Практически съвети за правилно лекуване по метода на Луи Куне
Цена:
19.00лв.
-
Код:2541
-
Тегло:0.100 кг
ПРЕДГОВОР
КАК СЕ ИЗЛЕКУВАХ
Напоследък името и лечебният метод на Луи Куне все повече почват да интересуват българската интелигенция. Малцина са, които не са прочели неговите съчинения "Нова лечебна наука", "Наука за лицеизраза" и "Отглеждане на детето". За жалост, обаче, малък е броят на тези, които са си дали труд основно да го проучат и приложат с полза.
Луи Куне, вече покойник, е бил народен лекар от Лайпциг и един от гениалните основатели на природното лекуване. След като се излекувал сам, с помощта на собствения си лечебен метод от рак в стомаха, напреднала туберколоза и силно нервно разстройство, той излекувал десетки хиляди страдащи от всезъзможки болести и отречени от медицината.
Целта на неговата "Нова лечебна наука" както казва самия той е: да посочи как да познаваме и преодотвратяваме навреме болестите, да уясни закона за МИРОВОТО ЕДИНСТВО, върху който трябва да почива всеки истински лечебен метод и да служи, като водач и съветник на всички, които жадуват да си възвърнат здравето с помощта на всеобщата майка — природата.
Когато ще преценяваме лечебния метод на Куне, не трябва да съдим по неудачните опити на стигнали до гроба болни. Лекомислено е да вменяваме като недостатък на едно учение това, за което е виновна личността, която без да го проучи, прибързано и неумело си е послужила с него, защото само по пътя на сигурната себепреценка и умелото, използуване на лечебните закони, а също и при наличността на един жизнеспособен организъм, може да разчитаме ма успешни и трайна лечебни резултати.
Как и за колко време съм се излекувал напълно след проучавне на Куневия метод, читателят ще види от следното ми писмо, адресирано до редактора на "Добро народно здраве" — г-н д-р К.Ганев, в гр. Варна, и публикувано в същото списание. (година II, кн. 4 и 5),София, 6 ноември 1929 г.
ЛЮБЕЗНИ ДОКТОРЕ,
Понеже ви обещах да сподeля с читателите на списанието ви как се излeкувах по метода на Луи Куне от многото си болести, то пристъпвам към изпълнение на обещанието:
Когато ще преценяваме лечебния метод на Куне, не трябва да съдим по неудачните опити на стигнали до гроба болни. Лекомислено е да вменяваме като недостатък на едно учение това, за което е виновна личността, която без да го проучи, прибързано и неумело си е послужила с него, защото само по пътя на сигурната себепреценка и умелото, използуване на лечебните закони, а също и при наличността на един жизнеспособен организъм, може да разчитаме ма успешни и трайна лечебни резултати.
Как и за колко време съм се излекувал напълно след проучавне на Куневия метод, читателят ще види от следното ми писмо, адресирано до редактора на "Добро народно здраве" — г-н д-р К.Ганев, в гр. Варна, и публикувано в същото списание. (година II, кн. 4 и 5),София, 6 ноември 1929 г.
ЛЮБЕЗНИ ДОКТОРЕ,
Понеже ви обещах да сподeля с читателите на списанието ви как се излeкувах по метода на Луи Куне от многото си болести, то пристъпвам към изпълнение на обещанието:
Сега съм на 42 години. Още като кадет в Русия — в 1902 година — заболях, от много тежка форма на мускулен ревматизъм в прасците на двата крака. Лекуваха ме с салицил и масажи. Закърпиха ме малко, но не ме излекуваха.
На следната година ми се възпалиха венците, и зъбите (предните) ми се разклатиха; при това, почна силно да ми се образува и зъбен камък, който ме принуждаваше всеки три-четири месеца да подлагам зъбите си на чистене.
Стомахът ми отделяше много киселини и бях принуден след всяко хранене да поглъщам сода, за да избегна неприятното врене в хранопровода.
В 1909 година ми се появи маясъл (хемороиди), в тежка форма, Кръвотечението спрях, пиейки чай от корените на "радика"
На следната, 1910 година почувствувах разширение на вената на прасеца на левия крак. По съвета на лекаря, набавих си гумен чорап със стъпало, който носих непрекъснато до 1927 год.
През балканската война мускулният ми ревматизъм в краката се усили и се пренесе в гърба и шията, като ми причиняваше големи страдания и неприятности. Освен него, появи се в коленете и раменете ми, ставен ревматизъм. Лекувах се в баните на с. Банкя, Горна Баня, Вършец, в Бургас - топли морски бани, и в една Софийска клиника — с електрически бани, Резултатът временно слабо подобрение и толкоз. Дългото боледуване почна зле да се отразява и върху сърцето ми.
През 1917 година — на Битолския фронт — заболях от малария, от която впоследствие ми се увеличи и далакът, В края на войната, 1918 година, ми се схвана и кръстът, който ми причиняваше не малко страдания. Лекувах го пак с топли бани във Вършец. След това заболях от скъсване на червото, вследствие язва в стомаха, и при 41° Бях опериран от хирурга Д-р К. и бях спасен по чудо, защото имах вече начало на отравяне на кръвта. Обаче, като последица на тая напаст, катарът в стомаха и червата ми, придружен с лош дъх в устата и постоянен запек, се усили.
През 1926 година почнах да страдам, макар и в слаба форма, и от ишияс.
Всички гореописани болести, закърпвани с безконечно количество лекарства, ме направиха крайно нервен и се отрази зле на паметта и зрението ми, които почнаха застрашително да отслабват; косата ми почти опада, а краката и ръцете ми през зимата 6яха винаги студени.
През 1927 година търпението ми почна да изчезва, вярата в лекарствената мощ на днешната медицина са замени с отчаяние и желание да туря край на своето жалко съществувание.
При това положение на нещата, по една случайност за хората, а по Божия милост за мен, в ръцете ми попадна на 16 май 1927 година книгата "Нова лечебна наука" от Луи Куне, преведена от А. Ангелов. С голям интерес я прочетох два пъти. Съдържанието й за мен бе Божие откровение. Реших да продължа лекуването си по нея. Набавих си седяща вана и пристъпих на 1. VI. 1927 година към лекуването си по следната програма:
Стомахът ми отделяше много киселини и бях принуден след всяко хранене да поглъщам сода, за да избегна неприятното врене в хранопровода.
В 1909 година ми се появи маясъл (хемороиди), в тежка форма, Кръвотечението спрях, пиейки чай от корените на "радика"
На следната, 1910 година почувствувах разширение на вената на прасеца на левия крак. По съвета на лекаря, набавих си гумен чорап със стъпало, който носих непрекъснато до 1927 год.
През балканската война мускулният ми ревматизъм в краката се усили и се пренесе в гърба и шията, като ми причиняваше големи страдания и неприятности. Освен него, появи се в коленете и раменете ми, ставен ревматизъм. Лекувах се в баните на с. Банкя, Горна Баня, Вършец, в Бургас - топли морски бани, и в една Софийска клиника — с електрически бани, Резултатът временно слабо подобрение и толкоз. Дългото боледуване почна зле да се отразява и върху сърцето ми.
През 1917 година — на Битолския фронт — заболях от малария, от която впоследствие ми се увеличи и далакът, В края на войната, 1918 година, ми се схвана и кръстът, който ми причиняваше не малко страдания. Лекувах го пак с топли бани във Вършец. След това заболях от скъсване на червото, вследствие язва в стомаха, и при 41° Бях опериран от хирурга Д-р К. и бях спасен по чудо, защото имах вече начало на отравяне на кръвта. Обаче, като последица на тая напаст, катарът в стомаха и червата ми, придружен с лош дъх в устата и постоянен запек, се усили.
През 1926 година почнах да страдам, макар и в слаба форма, и от ишияс.
Всички гореописани болести, закърпвани с безконечно количество лекарства, ме направиха крайно нервен и се отрази зле на паметта и зрението ми, които почнаха застрашително да отслабват; косата ми почти опада, а краката и ръцете ми през зимата 6яха винаги студени.
През 1927 година търпението ми почна да изчезва, вярата в лекарствената мощ на днешната медицина са замени с отчаяние и желание да туря край на своето жалко съществувание.
При това положение на нещата, по една случайност за хората, а по Божия милост за мен, в ръцете ми попадна на 16 май 1927 година книгата "Нова лечебна наука" от Луи Куне, преведена от А. Ангелов. С голям интерес я прочетох два пъти. Съдържанието й за мен бе Божие откровение. Реших да продължа лекуването си по нея. Набавих си седяща вана и пристъпих на 1. VI. 1927 година към лекуването си по следната програма:
Сутрин, след ставане от сън (6 ч), изпивах на глътки чаша гореща вода, с 10 — 15 капки лимон за измиване лигите на стомаха: след това изпразване на стомаха и една хладка коремообтривна баня, първоначално при 22° Р., (28- Ц.), а след това, като намалявах през ден или два по 1/2°, стигнах до 16° Р. (20° Ц,), която температура смятам за една от най-лековитите. При същата температура закаляват и стоманата. Банята в началото правих по 10 минути и като увеличавах всеки ден по една минута, стигнах до 30 минути продължителност на всяка бана, След банята взимах мерки бързо да се затопля, чрез гимнастика или добро увиване 10 — 15 минути след стоплянето правех по няколно дълбоки дишания (гл. „Волева гимнастика" от д-р Анохин, издадена на български, която горещо препоръчвам на всеки желаещ да оздравее или бъде здрав), закусвах и отивах на работа.
Преди обяд — втора баня, при същата температура и продължнтелност. Затопляне, и 15 минути след това — няколко дълбоки дишания. След това обядвах.
Вечер — в 19 часа — лека вечеря: чаша мляко или малко компот с едно парче чер хляб.
Два часа след нея (21 часа) пак една коремообтривна баня при същата температура и продължителност. Затопляне и сън. (Който има възможност добре е да изпива в кревата, една чаша чай с цвят от липа с малко мед — ще има добър сън).
Всяка събота, вместо третата коремообтривна баня, си правех по една обща парна баня, която е извънредно полезна — за тези, които не са изтощени и не страдат от сърце (начина за правене на която ще пиша по-долу), след което лягах в кревата около 1 час, за да се изпотя хубаво и след това си правех една топла баня 37 гр.C. за измиване тялото със сапун. В продължение на първите 5 дни от началото на лекуването ми — след банята и затоплянето, и преди лягане — промивах стомаха си с една клизма от 2 литрa гореща (да не пари на пръстите) вода, с 1 чайна лъжичка сода по системата на професор Хоол — описанието на които давам по-долу и резултата на които, изпитан на мене и на моите приятели намирам за великолепен.
Храна чисто вегетарианска (като се придържах в съветите на Д-р Хейг от книгата му "Диета и храна", преведена на български, която всеки здрав и болен трябва непременно да прочете) без употреба на: месо, риба, яйца, сух фасул, грах, леща, гъби, аспержи, чай (китайски), кафе, какао, шоколад и алкохол, и с малко употреба на фабрична захар, защото тези продукти дават най-много пикочна киселина основата на всички болести. А който иска да се излекува, а не "закърпи", трябва да изчисти тялото си от всички чужди вещества, които главно вкарваме чрез храната, особено месната.
През време на лекуването имах много кризи: болки в корема, маса газове, диария, пъпки, ЦИРЕИ и, даже, силна треска, Обаче знаейки, че кризите са "празник на тялото", аз упорито продължавах баните и след три месеца се почувствувах тъй бодър, здрав и възроден, както не се помнех и преди 20 години.
Зимата, без да правя бани, прекарвах великолепно, като че ли никога не съм страдал от ревматизъм, стомах и пр, Цветът на лицето ми от жълто зелен стана нормален, и днес в моето лице се вижда преимуществото на природното лекуване, пред лекарственото "закърпяне".
На следната 1928 г, преаз месец юлий, август и септемврий, продължих да пречиствам организма си като правех по две коремообтривни бани на ден. В резултат здравето ми още повече закрепна.
Тази година през месеците май, юни и юли пак си правих по два коремообтривни бани и се чуветвувам, както ме видяхте, великолепно.
Накратко, ето какво постигнах, лекувайки се по метода на Луи Куне:
1) От мускулния и ставен ревматизъм не остана помен;
2) възпалението на венците и зъбният камьк изчезнаха;
3) от маясъла, ишиаса, болките в кръста, маларията, катара в стомаха и червата, с неговия лош дъх в устата и от слабостта на повреденото от ревматизма сърце и помен на остана;
4) разширението на вените, след като пречистих с баните и храната кръвта си, абсолютно не го чувствуваме и затова от 1. IX. 1927 година гумен чорап не нося;
5) нервността ме остави, студените ръце и крака се замениха с топли; паметта и зрението ми се извънредно засилиха и стомахът ми е много редовен,
6) косата, която ми бе почти окапала от главата, както видяхте, отново се засили.
1) От мускулния и ставен ревматизъм не остана помен;
2) възпалението на венците и зъбният камьк изчезнаха;
3) от маясъла, ишиаса, болките в кръста, маларията, катара в стомаха и червата, с неговия лош дъх в устата и от слабостта на повреденото от ревматизма сърце и помен на остана;
4) разширението на вените, след като пречистих с баните и храната кръвта си, абсолютно не го чувствуваме и затова от 1. IX. 1927 година гумен чорап не нося;
5) нервността ме остави, студените ръце и крака се замениха с топли; паметта и зрението ми се извънредно засилиха и стомахът ми е много редовен,
6) косата, която ми бе почти окапала от главата, както видяхте, отново се засили.
И тъй, резултатите, които постигнах, за мен са повече от необикновени. Същите резултати постигнах при лекуване на жена ми. Тя страдаше от бъбречна болест и гнойна ангина и днес е съвършено здрава.
За тези случаи ще ви пиша подробно в следното писмо А пък прятелите ми, с които се запознахме лично и които по същата метода се излекуваха от тежки болести, ще бъдат любезни лично да ви пишат.
Ако мислите, че публикуването на писмото ми ще бъде от полза за нашите съидейници, аз не само че нямам нищо против това, но ще ви моля да дадете адреса ми на всеки един, който изяви недоверие в сьдържението на моето писмо, за да може лично да ме види и поговори с мен.
На края, приемете моите най-сърдечни поздрави и благопожелания,
Ваш Димков
И тъй, прилагайки в продължение на 4 години, с такава неоценима полза, както за себе си, тъй и за домашните си, метода на Луи Куне, позволявам си да предложа на новите му последователи изложените по-долу практически съвети, с единствената цел - да ги предпазя от грешки с лоши последици и им дам възможност по скоро да постигнат желаните резултати.
София
Януари 1931 год.
П. Димков
Януари 1931 год.
П. Димков
- Автор:Петър Димков
- Издателство:Кооперативно Дружество "Посредник"
- Година:1931
- Страници:126
- Корици:меки
- Състояние:отлично
