Приказки за подарък на мечтатели

Тези приказки са метафора на любовта към ближния, на любопитството като източник на познание и щастие.

Учителят видял четирима монаси, които водели разгорещен спор пред развяващо се знаме. Всеки се обосновавал според собственото си виждане: 
- Това парче плат е неодушевено, и просто вятърът го кара да се вее. 
- Бризът не притежава собствено движение и затова му е невъзможно да развее каквото и да е. 
- Веенето на знамето, без съмнение, е резултат от причинно-следствена връзка. 
- Същественото е, че няма развяващо се от само себе си знаме. Само вятърът го движи...

Именно тогава Хуей-нън, патриархът основател на дзенбудизма, неграмотен човек, отишъл при тях и ги успокоил: 
- Приятели, нито вятъра, ни знамето, ами само вашите веещи се умове виждам.

Когато големите учители не намирали думите, нито разумните определения, с които да обяснят най-важните житейски уроци, прибягвали към баснята, мита или съня.