Из Словото на Учителя Петър Дънов. Книга за Неразбраните неща

Предговор

Заживееш ли в Истината, ще бъдеш неразбран от хората, но ще се разбираш със себе си. Колко хубаво е да си неразбран.

Търсещият светлина е в тъмнина. Търсещият тъмнина е в по-голяма тъмнина. Само истинният излиза от омагьосания кръг.

Нещата са неразбрани, когато гледаш чрез очите на карма. Казвам: Гледай с очите на Бога.

Казвам: Какво може да разбере нечистият, жадният за илюзии? Много може да разбере, той ще разбере заблужденията и те ще го разберат.

Тъмните са слепи в светлината. Светлите са слепи в тъмнината. Любящите сияят в Бога.

Болестите са благодат. Болестите идват да коригират кривото мислене. Болестите атакуват непоправимото. Време е да разберем красотата на болестите – те са еликсир.

Любовта е велик Разрушител. Тя ще разруши всичко земно, всичко нечисто. Слава на Разрушителя, защото ще остане само чистото, божественото.

Без страдания ще си останете невежи. Без мъчнотии ще се влошите. Страданията и мъчнотиите са призоваване за завръщане.

Колкото и да се взираш, само Бог е виждащ.

Хората дишат въздух, това е неразбиране; трябва да се диша Любов и Безкрайност, а въздухът е второстепенен.

Ако искаш да разбереш, трябва да станеш чист. Щом станеш чист, неразбраното се изявява, разбраното се разхубавява.

Не можеш да разбереш пътя си, не можеш да го видиш, не можеш да го търсиш, не можеш да го говориш и обясняваш, но можеш да проникнеш в него и да го преживееш.

Съществува неразбрана опасност в света, тя е за всички културни хора; тя не обича културата, тя се прекланя само пред смиреночистите и любящомъдрите.

Когато неразбирането те управлява, светът те управлява. Когато си в разбирането, Бог те управлява. Това разбиране е пак неразбираемо, но е ясно.

Който е достигнал до ясното неразбиране, е блажен. Той знае, че тайната на живота може да се обясни само безмълвно чрез строго определено преживяване на Бога. Преживяваш Го – неразбирането си остава, но вече си повлечен от изумлението и вдъхновението.

Който е разбрал разбраното, е оглупял. Който е разбрал неразбраното, той попада във всякаква ситуация и прозира, че в нея няма абсолютно никакъв недостатък.

Учителят ми позволи да проникна в него, в дъното Му: проникнах и не Го разбрах, придобих ясното неразбиране и узнах, че не ми трябва друг еликсир, друга бездна, не ми трябва друго богатство, защото кое е това, което може да замени Безкрая.

Всяко изясняване Го прави все по-неизразим, и така аз вървя от неизразимото към все по неизразимото; това е моят чуден, прекрасен и неясен път. Неясен, но не го разменям за нищо на света.

 

Елеазар Хараш

Август, 2012 г.