Астрологията на Месопотамия - том 1 - Богове, Митове и Култ
Цена:
35.00лв.
-
Код:1972
-
Тегло:0.300 кг
Цикълът книги „Астрологията на Месопотамия“ е плод на дългогодишния научен труд на астролога д-р Румен Колев. Една от сферите, с които ученият и астролог – Румен Колев, се занимава активно през годините е античната астрология. Постепенно достига до разгадаването на тайния код на вавилонските жреци, с който те са криели знанията си. Изданията от този цикъл за доста ценни са астролозите, тъй като, разкриват дълбоки тайни и скрити знания от древността. Научните разкрития показват колко древна наука е астрологията.
Едно истинско разбиране на античната астрология трябва да започне от изучаване и практикуване на най-древната астрология, такава, каквато е била в началото на големия цикъл - около 5500 г.пр.Христа, когато хората са били като ангели и небесните озарения са били ежедневна реалност. Тогава боговете и хората още не били съвсем разделени и съществували пътища от Небето до Земята и обратно.*
Било е преди около 7500 години, когато след една гигантска битка силите на тъмата са били сразени и епохата на мрака, властвала дотогава в продължение на няколко хиляди години, е свършила за да започне това, което древните гърци наричат Златната Епоха. Това е било и времето, между 5500 пр. Хр. и 3500 пр.Христа, когато и истинската астрологията е процъфтявала.
Било е около 5000 години пр.Христа, когато в Шумер** се е формирала една астрална религия, всеобхватна философия и митология, която е била изведена от наблюдението на небесните образи и феномени.
Старо-Вавилонското Мирознание
- Бог е един.
- Човек е образ и подобие на Бога.
- Целият свят с неговите божества, ангели и демони, зверове, растения и камъни, пчели, звезди и цветя е проявления на Единния Бог.
- Земята е образ на Небето.
Земя = Небе. Микрокосмос = Макрокосмос.
Земята е точна реплика на Небето. Всичко на Земята има своето съответствие на Небето. Това, което се случва на Небето, в този същия момент се случва на Земята. Небе и Земя са неразделно Единство.
Вселената има кръгово-циклична природа. Пространство и Времето също имат кръгово-циклична структура и са едно цяло. Времето се измерва с въртенето на небесната сфера, а пространството – от мерките на Времето.
Съвършения цикъл
Съвършеният цикъл е този, който се връща там, откъдето змията захапва опашката си. Слънцето - от равноденствие до равноденствие. Годината - от пролет до пролет. Денят - от изгрев до изгрев. Месецът - от първия Лунен сърп до следващия първи Лунен сърп. Цикълът на Венера - от първата и поява като Зорница до следващата и такава поява. Прецесионният цикъл - от 25000 години, където равноденствието прави един пълен оборот по зодиака.
Всеки съвършен цикъл е идентичен по структура на другите. Всички те минават през едни и същи етапи доминирани от едни и същи принципи и сили. Съвършените цикли са фрактали на великия световен цикъл, който започва със сътворението и завършва с унищожаването на Вселената. Затова и в Месопотамия, първия ден на първия месец наричан Нисан, когато тънкия лунен сърп за първи път се появява около пролвтното равноденствие, разкрива каква ще бъде цялата година. Така и началото на всеки човешки живот показва какво ще бъде цялостното му развитие. Не само картата на звездното небе в момента на раждането е показателна, но и всички сапътстващи фактори се взимат предвид- има ли облаци или е слънчево, дали е станала авария в родинлия дом например или всичко е било наред, сбиват ли се в този момент котките навън или гларусите се рачкрещяват, бащата изгубва ли си чадъра на път към родилното или намира сребърна монета- всичко е знак за това как ще протече живота на новороденото. Така е и с всяко друго начало в човешкия живот, било то първо работен ден или първа среща, първи поглед, първи разговор…
Всички явления и процеси на Небето и Земята са по своята природа кръгово-циклични. Слънцето през съзвездията и Земята сменайки сезони. Годината, месеца и деня са кръгово-циклични и са разделени по един и същи начин.
Било е преди около 7500 години, когато след една гигантска битка силите на тъмата са били сразени и епохата на мрака, властвала дотогава в продължение на няколко хиляди години, е свършила за да започне това, което древните гърци наричат Златната Епоха. Това е било и времето, между 5500 пр. Хр. и 3500 пр.Христа, когато и истинската астрологията е процъфтявала.
Било е около 5000 години пр.Христа, когато в Шумер** се е формирала една астрална религия, всеобхватна философия и митология, която е била изведена от наблюдението на небесните образи и феномени.
Старо-Вавилонското Мирознание
- Бог е един.
- Човек е образ и подобие на Бога.
- Целият свят с неговите божества, ангели и демони, зверове, растения и камъни, пчели, звезди и цветя е проявления на Единния Бог.
- Земята е образ на Небето.
Земя = Небе. Микрокосмос = Макрокосмос.
Земята е точна реплика на Небето. Всичко на Земята има своето съответствие на Небето. Това, което се случва на Небето, в този същия момент се случва на Земята. Небе и Земя са неразделно Единство.
Вселената има кръгово-циклична природа. Пространство и Времето също имат кръгово-циклична структура и са едно цяло. Времето се измерва с въртенето на небесната сфера, а пространството – от мерките на Времето.
Съвършения цикъл
Съвършеният цикъл е този, който се връща там, откъдето змията захапва опашката си. Слънцето - от равноденствие до равноденствие. Годината - от пролет до пролет. Денят - от изгрев до изгрев. Месецът - от първия Лунен сърп до следващия първи Лунен сърп. Цикълът на Венера - от първата и поява като Зорница до следващата и такава поява. Прецесионният цикъл - от 25000 години, където равноденствието прави един пълен оборот по зодиака.
Всеки съвършен цикъл е идентичен по структура на другите. Всички те минават през едни и същи етапи доминирани от едни и същи принципи и сили. Съвършените цикли са фрактали на великия световен цикъл, който започва със сътворението и завършва с унищожаването на Вселената. Затова и в Месопотамия, първия ден на първия месец наричан Нисан, когато тънкия лунен сърп за първи път се появява около пролвтното равноденствие, разкрива каква ще бъде цялата година. Така и началото на всеки човешки живот показва какво ще бъде цялостното му развитие. Не само картата на звездното небе в момента на раждането е показателна, но и всички сапътстващи фактори се взимат предвид- има ли облаци или е слънчево, дали е станала авария в родинлия дом например или всичко е било наред, сбиват ли се в този момент котките навън или гларусите се рачкрещяват, бащата изгубва ли си чадъра на път към родилното или намира сребърна монета- всичко е знак за това как ще протече живота на новороденото. Така е и с всяко друго начало в човешкия живот, било то първо работен ден или първа среща, първи поглед, първи разговор…
Всички явления и процеси на Небето и Земята са по своята природа кръгово-циклични. Слънцето през съзвездията и Земята сменайки сезони. Годината, месеца и деня са кръгово-циклични и са разделени по един и същи начин.
Света в своето развитие преминава през цикъл състоящ се от различни епохи. Началото на цикъла е Златната епоха. После следва постепен упадък като накрая идва епохата на тоталния мрак. Тогава Бог праща лъч от самия себе си в образа на Спасителя (Мардук), който в битка побеждава тъмата и полага основите на нова златна епоха и нов голям световен цикъл. Всичко това се повтаря във всички по-малки цикли- година, месец, ден…началото на всеки цикъл разкрива същността му.
Всяка част от вселената – малка или голяма - е точен образ и подобие, част, фрактал, на цялата Вселена. Макро космоса се съдържа в микро космоса.
Мъдростта и волята на Бога се пишат със светлината на звездите и могат да бъдат прочетени в събитията на небето.
Числото е изражение на волята на Бога в цикъла.
Името е същина и съдба. Те са едно и също.
Внимателно наблюдение на Небето и Земята води до прозрение в Тайната на Небето и Земята, което води до единство с Бога.
Извори и Развитие на Астрологията на Месопотамия
Според легендата първия човек, на който Боговете са дали знанието за небесните знаци, е Ен Медуранки*** (господаря на знанието за единството между Небето и Земята), който е бил царя жрец на Сипад, града посветен на Слънцето (Шамаш), и седмия от общо осем царе на Месопотамия преди Потопа.
Изследвани от Румен Колев акадски записи показват следните периоди, които без съмнение са били златните епохи на разцвет на астрологията в Месопотамия концентрирани в четири времеви момента: 5500 пр.Хр., 2300 пр.Хр., 1300 пр.Хр., и 800 пр.Хр..
Религията в Месопотамия
Всички науки и изкуства, вярвания, астрология, митове в Месопотамия са били взаимно свързано цяо с фундамент и първоизвор, звездното небе. Съществувала е вярата, че всичко е едно цяло. Многото различни Божества са само еманации на това цяло. Те са силите и принципите действащи във Вселената и се изявяват навсякъде, но най-ясно и чисто- в звездното небе. Така, те са били 36 и са имали своите тела на небето- съзвездията.
Астрологията, както е предадена от Ермедуранки, първия Хермес, около 5500 пр.Хр., е било едно всеобхващащо знание и един път към последната реалност, самия Бог.
Реалността на месопотамеца е била духовна. Той е живял в един магичен свят където всичко- и най-малкото събитие, най-малкия детайл е имал значение, защото всичко е идвало Боговете и е било тяхна проява, т.е. различните аспекти и имена на единия Бог.
Космологията на Шумерите
Според тях целия свят е обграден от Първичния Океан Намму. Той е началото на света, който се разделя на две големи части: Великото Горе - Ан Гал, Небето, и Великото Долу- Ки Гал, Голямата Земя. Голямата земя се състои от три части: Горна Земя, по която живеят хората обградени от солен океан. Под нея пък се намира Средната Земя- океан от сладка вода наречен Абзу, в който живее мъдрия Енки. Най-долу е Долната Земя, Света на Мъртвите. Подземния свят е, в който властват седем подземни божества начело с Ерешкигал и Нергал. На дъното на Великото Долу се спотайва змията дракон Кур или Тиамат - олицетворение на хаоса, разрушението и злото. Великото Горе се състои от три небеса. Първото е това на планетите и звездите. Второто е на небесните Богове, а третото и най-високото е на Ан. Както небето, така и Земята се управляват от седем божества различни за небето и Земята.
Извори и Развитие на Астрологията на Месопотамия
Според легендата първия човек, на който Боговете са дали знанието за небесните знаци, е Ен Медуранки*** (господаря на знанието за единството между Небето и Земята), който е бил царя жрец на Сипад, града посветен на Слънцето (Шамаш), и седмия от общо осем царе на Месопотамия преди Потопа.
Изследвани от Румен Колев акадски записи показват следните периоди, които без съмнение са били златните епохи на разцвет на астрологията в Месопотамия концентрирани в четири времеви момента: 5500 пр.Хр., 2300 пр.Хр., 1300 пр.Хр., и 800 пр.Хр..
Религията в Месопотамия
Всички науки и изкуства, вярвания, астрология, митове в Месопотамия са били взаимно свързано цяо с фундамент и първоизвор, звездното небе. Съществувала е вярата, че всичко е едно цяло. Многото различни Божества са само еманации на това цяло. Те са силите и принципите действащи във Вселената и се изявяват навсякъде, но най-ясно и чисто- в звездното небе. Така, те са били 36 и са имали своите тела на небето- съзвездията.
Астрологията, както е предадена от Ермедуранки, първия Хермес, около 5500 пр.Хр., е било едно всеобхващащо знание и един път към последната реалност, самия Бог.
Реалността на месопотамеца е била духовна. Той е живял в един магичен свят където всичко- и най-малкото събитие, най-малкия детайл е имал значение, защото всичко е идвало Боговете и е било тяхна проява, т.е. различните аспекти и имена на единия Бог.
Космологията на Шумерите
Според тях целия свят е обграден от Първичния Океан Намму. Той е началото на света, който се разделя на две големи части: Великото Горе - Ан Гал, Небето, и Великото Долу- Ки Гал, Голямата Земя. Голямата земя се състои от три части: Горна Земя, по която живеят хората обградени от солен океан. Под нея пък се намира Средната Земя- океан от сладка вода наречен Абзу, в който живее мъдрия Енки. Най-долу е Долната Земя, Света на Мъртвите. Подземния свят е, в който властват седем подземни божества начело с Ерешкигал и Нергал. На дъното на Великото Долу се спотайва змията дракон Кур или Тиамат - олицетворение на хаоса, разрушението и злото. Великото Горе се състои от три небеса. Първото е това на планетите и звездите. Второто е на небесните Богове, а третото и най-високото е на Ан. Както небето, така и Земята се управляват от седем божества различни за небето и Земята.
--------------------------------------------------------------
*Пиер Гримал Приказки и легенди от древен Шумер
**В Месопотамия е имало два народа Акадци и Шумерци. Шумерците са се появили около 5500г пр.Хр. и цивилизацията им е процъфтявала до 2004 година пр.Хр. После щафетата там поемат Акадците до края на Месопотамската цивилизация около 70 г. Сл. Хр.
***легендата за Ермедуранки Ламберт 1967 132, стр. 21, Р.Колев
*Пиер Гримал Приказки и легенди от древен Шумер
**В Месопотамия е имало два народа Акадци и Шумерци. Шумерците са се появили около 5500г пр.Хр. и цивилизацията им е процъфтявала до 2004 година пр.Хр. После щафетата там поемат Акадците до края на Месопотамската цивилизация около 70 г. Сл. Хр.
***легендата за Ермедуранки Ламберт 1967 132, стр. 21, Р.Колев
- Автор:Румен Колев
- Година:2014
- Страници:146
- Състояние:отлично
