Небесни тайни (1749-56). Книга 1. Пояснения върху Книгата Битие. Глава 1-4

"Любовта към хората е Любовта към себепознанието, а Любовта към Бога е пътят към Истината. Да избереш пътя към Истината, значи да надраснеш себепознанието. По този път вървя Сведенборг - той избра Истината и постигна абсолютното християнство в себе си. Който има това християнство в себе си, той има мярката на Любовта към всички същества..."
Елеазар Хараш

Емануел Сведенборг въплъщава красноречиво многостранността и просветителския размах на епохата, в която е живял, отговаря на представите ни за личностите, които духът и форматът й са изградили, извисени и разширени на свой ред от техните интелектуални амбиции, прозрения и обхват, за автентичната смислова стойност на понятията, ключови тогава - разум, трезва вяра, воля, дълг, полза/принос, и за определящото я познание, основано преди всичко върху солидната основа на опита.

Наред с всичко това обаче в търсенията и постиженията на шведския учен и мислител присъства дълбока религиозност, съчетана с използване на интуицията и сънищата като възможности за задълбочаване и развиване на това познание. Обект на неговите интереси отрано става душата, нейното място и роля в човешкото тяло, значението й за развитието на хората, за любовта като двигател и особено важен фактор в техните взаимоотношения.

Подобна проблематика живо е занимавала и други учени, философи като Рьоне Декарт (1596-1650), Никола дьо Малбранш (1638-1715), Лайбниц, Кристиан Волф (1679-1754)... Един от последните трудове на Сведенборг - "De commercio animae et corporis" или "Връзката между душа и тяло" от 1769 година, е посветен именно на неговите опити да локализира душата и да демонстрира чрез анатомията на човека как Бог действа в него, ръководейки се от идеализъм, който от дадена концепция насочва към представи за най-същностния аспект на битието.