда, но едно поколение по-рано. Сходствата в житиетата на двамата са наистина изумителни. Вардхамана е по-малкият син на местен вожд и, както Гаутама Буда, израства в разкош. На 30 години той решава да зареже богатството си, семейството си /има жена и дъщеря/ и се отдава на търсене на духовната истина.
Вардхамана става монах в малък и много суров орден. В продължение на 20 години се занимава с дълбока медитация и размисъл, като презц цялото време изтърпява крайностите на аскетизма и бедността. Отказва се от всякакви лични вещи, дори от купичка, за да пие вода, или от чинийка, в която да слага бадеми. В началото има малко дрехи, но постепенно ги захвърля и ходи съвсем гол. Оставя насекомите да лазят поголото му тяло и не ги отстранява, дори когато го хапят. Външният вид и поведението на Махавира предизвикват у останалите отшелници присмех. Подложен е на обиди, дори на удари, но той понася всичко безропотно.
На 42 години Махавира решава, че най-после е постигнал духовно просветление. През останалите 3 десетилетия от живота си проповядва и разяснява духовните си прозрения. Умира ок.527 г.пр. Хр., когато вече има много ученици и последователи.
Джайнистите вярват, че когато умре тялото на човека, душата му не умира, а се превъплъщава в друго съществео, не непременно човешко. Това схващане е в основата на джайнисткото учение. Освен това, те вярват в кармата – това е разбирането, че нравствените последици от дадена постъпка засягат съдбата на починалия в бъдещото му съществуване. Да се премахнат греховете, да се пречисти душата – е една от главните цели на джайнисткото учение. Както учи Махавира, това донякъде може да се постигне с отказ от плътски удоволствия или чрез суров аскетизъм. Според джайнистите, гладуването до смърт е достойно за уважение.
Тази религия проповядва ненасилие спрямо хора и животни. Най-ревностните джайнисти не убиват дори муха и не ядат на тъмно, защото случайно могат да глътнат насекомо и да причинят неговата смърт. Преданият джайнист, ако е заможен, ще наеме някого, който да върви пред него и да мете улицата, за да не би без да иска да настъпи и смаже някое насекомо или червей.
Джайнизмът дава пример за това как едно религиозно учение може решително да се отрази върху бита на цяла общност. Неговите представители, например, не се занимават със земеделие или с ръчен труд. Те не могат да изорат нива, защото ще причиняват смъртта на живеещите в почвата твари. Затова джайнистите, въпреки че почитат трудолюбието, от векове се занимават с търговия и финанси.
Макар самият Махавира никога да не е говорил за Бог или богове, поради връзките си с индуизма, възниква и преклонение пред някои божества. Махавира не е оставил никакво писмено наследство. Но независимо от това е ясно, че учението му се е отразило върху бита на индусите – например, противопоставянето на жертвоприношението и на месоядството. Принципите за ненасилие оказват и в наши дни постоянно влияние върху индийските разбирания. Такъв пример е самият Ганди, който си имал своя гуру, тоест духовен учител.
В днешно време джайнистите не са многочислени – те наброяват около 3 милиона и 500 хиляди души – в Индия. Като се отчете, обаче, изминалият внушителен период от 2500 години, влиянието на учението на Махавира е все още твърде голямо.
- Автор:Бхадрабаху
- Издателство:Шамбала
- Година:1992
- Страници:132
- Корици:меки
- Състояние:отлично