Драмата на надареното дете и търсенето на истинския Аз
Цена:
22.00лв.
€11.25
-
Код:6427
-
Тегло:0.210 кг
Тази световноизвестна книга е преднамерено "погрешно" озаглавена: Тя не е само за надарените деца; не е само за децата; не е и само за онези възрастни, които отглеждат деца. Тя е за всеки възрастен, който поне веднъж е бил разтерзан от търсене на причините за своите болезнени преживявания.
Алис Милер, терапевт, експериментатор и теоретик, пише, че когато използва думата "надарено" в заглавието, има предвид всички нас, които в детството си сме се научили да си служим с природния си "дар" да се приспособяваме към начина, по който се държат с нас — често злоупотребявайки с чувствата и достойнството ни на малки същества, за да оцелеем. "Надареността" е дарбата на всички ни да се справяме. Но достатъчно ли е простото оцеляване? Очевидно не. И тази книга ни помага за останалото: да търсим нашата собствена истина за нас самите и да си "спечелим" обратно радостта от живота, отвоювайки го от изтласканото преживяно.
Защото дори когато сме най-успешни, ни дебне някакво чувство на празнота и отчуждение. Защото дори ситуации на "пълно щастие" могат да бъдат провалени от нещо необяснимо в нас. Защото сякаш повтаряме едни и същи грешки с хора от един и същи тип, макар и с различни лица и имена. Книгата е мъдра, дълбока, но простичка за четене. От първото ѝ излизане до нейното преработено издание минават почти две десетилетия, през които се трупа опитът на авторката, и ето го текста, в който тя доизяснява по-ранните си открития относно механизмите и следствията на личното (и социалното) потискане и предлага начини за справяне с последиците от ранното травматизиране.
Авторката се фокусира върху това как онези от нас, които в ранно детство са развили способността да се посвещават на чуждите емоции и потребности, често губят връзка със своята собствена автентична същност. Тя разкрива как надареността, разбрана като преживена способност за приспособяване, може да бъде и „капан“ — защото зад нея често стои маска на съгласие, адаптация и потиснато „аз“. Детето, чиито усещания не са били взети на сериозно, което е трябвало да задоволява родителските нужди, често се превръща в възрастен с проблеми на смисъла, празнотата или отчуждението — въпреки успехите и признанията.
Книгата разглежда специфичната динамика, при която детето израства като „идеалният“ или „слушащият“ и „способният“ — и в този процес се отказва от способността да бъде уязвимо, да чувства своята болка, да заяви истинската си нужда. Милер подчертава, че това не е просто един етап, а жизнен сценарий, който се пренася във взаимоотношенията, кариерата, изборите ни — например възрастният продължава да търси одобрение, да избягва конфликт, да слага другите пред себе си, да се чувства „добър“ или „полезен“, но не непременно „истински“.
Авторката показва как този път на адаптация е вграден в рамките на семейна и културна система, където родителската проекция — очаквания, амбиции, неосъзнати страхове — се пренасят върху детето. Детето, което е „надарено“ с разбиране и съгласие, често поема ролята на „спасител“ или „чудесно дете“, но това води до изгубване на контакта с личното чувство за достойнство и към създаване на фалшиво аз, което живее според мерките на одобрението, а не според вътрешната истина.
Книгата съдържа и част, в която се разглежда как тези неразрешени емоции и преживявания от детството се проявяват в зрелостта: чрез хронична умора, перфекционизъм, обсебване от успех, съотношение към хората като към публика, избягване на истинската интимност, поддържане на роли и образи. Милер описва как усещането за „бездомност в себе си“ — чувство, че няма истински дом в собственото аз — е чест резултат от това, че детето не е имало пространство да развие своя уникален глас и своята собствена нужда за признание като човек.
Освен това, авторката излага и път към освобождение: като възрастният започне да се връща към онова дете, към неговите необезпокоявани чувства, към болката, към гнева, към неодоляната тъга — и да ги приеме като свои. Това означава да си позволи да почувства, не просто да анализира; да даде място на тялото и телесните усещания, които са били отрязвани; да спре да живее само чрез изпълнение, а да започне да опознае своята вътрешна истина. Милер твърди, че чрез този процес човек може да преосмисли своя живот и да възстанови радостта и живостта — не само като цел, но като начин на съществуване.
СЪДЪРЖАНИЕ
Драмата на надареното дете и как станахме психотерапевти
Всичко друго, но не и истината
Бедното богато дете
Изгубеният свят на чувствата
В търсене на истинския аз
Ситуацията на психотерапевта
Златният мозък
Депресия и грандомания. Две форми на отричане
Съдбите на детските потребности
Илюзията на любовта
Депресивни фази по време на терапията
Вътрешният затвор
Социалният аспект на депресията
Митът за Нарцис
Дяволският кръг на презрението
Унижението на детето, презрението към слабостите му и какво произтича от това? Примери от всекидневието
Презрението в огледалото на терапията
Послеслов от 1995 г.
Надареността и бездарността - Алис Милер (послеслов от д-р Давид Иерохам)
-
Автор:Алис Милер
-
Издателство:Критика и Хуманизъм
-
ISBN:9789545872174
-
Година:2018
-
Страници:168
-
Корици:меки
-
Състояние:отлично