В Храма на Простотата Майсторът на напрежението не може да понесе меча на Простотата. Простотата е по-бърза от светлината. Простотата е Дар Божий, а сложността е от човека. Простотата е непобедима. В бурята – силни духове, в урагана – мощни духове, в Простотата – само увереност. Простотата е сътворена от Мъдростта, а сложността е създадена от знанието. Простотата е потокът на Същността. Простотата е равновесие. Простотата си има свой спътник – Божествеността, Потокът от Безкрая. Простотата е част от Книгата на Безкрая. Простотата е като прегръдка с водата и Слънцето. Простотата е духовна: тя вижда неща, които умът не може да види. Думите на Простотата си имат сърце. Простотата е майстор на лекотата. В Простотата тече Душата, тече Вечността. Очите на Простотата са духовни. Простотата е разбрала, че тайната на живота не е за решаване, а за живеене, и тя е заживяла в нея. Простотата знае, защото е разбрала себе си, а не другите. Умът не знае пътя си, защото му липсва Простота. Простотата е изгубеното учение. В Простотата царува Безкраят. В сложността царува светът. Простотата е странно скрита и чудно ясна. Простотата не е човечество, Простотата е течаща светлина. Простотата е Древен Водач на тези, които си е избрала. Простотата няма нужда от образование; тя вижда не за да разбира, а за да живее. От Древни времена Простотата си има невиждан приятел – Мъдростта. В Простотата не си умен, в Простотата си скромен и затова звучиш – така звучи и цветето. Простотата е създателят на чистия вътрешен поглед. Простотата излива в нас аромата на Безкрая.
А У М
Елеазар Хараш
- Автор:Учителя Петър Дънов
- Издателство:Логос
- ISBN:978-954-9734-56-0
- Година:2014
- Страници:360