Когато един мъж нарече една жена своя, той трябва да слее душата си с нейната и от това слияние да излезе нова, по-силна и жизнеспособна душа, която да се устреми към достижение на една и съща обща цел. Тя трябва да му предаде чрез пряко или косвено вдъхновение, всички добри елементи на своята индивидуалност. И виждайки хубави резултати, с гордост ще може да казва: Ето на, ако не съществувах аз, нямаше да съществува и това. То е мое! - И светът ще признае нейната заслуга.
Пейо Яворов
- Издателство:Гармонд
- Страници:64
- Корици:меки
- Състояние:отлично