Пробуждане на човешката душа

Беседа, държана на 25 март 1923 г, София, Изгрев

 

Нека всеки си зададе въпроса: От човек ли съм роден, или от Бога? Докато се съмняваш, че си роден от Бога, ти си жива кукла. Като се убедиш, че си роден от Бога, ще усетиш, как се освобождаваш от товара си и придобиваш нова светлина и топлина. Какво прави човек, когато се притесни? Той започва да търси подкрепа отвън, дано дойде някой да го утеши, да му каже истината. Може да се намери такъв човек, но ти трябва да разбереш истината. Казваш: Как ще разбера истината, когато тя постоянно се изменя? Аз говоря за вечната, неизменна истина. Менят се само преходните, временните неща. За Бога се казва, че е вечен, неизменен.

 

Това, което се променя, е проявената реалност; това, което е вечно и неизменно, е същественото, т.е. непроявената реалност. И в човека има неща, които не се менят. Те показват, че той е произлязъл от Бога. Изменното и неизменното представят двете фази на живота, т.е. двете реалности. Ще кажете, че това е философия. – Да, философия, но тя дава възможност на човека да познае същественото в живота. Като се натъкне на противоречия, човек казва: Кукла ли съм аз, или жива душа?

 

Ако всеки ден ти втълпяват различни идеи и те разиграват, както намерят за добре, не си ли една кукла? Днес си социалист, утре – комунист; днес си баща, утре – майка; днес си брат, утре – сестра; днес си учител, утре – актьор. Ако всеки ден се залъгваш с различни неща, не си ли кукла? Написал си една книга, в която отричаш Бога. Мислиш ли, че със своите аргументи можеш да убедиш хората в това? Мислиш ли, че със знанието, което имаш, можеш да оправиш света? Това е забава. Аз мога по друг начин да докажа, има ли Господ, или не. Без да напиша книга, аз мога да докажа, че Бог съществува. Ти си безверник, философствуваш и убеждаваш хората, че няма Бог...