Станалото някога важно събитие отново и отново се проявява. То периодично избива на повърхността, като извор от дълбока, но мощна подземна река, в унисон с цъкането на един изумително точен космичен часовник. Събитието в година 681-ва.
Вече дванадесета година безброй надежди за промяна към по-добър живот в тази наша страдалческа България претърпяват крушение сред крушение. Цяла армия от наши и чужди "мъдреци" непрекъснато предписват "рецепта след рецепта", непрестанно се предприемат всевъзможни политически, икономически и какви ли не мерки, но уви -очевидно не каквито трябва.
Какво ли би станало - мисля си понякога - ако за месеци и години наред плътни облаци покрият небето и над Земята настъпи траен мрак и студ? Дали тогава и най-безупречната почвена обработка и най-добрите семена биха допринесли с нещо за получаването на добра реколта?... Разбира се, отговорът тук не би могъл да е друг освен този: без слънчевата топлина, без слънчевата светлина всички усилия и грижи биха били напразни - тогава Земята става ялова и скоро се превръща в мъртва пустиня.
Но тъй както има Слънце за Земята, така има и вътрешно слънце за човешката душа. Под негово влияние в нея расте и избуява всичко добро и красиво. И няма ли го "вътрешното слънце", затъмнено ли е то, душите на хората се изпълват с мрак и студ и раждат само мрак и студ. Постепенно се превръщат в мъртви пустини, непрекъснато възпроизвеждащи се във всичко околно. Тогава вътрешната разруха прелива из собствените граници, превръщайки се във външна разруха. А това още означава: няма ли го "вътрешното слънце" у хората, всички напъни и усилия за постигане на добри резултати в обществото са и ще са не само безплодни и ненужни, а и вредни. Защото именно то в първоизточникът, даващ началото и енергията на всеки истински творчески акт и без него човек се превръща в подобие на чудовище, създаващо само чудовища.
Така чернее, а и винаги не е имало и не може да има друга задача, по-приоритетна и важна от "запалването на Светилото" в човешките души. А специално за нас, българите, тя е от най-съдбоносно значение и не започнем ли да я решаваме час по-скоро, самоизяждането помежду ни наистина ще стане неудържимо. Та движен от тази спешна необходимост и от желанието да се опитам да помогна с каквото мога, представям на читателското внимание някои свои мисли, възгледи и прозрения за нашето общо минало, настояще и бъдеще - всичко това в светлината на моя космически мироглед, основан на астрологични, езотерични и други знания и принципи. Много се надявам да бъда поне малко полезен.
- Автор:Николай Радев - Алдебаран
- Издателство:Хипопо
- ISBN:954619039Х
- Година:2001
- Страници:128
- Корици:меки
- Състояние:отлично