Богомилското учение
Цена:
15.00лв.
€7.67
-
Код:6402
-
Тегло:0.110 кг
В 10 век богомилите излязоха от България и под различни имена се пръснаха из цяла Европа. Богомилството е предвестник на Учението на Школата на живота, изнесено от Биенса Дуно (Петър Дънов). То е коренът на неговата школа в България. Днес то трябва да се познава истински, а не ограничено от учебниците, като дуализъм или ерес. То трябва да се изследва като корени и причина за възникване.
Днес нещата са се променили. Работим вече с понятия като "Школата на Христос" и "Всемирна научно-образователна програма". Старите окултни центрове са отживели своето време. Чрез тях се създадоха обратни общества и секти. Скритото и тайнственото, определено за малцина, не донесе желания резултат. Това е било нужно, но преди Христос.
Затуй и богомилите като предвестник на всичко това преди десет века се превърнаха от окултна школа, породена в България, в Движение за Светлина и ренесанс. Необходимо е сега да се положат основите на нов научен изследователски подход под покрива на Школата на Христос. Знания и морал трябва да вървят успоредно.
Школата на Христос е истинско голямо училище с отворени врати за всички хора по света. Проповядване на нов морал и нови човешки отношения. Нова етика! Това е пътят! В Духът на Христос!
„Богомилското учение“ от Антон Глогов е фундаментално изследване на духовната и социална същност на богомилството, представено с историческа прецизност и философска дълбочина.
„Богомилското учение“ е книга, написана от Антон Глогов – псевдоним на Антон Илиев Дончев, публицист и писател, роден в Етрополе. Първото издание излиза през 1915 година, а по-късно е преиздавано многократно, включително през 1935, 1943, 2000, 2006 и 2017 г.. Това изследване е сред най-значимите трудове за богомилството, разглеждащо го като самостоятелно възникнало духовно движение в България, а не като производно на други религиозни течения.
Книгата започва с факсимиле от писмен протест до Ватикана, в който авторът защитава абсолютния монизъм и българския произход на богомилското учение. Според Глогов, богомилите са се наричали „общиари“ и са почитали символ от две кръстосани елипси, които изразяват сътворението и разрушението. Този символ не е бил позволен за носене от първосвещениците, което подчертава антидогматичния и скромен характер на движението.
В книгата се проследява развитието на богомилството – от неговото възникване в България през X век, до разпространението му в Европа, където оказва влияние върху катари, албигойци и други еретични движения. Глогов анализира социалните и морални принципи на богомилите, като отхвърлянето на църковната йерархия, проповедта за равенство, духовна чистота и непротивене на злото. Тези идеи са представени като революционни за времето си, но и актуални за съвременния човек, търсещ духовна свобода и истина.
Стилът на изложение е ясен, аргументиран и достъпен, което прави книгата подходяща както за историци и теолози, така и за широк кръг читатели, интересуващи се от българската духовна история. Изданието е оформено с мека корица, съдържа 174 страници и е публикувано от „Шамбала Букс“. То е не само научен труд, но и духовен манифест, който възстановява забравени истини за българското културно наследство.
„Богомилското учение“ е книга, която провокира към размисъл за ролята на духовността, властта и свободата. Тя ни връща към корените на едно движение, което е оставило дълбока следа в европейската история, но често е било недооценено или изопачено. Антон Глогов успява да съчетае историческа фактология с философска интерпретация, като създава цялостен портрет на богомилството – като учение, морална позиция и културен феномен.
-
Автор:Антон Глогов
-
Издателство:Хелиопол
-
ISBN:9545781904
-
Година:2006
-
Страници:144
-
Корици:меки
-
Състояние:отлично