Предговор:
Влезеш ли в Истината, влязъл си в Пътя. Ако не си влязъл в Пътя, тогава все ще ти са нужни мeтоди, техники, правила.
Истинният Път не е нито правдата, нито лъжата. Истинният Път е живот в Безкрая на Бога.
Който е изгубил Пътя си, е натрупал нечисти деяния. И сам Пътят не търси такъв човек, затова и той блуждае.
Това, което създава Пътя, е чистото действие, а не учене и дихателни техники.
Какво нещо е Пътят? Казвам: Пътят е Слово, Свещено Слово, а какво е Свещеното Слово? Непознаваемост.
Истинският Път е изтъкан от могъщо, древно и безмълвно знание.
Който е в Пътя, той вижда благословението сега, а не в бъдещето.
Който познава Пътя, е белязан от Древност.
Ако търсиш Любовта, ти още не си в Пътя, но ако ти си станал Любов, тогава ти самият си Път и Същност.
Човек, който е станал Път, е по-дълбок от всички видове практики.
Бог е Пътят, Същността, а пътеките са само посока.
Малцина са тези, които излизат от пътеките и влизат в Пътя, защото за Пътя се изисква една велика настойчивост. Тайната на живота е в тази необикновена настойчивост.
Знанието никога не е Път, защото е уязвимо. Трябва не да знаеш, но да познаеш, а за да познаеш, трябва да ти е позволено.
Едно Прастаро зло учи хората да знаят. Една Велика Любов учи хората да познаят.
Змията е знаеща и затова пълзи. Бог е Познаващият и затова лети. Бог е Пътят.
Блажени са тези, които видят скрития език в думите ми, защото думите ми са Път към Учителя и Безкрая.
Елеазар Хараш
Варна, 12.07.2012 г.
Откъси:
Вън от този път
няма условия за развитие
Като ученици, вие искате да вървите напред, да се развивате, без да си задавате въпроса какво се изисква от вас. За да вървите напред, вие трябва да следвате пътя на Любовта без какво и да е отклоняване. Вън от този път няма условия за развитие. (31/ стр. 385)
Разумните същества ще му помогнат
...При това положение човек ще изпадне в големи заблуждения. Разумните същества обаче ще му помогнат. Но той трябва да бъде готов да ги слуша. Щом видят, че е изкривил пътя си, те ще му кажат: „Внимавай, защото пътят, който си поел, не е прав“. Като видят неговите криви мисли, те ще му кажат: „Спри малко, обмисли добре работата, защото мисълта ти не е права“. Който иска да се изправи, той ще обмисли добре въпроса, ще се побори малко в себе си и скоро ще се изправи. (31/ стр. 404)
Свети в тъмнината
Мнозина казват, че човек може да живее и без запалена свещ. Те се заблуждават. Човек не може да живее без запалена свещ. Запалената свещ представя човешкия ум, който свети в тъмнината и води човека в правия път. (32/ стр. 37)
Топлината на живота
Красотата на Любовта седи в топлината. Наистина ако човек не крие в себе си част от топлината на живота, той не може да бъде красив. Топлината дава добро разположение на човешкия дух. Топлината отваря пътя на човека. Без топлина, т.е. без добри чувства, пътят на човека е затворен. (32 / стр. 61)
Който не раздава Божиите блага
Човек може да бъде обичан само когато носи Божествените блага в себе си и щедро ги раздава. Не е ли готов да дава от Божествените блага, той не се ползува нито от любовта на хората, нито от любовта на възвишените същества. Който не раздава Божиите блага на ближните си, той се е отклонил от правия път. Същото се отнася и до ангелите. Светъл ангел е този, който раздава от Божиите блага на всички нуждаещи. Паднал ангел е този, който задържа всичко за себе си.
(32/ стр. 61)
Високи върхове, дълбоки пропасти
...Всички духовни хора трябва да се пазят едни други. Не мислете, че теренът, върху който стоите, е равен. По него има високи върхове, големи скали, дълбоки пропасти, дето всеки може да плати с живота си. Човек среща на пътя си големи съблазни и изкушения, които всеки момент могат да го спънат. (32/ стр. 75)
На всяка стъпка ще ви опитват
И тъй, всеки човек трябва да мине през вратата на Любовта. На едно място ли е тази врата? На много места. Колко пъти човек трябва да минава през вратата на Любовта? Много пъти трябва да минава. Представете си, че трябва да извървите един път от няколко хиляди километра. За да извървите този път, вие трябва да минете през много места: през долини и полета, през планини и гори. Всяко място има своя врата, през която трябва да минете. Ако за пътищата на земята трябва да минете през много врати, през много повече врати трябва да минете, за да влезете в Царството Божие. На всяка стъпка ще минавате през същества, които ще опитват Любовта ви. Когато видят, че имате Любов, с която можете да влезете в Царството Божие, те ще ви пуснат, ще ви дадат свободен билет.
(32/ стр. 112)
Нищо не е в състояние да го върне
За да отиде при Бога, човек трябва да е минал през най-големите страдания, да е изпил горчивата чаша до дъно. Само този човек е готов да се яви пред Божието Лице. Нищо в света не е в състояние да го върне от пътя му. Нищо не може да го съблазни. (32/ стр. 113)
- Автор:Петър Дънов (Беинса Дуно)
- Издателство:Логос, Варна
- ISBN:978-954-9734-38-6
- Година:2012
- Страници:386