Когато хората общуват на общ чужд език, думите развиват странната способност да говорят чрез мълчание и да съществуват, докато отсъстват. Ако има нещо, което турският студент по политология – Йомер, е научил за няколко месеца в Бостън, това е, че американците обожават да изговарят имена. Имената за тях са "мостове към замъците на човешкото съществуване", и чрез тях се промъкват както приятели, така и врагове. Научаваш нечие име и имаш достъп до половината му съществуване. Останалото са частички и подробности. В Америка Йомер се превръща в Омар, за да заживее с Абед и Пию и да се влюби лудо в Гейл.
Гейл е привлекателна американка, майсторка на шоколад, която в действителност се казва Зарпандит, чувства се като чужденка в собствената си страна и прикрива своята несигурност и срамежливост зад необичайни мании. Абед се стреми към научна степен по биотехнологии и се тревожи за всичко – за Йомер, за неочакваното посещение на майка си, за стереотипите за арабите в Америка и за приятелката си, която е оставил в Мароко. Пию е испанец, който учи за зъболекар, въпреки страха си към остри предмети, озадачен от многобройните роднини на мексиканската си приятелка Алегре и донякъде от нея самата.
Страница след страница взаимоотношенията между всички тях се развиват и променят, както и представите им един за друг. В типичния си стил, Елиф Шафак преплита остър хумор с проницателни наблюдения, за да създаде пъстър водовъртеж от любов и приятелство, изгнание и принадлежност, Изток и Запад, който се разгръща на фона на съвременна Америка. Авторката описва нейното богатство и многообразие от култури, без да премълчава за другата страна на медала – загубата на собствената идентичност.
Отзиви
„Светецът на неизбежната лудост“ се появява на книжния пазар през 2004 година. Книгата е написана първоначално на английски език, а скоро след излизането си е преведена на редица още езици, сред които турски, немски, холандски, румънски.
В престижното издание „Washington Post“ определят романа като "наситено с емоция и вълнуващо пътуване из живота на група млади емигранти и американката, за която се жени един от тях". И допълват: "творба, изпълнена с впечатляващи игри на думи, препратки към популярната култура и безспорен интелект – роман, който за пореден път отличава Елиф Шафак като интригуващ и оригинален глас на съвременната литературна сцена".
„В стила на най-новата американска проза и все пак с дълбокия психологизъм, познат от предишните ѝ романи, Елиф Шафак разказва драматичната история на различните, чуждите (не само чужденци), не сливащи се с масата индивиди. И отново от всеки неин ред извира древната мъдрост на любимия ѝ средновековен персийски поет Руми“,
Българска литературно-рекламна агенция „Лира“
Българска литературно-рекламна агенция „Лира“
„Фино, като утринна мъгла, Шафак застила острите ръбове на характерите на героите си, на различията между тях, на болките“, пише за романа Ваня Шекерова от списание „Ева“. „Заплита отношенията им в сложен възел от започнати и недовършени любови, започнати и недовършени приятелства, започнати и недовършени раздели, започнати и недовършени признания. На хора от различни краища на света, различни етноси и различни религии. Които се събират и остават заедно като щъркела и гарвана, защото... са куци. Но кой от нас, човеците, е съвършен? И не е ли съвършенството ни постижимо само тогава, когато сме заедно? Когато се намираме и се събираме. Ако си задавате този въпрос, значи сте намерили отговора на въпроса кой е светецът на неизбежната лудост. Но почакайте, Елиф Шафак ще ви пита още кой е истинският чужденец...?, предупреждава Ваня Шекерова.
От „Аз Чета“ подготвят „пътеводител“ из историята на „Светецът на неизбежната лудост“ и заявяват: „Мистика, страст, траур - първите три думи, на които попадаш, когато търсиш какво се крие зад значението на лилавия цвят на корицата на 'Светецът на неизбежната лудост'. Досега не се бях замисляла над цветовете и тяхната роля в кориците на романите на Шафак, но ето че носят смисъл и последователност“, споделя Виктория Маринова от медията.
А за Анастасия Карнаух от сайта „Момичетата от града“, „Светецът на неизбежната лудост“ е: "онази мечтана симбиоза между нежната Любов и категоричната Чест, която чакахме толкова дълго. Заровени в семейните ценности на Изтока, тук срещаме свободата на Запада, за да осъзнаем, че светът не се дели на две половини – той е едно цяло и тук и сега".
„Светецът на неизбежната лудост“ на Елиф Шафак изследва живота на млади емигранти в Америка, които се сблъскват с чуждата култура, идентичността и любовта. Романът преплита хумор, драматични обрати и психологическа дълбочина, показвайки взаимоотношенията между различните личности, етноси и религии.
Книгата представя Йомер/Омар, Абед, Пию и Гейл, като техните истории се преплитат на фона на съвременна Америка. Авторката използва остър хумор, социални наблюдения и психологическа прозорливост, за да изгради пъстър водовъртеж от любов, приятелство, изгнание и принадлежност.
Романът разглежда темите за културната идентичност, различието и интеграцията, като показва как личната история на всеки герой се вплита с по-широките социални и културни контексти. Елиф Шафак умело използва метафората на имената като мостове към личната идентичност и обществото, докато психологическите портрети на героите разкриват тънкостите на човешките взаимоотношения.
Историята е наситена с емоции, хумор и наблюдения, а стилът ѝ съчетава дълбок психологизъм, модерна проза и препратки към класическата литература, включително мъдрости от персийския поет Руми. Книгата е за читатели, които търсят разкази за любов, културна интеграция, психологически портрети и съвременни социални предизвикателства.
-
Автор:Елиф Шафак
-
Издателство:Егмонт
-
ISBN:9789542710790
-
Година:2013
-
Страници:304
-
Корици:меки
-
Състояние:отлично