Дао е това, от което не можеш да се отклониш; онова, от което можеш да се отклониш, не е Дао.
Тази максима от Джунюн, или „Учението за неизменната среда“, подсказва, че Дао няма аналог в западните представи за Бог, дори в идеята за някакъв божествен или естествен закон, който може да бъде спазван, но и отхвърлян. Казаното е трудно приемливо, защото и Лаодзъ, и Джуандзъ са единодушни за това, че действията, извършвани по принуда (или задължение) не се съгласуват с Дао.
Парадоксът ще бъде разрешен след столетия в един диалог между чан наставниците Нанцюан и Джаоджоу, включен в Умънгуан:
Джаоджоу попитал:
– Що е Дао?
Наставникът [Нанцюан] отговорил така:
– Твоето всекидневно съзнание е Дао.
– А може ли да се съгласуваш с него?
– Стремиш ли се към съгласуваност, ти неизбежно ще се отклониш.
– Но ако не се стремиш, как ще опознаеш Дао?
– Дао – отвърнал наставникът – не е нито познаваемо, нито непознаваемо.
Познанието е мнимо разбиране, незнанието – сляпо невежество.
Ако наистина разбираш Дао, без никакви съмнения то е като чисто небе.
Кое му е „правилното“ и кое – „погрешното“?!
Познанието е мнимо разбиране, незнанието – сляпо невежество.
Ако наистина разбираш Дао, без никакви съмнения то е като чисто небе.
Кое му е „правилното“ и кое – „погрешното“?!
- Автор:Алън Уотс
- Издателство:Изток-Запад
- ISBN:9786191525089
- Година:2014
- Страници:208
- Корици:твърди
- Състояние:отлично