В последните години водещите умове на човечеството започнаха да осъзнават, че фактически протича качествено нова научна революция, различна от научните революции в последните няколко хиляди години. Вече натрупаните знания ни показват, че човекът, микросвета и Космоса са неща много по-сложни, по-парадоксални, по-фантастични - изобщо по-невероятни от това, което знаехме досега за тях.
Една съществена характеристика на новото познание е, че то представлява синтез на древните знания и мъдрост със съвременните научни, технологични и духовни постижения. Водещо място тук постепенно зае психотрониката - или както я наричаха преди -парапсихологията. Един от елементите на този синтез е настоящата студия. Приносните моменти в нея са достатъчно сериозни и трябва да бъдат добре осъзнати и осмислени.
Кубрат Томов
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА СЪНЯТ?
Сънят е едно от интересните състояния на мозъка с изразена забавена почиваща си дейност, която в някои моменти е напълно неадекватна към заобикалящия го свят, състояние на отмора. Така поне се мислеше до скоро. Най-новите изследвания доказват точно обратното. Почиват си тялото и петте сетива. Основен показател за подобни изводи е промяната в електричната активност, изразена чрез няколко вида електрични вълни, отличаващи се главно с честотата на амплитудата си.
Основните фази са четири: дрямка, лек сън, дълбок сън и парадоксален сън.
Дрямката е полусънно състояние, което е своеобразен преход от будно към сънно състояние. В тази фаза човек осъзнава състоянието си, отчита промените в околната среда и реагира сравнителна бързо и добре на различни дразнители. Неговата сетивност е още на високо ниво.
Лекият сън идва веднага след дрямката, като тялото е напълно отпуснато, но все още можем лесно да го върнем към будно състояние. Наблюдават се нискоамплитудни вълни с честота 3-6 Hz.
Още тук обаче се появяват кратки високочестотни вълни, които се предполага че са следствие от незатихнала мозъчна активност. Те постепенно изчезват, за да се появят по-късно с по-голяма сила.
По време на Дълбокия сън мозъкът генерира само високоамплитудни δ - вълни. Характерно е, че липсва каквато и да е дразнимост и съзнателно възприемане на околната среда. От ЕЕГ (1) знаем, че амплитудите на δ - вълните са доста високи и често достигат до 200-300 mV с честота 1-4 Hz. Тяхното присъствие се свързва с болестно състояние, но това не е доказано неопровержимо още повече, че съществува и една следваща фаза на съня, в която тази аномалия става още по-силна - в Парадоксалния сън.
ПАРАДОКСАЛНИЯТ СЪН е особена фаза. До този момент науката още не е намерила достатъчно обосновано мнение за протичането на тази фаза. Най-неприемливият момент при нея е, че тя достига до 50% от съня на бебетата, при които дори самото й присъствие е загадъчно, тъй като няма никакви основания да се смята за болестен процес в мозъчната дейност, а още по-малко за усилена мисловна дейност.
Кое е най-характерно за състоянието на спящия в тази фаза?
1. Установена е пълна загуба на мускулния тонус.
2. Стига се до крайна нечувствителност на сетивните входове /петте-сетива са крайно неактивни/
3. Всичко по точка 1 и 2 става на фона на пълна десинхронизация в електричната активност на мозъка. Създава се впечатлението, че в Парадоксалния сън тялото истински спи /безпаметно/, а мозъкът обратното – развива активна непозната дейност.
4. По време на парадоксалния сън се наблюдава още учестено дишане и учестен ритъм на сърцето.
5. Бързи характерни скокообразни очни движения - като че мозъкът, въпреки дълбоко спящото си положение се стреми да "види" нещо да възприеме или намери чрез зрението някакъв обект, намиращ се извън него - в околния свят.
6. Повишената мозъчна активност води до повишена невронна активност, което от своя страна изисква засилване притока на кръв и кислород. Любопитен е фактът, че по време на съня количеството на консумирания кислород не намалява, а се запазва на ниво, което е типично за напрегнат умствен труд в будно състояние.
7. Всички събудени по времето на този сън разказват, че са сънували и помнят подробности от съня си.
8. Времетраенето на парадоксалния сън може да достигне от 10 до 25 минути. Той има добра повторяемост - до 3-4 пъти за една нощ. Около 20-25% от съня при възрастните е в тази фаза, като при бебетата може да достигне до 50% след раждането, което е около 6-7 часа в денонощието. Шест-седем часа активна мозъчна дейност при новородено бебе?! Тя определено не е умствена, тогава каква е?! За какво работи, какво обработва мозъкът на новороденото, ако приемем тезата, че по време на парадоксалния сън мозъкът обработва натрупаната през деня сетивна информация и я отсява, селекционира за паметта? Съществуването на парадоксалния сън е факт и този факт поставя под сериозно съмнение схващането, че по време на сън нашият мозък си почива!
Проведените експерименти за лишаване на хората от тази фаза на съня води до извода, че той е абсолютно необходим, защото те стават раздразнителни, неспокойни, разсеяни, с отслабена памет, понижена интелектуална и умствена активност. Невронната активност по време на този сън показва, че е настъпило повишено кръвообращение, което е нормално за активна умствена дейност, а не за почивка. Не е възможно да бъде и елементарен чувствен преглед на сетивната информация, получена през изминалия ден, защото по същество тя е вече позната на невроните и кората на мозъка. Тогава изводът, че хората се нуждаят от тази фаза на съня заради необходимостта да сънуват при активна мозъчна дейност и при нулев мускулен тонус става естествен и логичен. Естествено и логично е за мозъка да изключи петте си сетива и да активизира в същото време своята мисловна дейност. И това при повишена електрична активност, стигаща 8-14 HZ за α-ритъмът и над 14 Нг за β-ритъмът. Кое кара тогава мозъка да понижи нормалните 3-6 Hz нискоамплитудни вълни до 1-4 Hz със сила 200-300 mV при дълбокия и особено при Парадоксалния сън?
На този въпрос ще се опитаме да дадем отговор по-късно.
Сега нека запомним, че необосновано, непредсказуемо и при нулев мускулен тонус, с активна дейност на очите, имаме протичане на особена фаза от ежедневния ни сън, наречена ПАРАДОКСАЛЕН сън, която при лишените от опит бебета стига 50%, а при възрастните е 20-25% от сънят им.
През цялото време говорим за естествена и специфична дейност на мозъка, затова се налага малко по-обстойно да навлезем и в структурите на този орган, за да ни бъде по-ясно и лесно после, когато извеждаме основните си изводи.
(1) ЕЕГ – електроцефалограма, отчитаща електричните промени в мозъка
- Автор:Спас Мавров
- Издателство:Хеликон
- ISBN:954-8197-08-01
- Година:1995
- Страници:56
- Корици:меки
- Състояние:отлично