„Несъгласни думи – 2“ на Димитър Бочев е породен от присъщия на автора интерес към съотношението между Божието и людското – както във фундаменталните добродетели и ценности, които християнската ни цивилизация следва, така и в индивидуалната съдба, в биографичния път на всеки от нас. Особено внимание авторът отделя на феноменологията на любовта, на изневярата, на страданието, на щастието. Писателят се опитва да разгадае ситуираността на конкретния човек в човечеството, на индивида – в общността, на физичното – в метафизичното, както и несъразмерното, заредено с нерешими скрити конфликти взаимодействие между националното, интернационалното и космополитното. Непреходна тема на сборника е и онзи деструктивен процес, който приятелят и учител на Бочев – философът Асен Игнатов, обозначи като саморазпадане на хуманизма.
Езиково погледнато, сборникът „Несъгласни думи“ е художествена, литературна творба. Погледнато семантично, става дума за психологически и философски изследвания на генезиса на човешкото светоусещане, на органиката на духовността, на мъчителното еволюиране на човешкия род от хомо към сапиенс. Предадени на един колкото радикален, толкова и самобитен език, размислите на Бочев за силата и безсилието на съзнанието пред несъзнаваното, на рационалното пред ирационалното, на сетивното пред умозрителното, на земното пред извънземното вълнуват. А решимостта на автора да се себеразкрие без остатък и в най-сакралните си безпокойства увлича така, че неусетно превръща читателя в съавтор.
И може би най-вече в това се крие очарованието на тази необикновена книга.
„Несъгласни думи – 2“ от Димитър Бочев представлява интелектуално предизвикателен философско-есеистичен сборник, в който мислещият човек е поставен в центъра на едно безкомпромисно търсене на смисъл. Книгата не предлага утеха, а истина, не поднася готови отговори, а изостря въпросите, които обществото често избягва.
В текстовете си авторът разглежда кризата на съвременния хуманизъм, разпадането на ценностните системи и самотата на личността в свят, който привидно е глобален, но дълбоко отчуждаващ. Човекът при Бочев е едновременно духовно търсещ и екзистенциално уязвим, разкъсван между вяра и съмнение, разум и инстинкт, свобода и страх.
Книгата се отличава със строга мисловна дисциплина, висока култура на езика и морална взискателност. Авторът влиза в диалог с философията, теологията и психологията, но остава дълбоко личен и изповеден, превръщайки всяко есе в акт на нравствена отговорност. Именно тази честност до крайност придава на сборника силата на духовен документ на своето време.
„Несъгласни думи – 2“ е книга за читатели, които не се страхуват от мисленето, за онези, които приемат несъгласието като форма на вътрешна свобода, и за хората, които вярват, че словото все още има силата да съпротивлява разпада. Това е произведение, което остава, защото не търси удобство, а истина в дълбочина и перспектива.
СЪДЪРЖАНИЕ
Спомен за милосърдие
Записки от мъртвия дом
Любов и свобода
Изневярата
Новите варварки
На живот и смърт
На закона мамата
Въздушната кула като местожителство
Реквием на равенството
Да имаш и да нямаш
Физика и метафизика
Чорба и бира
И принцове се лутат нощем
Любов и вино
Хора и кучета
Доведените деца на Оруел
На гости у дявола
Биографична справка
