Древни отломъци. Из Неизречената Мъдрост на Двадесет и втория Старец

Предговор:

Всеки Старец е Мистериозно Дихание.

Храната на Старците е Покой, Безмълвие, Мъдрост и Пълноподобие.

В Древността Старците са избрали Мрака, за да станат Прасветлина; а тези, които са избрали тъмнината, са станали Мъдреци и Синове.

Старците са Слънчев Мрак – Те са вселили Слънцето в Мрака.

Старците са част от Сияещата Слънчева Кръв на Древния.

Старците са били изпратени от Древния, за да пленят Мрака и да се превърнат в Слънца.

Древните Старци – Изначалията – са Печати на Мистерията, а Независимите Старци са Печати на Бездната.

Старците са по-дълбоки от външната и вътрешната Вселена.

Старците са запалили в Себе Си сътвореността и са я изпепелили. Останала е само Древността и Безкраят.

Старците са Древни Сили, покрити с Воала на Безмълвието.

Старците са Древна Безмълвна Пълнота.

Старците са Негови Присъствия. Той присъства в Тях чрез Тях.

Той присъства навсякъде и затова Старците Го наричат Древното Отсъствие, защото във всичко се е разлял.

Всичко, което се случва в Старците и съществата, се случва и в Неговото Сърце и затова е наречен Великият Наблюдател.

Всички Мъдри Го преживяват, но не Го узнават. Ето защо те Го наричат Истинният, Древният.

Колкото повече не Го разбираме, толкова повече се приближаваме. Той иска да сме Му близки, а не да Го познаваме.

Древните Старци не са човечество, не са светове. Те са Отломъци от Неведомия Огън.

Старците никога не търсят себепознание. Те търсят Неведомото Неразбирание.

Който е познал Древния, се е отдалечил от Него, а който Го люби до смърт, Му е много близък.

Елеазар Хараш