Възприемайки глобалната картина, пресъздадена от критичното перо на Презвитер Козма, екзарх Стефан се сдобива с възможността за обективен, но същевременно и нюансиран поглед към тази епоха, както и за реална оценка на движещите я фактори. Това, което прави екзарх Стефан изследовател от наистина висока класа, е умелият начин, по-който той успява да постави границата между теология и история на културата в своя труд. Отправяйки значителен брой богословски обвинения срещу богомилската доктрина, в същото време авторът отдава и важно място на културно-историческия принос на богомилството. Той изтъква високата за времето ерудиция на богомилите, техните образованост и културно развитие. Дисертацията на екзарх Стефан сочи България като един от изворите на развитието на идеите в Средновековна Европа. Приносите и културно-историческите достижения на богомилската книжнина, твърди авторът, са основен мост на общуването между Изтока и Запада в Средновековието. Освен че старобългарският език и старобългарската книжнина преминават като водещи в южнославянските страни, в Молдова и Русия, в тези страни и в Западна Европа се пренасят важни идеи, цели течения. Богомилите са истинско явление в християнската, а до голяма степен и в литературната история на България от Х век. Те са идейни последователи на учението на нашенски свещеник, известен като поп Богомил, живял по времето на цар Петър I (927-969 г.). В своя ръкопис „Богомилите и презвитер Козма” екзарх Стефан разглежда обстойно поддържаните от богомилите тези – отричането на земния живот, обявяването срещу брака, възхваляването на самоубийството и критичните възгледи и отношение на Презвитер Козма спрямо тях.
- Автор:Екзарх Стефан
- Издателство:Изток-Запад
- ISBN:978-619-152-042-8
- Година:2012
- Страници:146